30 юли 2019 г.

Интегриран държавен практико-приложен изпит


Логично е студентите, обучавани по специалността „Педагогика на обучението по български и чужд език” да имат два държавни изпита:
1.    Писмен теоретичен изпит по двете направления (български език и литература и чужд език като в дипломата им за завършен бакалавърски етап на обучение се изписват отделни оценки по български език и литература и по чужд език.
2.    Интегриран практико - приложен изпит (писмен и устен) по двете направления (български език и литература и чужд език като в дипломата му за завършен бакалавърски етап на обучение се изписват отделни оценки по български език и литература и по чужд език.

Организация
на интегрирания практико-приложен изпит
Той се организира по направления, за онези студенти, които са издържали успешно теоретичния си изпит по съответното направление. Ако лятната изпитна сесия е време за провеждане на теоретичния държавен изпит, то септемврийската сесия  (времето, през което се преподреждат учителските назначения) трябва да е време за провеждане на интегрирания практико - приложен изпит. Затова ние предлагаме два варианта за организиране и провеждане на държавния практико приложен изпит:

1.    Изпитът се организира в училището – тренировъчна фирма.
2.    Изпитът се организира в училищата, в които ще се назначават учители.
При първия вариант в  изпитната комисия се включват:  преподавател по психология/педагогика, методист по специалния предмет или експертът от МОН по съответния предмет, и директорът (заместникът му по учебната част) на училището – тренировъчна фирма.
При втория вариант  в  изпитната комисия се включват: психологът/педагогическият съветник на училището, експертът по специалния предмет от съответния регионален инспекторат на МОН и директорът (заместникът му по учебната част).
Така предлаганият модел за организация на интегрирания практико-приложен изпит ще регламентира на академично ниво релацията университет – бизнес, защото в конкретния случай училището, в което търсят реализация педагогическите кадри на педагогическите факултети (филиали), представлява бизнеса, който предлага работа. Ако интегрираният практико-приложен изпит се провежда по този модел по-лесно университетът ще следи реализацията на кадрите си и резултатите, които студентите демонстрират на изхода на своето обучение, т.е. ще се реализира новата образователна парадигма.
Държавният практико-приложен изпит се организира на два етапа:
1.    Писменият изпит е методически и психолого-педагогически мотивирана разработка на цикъл уроци от учебното съдържание по съответния специален предмет от V до ХІІ клас [1] - избира се класът и предметът, за който има вакантна учителска катедра.
2.    Устният изпит е оценъчен урок в посочено училище/клас, по предварително изготвен график, където дипломантът демонстрира придобитите по време на стажантската практика педагогически компетентности, владеене на теоретичния материал и ключови компетенции.
Изпитът продължава с конфериране на урока, на което Държавната изпитна комисия, дава възможност на изпитвания да обясни и защити работата си по време на урока.
Така структуриран практико-приложният държавен изпит интегрира знанията и способностите на студента, дава му се възможност той да демонстрира своите компетентности и теоретично да ги мотивира и защити.
Оценката на практико-приложния изпит е средно аритметична от двата компонента в полза на студента.
С приключването на интегрирания прак-тико-приложени изпит и назначаването на един от кандидатите на работа, де факто се окръгля пространството на интерактивния модел на учебната работилница по педагогическо майсторство: на изхода на своето обучение, диалогизирайки със своите университетски преподаватели,  с бъдещия си дирек-тор/експерт по специалния предмет и с бъдещите си ученици,  студентите демонстрират придобитите професионални компетентности, презентирайки и обосновавайки практическите си дейности, те демонстрира ключовите компетенции, които владеят и дават основание на изпитната комисия да им дадат правото да упражнява професията „учител”.
 




[1] Сред дипломирането си студентите получават статут на учители по съответния предмет в средна и гимназиална степен на образование (Виж наредба № ...

Европейско измерение на качеството на образованието


1. Образователни директиви  за РЕЗУЛТАТИТЕ от обучението


      Национална квалификационна рамка” е инструмент за класифициране на квалификациите по отношение на набор от критерии за достигнати конкретни нива в процеса на обучение”. 


Нейната основна цел е да обедини и съгласува националните квалификационни подсистеми. По този начин се подобрява прозрачността, достъпът, подреждането и качеството на квалификациите по отношение изискванията на пазара на труда и гражданското общество. Основната роля на резултатите от обучението се изразява в тяхното съдействие при създаването на нови стандарти, за ясното формулиране и постигане на прозрачност при определяне на образователните степени, както и за описание на квалификациите.

         Прилагането на общи подходи към описанията  (дескрипторите), основаващи се на резултатите от обучението е цел на процеса за международно оценяване и признаване на квалификациите и системите.
Дейностите по създаването на този „нов стил” на квалификационни рамки с особена сила се свързва и с процеса на самооценяване, където един от основните критерии е съответствието на националните квалификационни рамки с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, приета от министрите през 2005 г. в Берген (стр. 80 от Доклада на Работната група за Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование): 
      
       „Националната квалификационна рамка и нейните квалификации са ясно базирани на резултатите от обучението и квалификациите са свързани с ECTS или със сравними кредити на ECTS”. Във втория доклад на Работната група за Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование през 2007 г. на стр. 31 се подчертава, че: „резултатите от обучението, включени в националните квалификационни рамки, са основа на процеса  за  хармонизиране  и  изравняване  на  националните  рамки  с Рамката на  квалификациите  в Европейското пространство  за  висше образование.”. 
        
         Всяко едно от образователните нива се определя с помощта на набор от описания, които представят резултатите от обучението, отговарящи на квалификациите за всяка степен. Те са типово изразяване на общи очаквания за постижения и способности, свързани с издаване на документ за образование и квалификация, представящ нейното завършване. Предназначението  на  описанията  е  да  определя  в  най-общ  план същността на цялата квалификационна характеристика. Те не трябва да са ограничаващи, не представят минимален праг и в тази връзка не могат да бъдат изчерпателни.
Квалификационната рамка включва описания за:
§  Знания, които се определят като теоретични и/или фактически.
§  Умения, които се описват като познавателни (включващи използване  на  логическо,  интуитивно  и  творческо мислене)  и практически (включително сръчност и използване на методи, материали, уреди и инструменти).
§  Компетенции, които  се описват във връзка  със  степента на поемане на отговорност и самостоятелност.
От  всичко  казано  дотук  става  ясно,  че  пред  всички  страни, участващи в Болонския процес, се поставя категоричното изискване за практическо приложение на резултатите от обучението при създаването на националните квалификационни рамки. Това изискване рефлектира и върху процеса на национално самооценяване за съвместимост с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот .
Очакваните резултати на изхода на обучението в системата на висшето образование се формулират от академичните преподаватели в сътрудничество с представителите на студентската общност, работодателите и др. В този смисъл е необходимо да се уточни разликата между резултатите от обучението и компетенциите.
Резултатите  от  обучението са  очакваното  състояние  за това какво обучаваният трябва да знае, разбира и/или да бъде в състояние да прави след завършване на обучението. Те могат да са насочени към определена учебна дисциплина / модул или към определен период на обучение – например за първа или втора образователно-квалификационна степен. Резултатите от обучението определят и изискванията за присъждане на необходимите ECTS кредити;
Компетенциите представляват динамична комбинация от  знания, разбиране,  умения и  способности,  които  се придобиват или развиват в процеса на самото обучение. Компетентции се създават чрез определена учебна дисциплина или комбинация от тях за определен период от време. Тяхното формиране  е цел на всяка образователна програма.
По своята същност те се класифицират като общи и предметно-специфични.

       Общите компетенции се групират по следния начин:
1) Компетенции за  обучение: познавателни, методологически, технологични и лингвистични;
2) Междуличностни  компетенции: комуникативност, способност за социални взаимодействия и сътрудничество; 
3) Професионални  компетенции :  комбинация  от  придобити компетенции, разбиране, способности и натрупан предишен  опит,  необходими  за  работа  в  системата  като цяло.
     Съществуват общи компетенции, които са преносими и в този смисъл са напълно приложими за двете основни категории (общи и предметно-специфични).  Те  отразяват  наличието  на: 
  • капацитет  за анализ и синтез;
  • капацитет за учене и решаване на проблеми;
  • капацитет за практическо приложение на знанията;
  • капацитет за професионално  адаптиране  в нови  ситуации; 
  • отношение  към  качеството;
  • умения за управление на информацията;
  • самостоятелност и умения за  работа  в  екип; 
  • капацитет  за  организиране  и  планиране; 
  • устна  и писмена комуникация на родния език;
  • устна и писмена комуникация за междуличностни взаимоотношения.
  •   намиране на подход към идентифицирането на национално/институционално/секторно  значимите преносими умения; установяване на средства за измерването им;
  •     установяване на методика за развитието им в процеса на обучение, подпомагане на личните усилия на обучаваните за повишаване на равнището им;
  •      поддържане на постоянна обратна връзка с работодателите за мнения и оценка на равнищата на тези умения.


    Преносимите компетенции придобиват особено значение и актуалност при формиране на индивидуалните учебни пътеки на обучаваните с цел по-добрата им професионална реализация в пазарни условия, както и за защита на техните права в системата за учене през целия живот.

         Друг основен референтен документ на европейско равнище, съдържащ ръководни насоки и най-обща стандартизация на  преносимите умения в степените на висшето образование, е Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование. Тази рамка дава информация за степените, като ги описва чрез цикъл/равнище, присъждани кредити и резултати от обучението.  Резултатите от обучението дават стандартизирано описание на това, което завършилият определена степен на висшето образование трябва да знае, да може да демонстрира практически и да притежава определени ключови компетенции (личностни, професионални и социални).
Предвид  академичната  автономия,  която  е  основна  характеристика  в цялото Европейско пространство  за  висше образование, резултатите от обучението, включително преносимите умения и компетенции, са представени повече от общо. Рамката е  дистанцирана  от  всеки  опит  да  се  налага  конкретно  задължение на академичните висши училища, като в същото време се старае да държи единствено равнището на концептуализация, на типовост на предложенията, които да придобиват конкретна форма едва в националните разработки на  квалификационни рамки, че  в  действителност тук трудно може да бъдат намерени стабилни ориентири
Това, което се вижда от документа, е включването сред преносимите умения на комуникационни  компетенции,  критическо  мислене,  способност  за анализ и абстрактно мислене,  способност  за  самостоятелно учене, формулиране на идеи, заключения и тези, обществена отговорност.  В значителна степен тези умения се покриват с уменията, избрани и формулирани в Препоръките на Европейския парламент за развиване на  осем  ключови  умения  за  учене през целия живот,  като  тук са изброени доста по-несистематизирано. За сметка на това обаче е направен сериозен опит да бъдат подредени и градирани по степен на повишаване. Добре е да се оцени и чисто формалният факт, че преносимите умения в Рамката на квалификациите, създадена  за целите на Процеса Болоня,  ангажират почти половината от вниманието, насочено към резултатите от обучението на отделните степени – знания, умения и компетенции. В същото време трябва да се държи сметка, че при разработване на националната рамка, и още повече при описанията на резултатите от обучението на институционално равнище, се очаква тези препоръчани преносими умения да бъдат разширявани и допълвани според конкретния контекст.


2. Структурната реформа - моделът "3-5-8"


Във връзка с направените промени в Закона за висшето образование,  от 2.07.2002 г. влиза в сила и Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр.64/02.07.2002 г.).  Класификаторът въвежда общоприетите в световната образователна практика области и направления, към които бакалавърските програми трябва да са ориентирани.
Като се има предвид, че въвеждането на модела “3-5-8” не е задължителен, са направени следните структурни промени:
Премахнато е полувисшето образование, де факто заменено с бакалавърска степен – обучението в която осигурява базова широкопрофилна подготовка, която дава пряк достъп до пазара на труда.  Образователно-квалификационната степен “бакалавър” е основа на политиката на МОН при подготовката на специалисти с висше образование. Предвижда се обучението в тази степен да гарантира овладяването определен обем широкопрофилни теоретични знания и практически умения за масовите нужди на обществената практика, усвояване на методи за моделиране на явления и процеси от теорията и практиката, адаптивност и мобилност, с оглед изменящите се условия при реализирането им.
Магистърска степен -  обучението осигурява задълбочена фундаментална подготовка,  съчетана с профилиране на определена или интердисциплинарна специалност.
Докторска степен, която се осъществява по научни специалности. В световната практика обикновено 20-25% от най-добрите студенти, придобили бакалавърска степен, продължават образованието си в магистратура. Разработването и реализирането на магистърските програми в Република България има за цел да издигне равнището на учебния процес до този на научноизследователския.

В допълнение на работата по изграждането на ефективни структури, които да съдействат за успешното прилагане и изпълнение на предвижданите законови разпоредби, с Решение на Министерски съвет № 8 от 10.01.2000 е основан Център за развитие на човешките ресурси, чиято дейност се отнася до разпространение на информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на ПОО, ефективно участие в програмите на Общността и подготовка на основни документи и изследвания, свързани с отделни аспекти на социалния живот. Центърът се състои от 5 звена – Българската национална обсерватория; Националното координационно звено “Леонардо да Винчи”; Националния изследователски център за професионално ориентиране; Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове; Център за изпълнение на програмите. 

3. Европейско измерение на качеството на образованието

Повишаването на качеството на обучението във висшето образование е от изключително значение за стойността на българското участие в "Процеса Болоня".  В тази връзка, разработването на учебни програми, които да отговарят на европейските стратегически цели, е едно от важните предизвикателства пред българското висше образование. В контекста на принципите на Болонската декларация, усилията са насочени към разработването на учебни програми, даващи на студентите широки познания в дадена област, позволяващи им да развиват знания и умения за учене през целия живот, да бъдат гъвкави и да гарантират правото на избор, да подпомагат студентската мобилност на основата на трансфера на образователни кредити. Процесът на обновяване на учебните програми ще бъде подпомогнат и от въвеждането на академични стандарти, гарантиращи разработването на широкопрофилни, гъвкави учебни програми, които ще заменят съществуващите държавни изисквания. 
Неразделна част от Болонската декларация е и въпросът за оценяването на качеството на висшето образование. Към настоящия момент е изградена законовата рамка и е завършена институционалната акредитация. Направените промени в Закона за висшето образование създават предпоставки за разработването на системи за вътрешно оценяване, като същевременно е разработена и се прилага система за външен одит. В този смисъл е създаден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” /ДВ 90 от 03. 11. 2000 г., ПМС № 148 от 27. 07. 2000 г./. Центърът съдейства на МОН при развиването на дейности, насочени към осигуряване на ефективност на управление на висшите училища, подобряване качеството на учебния процес и осъвременяване на учебните планове и програми, както и към въвеждане на нови форми на обучение. 

Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации
Във връзка с професионалното оценяване на крайните квалификации във висшето образование се разработва система за оценяване на квалификациите от професионални организации, по определени от тях критерии, с активното участие на самите висши училища.  В Националната стратегия за учене през целия живот 2008-2013г. е поставен срок 2013 са изготвяне на Национална квалификационна рамка, хармонизираща българското висше образование с Европейската квалификационна рамка.
В тази връзка, националните законодателни инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации се развива в две основни направления. От една страна, е обновена значителна част от правната рамка, регламентираща упражняването на регулираните професии, като са приети, изменени и допълнени, някои основни нормативни актове. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължава с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база. 
Правната рамка, която нормативно определя разглежданата област на национално ниво, включва Закона за народната просвета относно нормативната уредба на основното и средното образование, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Като важна законодателна инициатива, чрез която се създават условия за унифициране на критериите за признаване на дипломи за висше образование, получено в чуждестранно висше училище, следва да се изведе приемането на Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване) /ДВ 25 – 28. 03. 2000 г./.  В духа на Лисабонската конвенция за признаване, както и в съответствие с изискванията на Директива 89/48/ЕИО е приета Наредба за държавните изисквания за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (с ПМС № 168 от 14 август 2000 г.). Съгласно Наредбата компетентни органи за признаване на придобито висше образование и на успешно завършен период на обучение във висши училища в чужбина са съответно Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище (Чл. 4, ал. 3).
Процедурата по признаване на висше образование се организира и провежда от Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 1), като решенията по признаване се взимат от комисия, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката, съставена от 10 членове – хабилитирани лица от основните области на висшето образование и двама представители на Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 2). 
В изпълнение на Чл.17, ал. 1 и 2 от ПМС № 168, дейността по признаване на висше образование се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност. Центърът е създаден със заповед № РД 14 – 189 / 12. 09. 2000 г. на Министъра на образованието и науката и е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC.
Последните изменения на ЗВО (от м. май 2002 г.) въвеждат определение за “регулирана професия”, което предоставя необходимата правна основа за по-нататъшно оформяне на нормативните документи, свързани с процедурите по признаване на специалностите от регулираните професии. 
В изпълнение на краткосрочните приоритети, заложени в NPAA, са разработени и приети  Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професиите. 
Един от основните проблеми, по които работи в момента Министерство на образованието младежта и науката и по препоръка на Европейската комисия, е осигуряването на правно разграничаване между “академично” и “професионално” признаване на квалификациите от регулираните професии.
Въвеждането на Европейско дипломно приложение обхваща две основни направления: създаване на законова основа за неговото въвеждане и популяризирането на утвърдения от Съвета на Европа и Европейската комисия документ сред българската академична общност. От 1999 г. Република България започва пълноправно си участие в програма Сократ и получава правото да кандидатства за финансиране на дейностите по академичното признаване пред Европейската комисия. Дипломното приложение на национално ниво е инструмент за повишаване прозрачността на квалификациите за висше образование. 




Новият образователен модел, основаващ се на резултатите от обучението



     „Постигнатите резултати на изхода на обучението са основните изграждащи блокове на Болонския пакет от образователни реформи”. Това е становището на министрите, отговарящи за висшето образование на страните участнички в процеса Болоня, отразено в комюникето от срещата им през м. май 2007 в Лондон.
      
     Този нов методологически подход се залага в центъра на променения образователен модел,  който  измества фокуса  на  вниманието  от  преподавателя  към образователните потребности на обучаваните.  Целта  е, чрез наложената промяна, студентите да намерят съвременни решения на своите образователни очаквания, както и да получат адекватна подготовка за бъдещата си професионална реализация, кариерно и личностно развитие. За това постигнатите резултати на изхода от обучението придобиват нов смисъл и значение. Възниква необходимост от изясняване на заложеното в тях съдържание, което насочва вниманието върху конкретните постижения на обучаемия, а не върху предварителните намерения на преподавателя.

        Възприетото  определение  в Европейското пространство  за  висше образование  за  резултати  от  обучението  се  свързва  с  изразяване  на определени твърдения по отношение на обучавания, т.е. 

«Съвкупност от знания, умения и/или компетенции, придобити от индивида, които той е способен да демонстрира след завършване на своето обучение».

    Върху резултатите от обучението се акцентува в комюникетата на европейските министри, отговарящи за висшето образование в Берлин 2003, Берген – 2005 и Лондон – 2007. В  „Ръководството на Дъблинските дескриптори” (descript - типови описания) при създаването на „новия стил” на квалификационна рамка, се използва подход, основаващ се на резултатите от обучението, описание на нивата и на общите национални квалификации, както и за изразяване на тематични/секторни модели.
    По време на Лондонската конференция през май 2007 г. употребата на резултатите от обучението се доразвива, като се определя тяхното разширено приложение в следните основни направления: 1) в  определението  на  Европейската  система  за  натрупване  и  трансфер на крeдити (ECTS); 2) в подкрепа на реформата на учебните програми и иновациите;  3) за изразяване на модули и учебни програми;  4) за подпомагане на ученето, основаващо се на новия образователен модел.
    Появилите  се  в  последно  време  национални  квалификационни рамки налагат използването на резултатите от обучението, тъй като се основават на оценяващите процедури на ENQA, залегнали в „Ръководство и стандарти за осигуряване на качеството в Европейското пространство  за висше образование”. Това показва, че на познатите  инструменти  за  признаване  на  квалификации  -  Дипломно приложение и ECTS, се придава нов смисъл и значение, което води до засилване на процеса на реформи, обогатен чрез прилагането на резултатите от обучението. Очакванията се свързват с постигане на радикална образователна промяна в областта на европейското висше образование. Фокусът  се  измества  от  фактори  като  изисквания  за достъп, продължителност, местоположение и педагогическо  съдържание  към достигнатите изходни резултати, т.е. към това, което в края на учебния процес обучаемият е необходимо да знае и е способен да прави.
      Съществуват редица мотиви за тази промяна - резултатите от обучението включват изискването за по-голяма прецизност и прозрачност на квалификациите и на квалификационните рамки. Предоставя се ясна информация за: 1) най-добрия начин, по който обучаваните биха могли да приспособят своите лични образователни потребности;  2) начините за подобряване на връзката с пазара на труда и с работодателите;  3) начините за усъвършенстване на процедурите по признаване и за осигуряване на взаимовръзката между професионалното и висшето образование;  4) за пътищата в развитието на реформата, свързана с учебните  програми и т.н.

    Резултатите от обучението са инструмент и методологически подход, който може напред във времето да се комбинира с другите Болонски реформи, чийто краен продукт са  по-добрите  квалификации,  базирани  на  резултатите от обучението. За този вид реформа, провеждаща се „отдолу-нагоре”, е общопризнато, че тя се нуждае от основни промени на институционално ниво, където академичната общност е отговорна за създаването и поддържането на квалификациите.

      Стратегия „Европа 2020” на Европейския съюз има  5 стратегически цели  (четвъртата изисква поне 40% от младежите да са с висше образование) и 7 водещи инициативи  - първата е иновации, втората – образование.
Основната концепция на „ЕСЕТ 2020” (Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението) цели Сътрудничество между страните-членки за: по-добра лична, социална и професионална реализация на всички граждани; устойчив икономически просперитет и пригодност за заетост при утвърждаване на демократичните ценности, социалното сближаване, активното гражданско участие и междукултурния диалог.
Работната програма „Образование и обучение 2020”  има 4 стратегически цели: цел 1: Превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност; цел 2: Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението; цел 3: Утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; цел 4: Разгръщане на творчеството и иновациите, включително предприемчивостта при всички степени на образование и обучение.

Инициативата „Младежта в движение”, стартирана от Европейската комисия, трябва да изиграе важна роля за постигането на ключовите цели на стратегията „Европа 2020" за намаляване на дела на преждевременно напускащите училище от 15 на 10% и повишаване на дела на младите хора с висше или равностойно на него образование от 31 на 40% до 2020 г.

В своите „Заключения” относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегия  „Европа 2020” Съветът на ЕС изтъква,  че: „на образованието и обучението предстои да играят основополагаща роля за постигане на целите на  „Европа 2020“  за интелигентен,  устойчив и приобщаващ растеж,  по-конкретно като дават на гражданите уменията и компетентностите,  от които се нуждаят европейската икономика и европейското общество.”





[1] Комюнике – Берлин 2003 г. „Министрите насърчават страните членки да разработят рамка  на  сравними  и  съвместими  квалификации  за техните  системи за висше образование, която описва квалификациите по отношение на учебното натоварване, равнище, резултатите от обучението, компетенции  и  профил. Те  също  поемат  задължението  да  разработят обща Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.”
Комюнике – Берген 2005 г. „Приемаме обща Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, която обхваща трите цикъла (включително  с  възможности  за  междинни  квалификации  в  национален контекст), типови описания (дескриптори) за всеки цикъл, базирани на резултатите от обучението и компетенциите, както и кредитни обхвати за първия и втория цикъл… Ангажираме се до 2010 година да разработим национални рамки на квалификациите, съвместими с общата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.”
Комюнике – Лондон 2007 г. „Ние  подчертаваме  важността  от  реформи  в  учебните планове, водещи до повишаване на квалификацията съгласно нуждите на пазара на труда и продължаващото обучение. В бъдеще трябва да концентрираме усилията си за премахване на бариерите за достъп и  плавно  преминаване  между  отделните  степени  и  за  правилното прилагане на ЕСТS според постигнатите резултати от обучението и учебната натовареност на студентите… Квалификационните  рамки  са  важни  инструменти  за постигане  на  съпоставимост  и  прозрачност  в  европейското  образователно пространство и  за  улесняване мобилността на  учащи  в това  пространство,  както  и  между  отделните  системи  за  висше образование. Те трябва да помагат на висшите училища и при разработването на модули и учебни програми, базиращи се на резултатите от обучението и кредитите и при подобряване признаването на квалификационните рамки, както и формите на основно обучение.”… „С  оглед  на  развитието  на  обучение,  ориентирано  към  студента и базирано на постигнатите резултати, следващите усилия трябва  да  са  адресирани  към интегрирането на националните квалификационни рамки, постигнатите резултати от обучението и кредитите, обучението през целия живот и признаването на предишно обучение.” – Виж: http://bologna.hrdc.bg/page.php?3 
[2] Виж: Калоянова-Апостолова, Св. Модернизиране на подходите за прилагане на резултатите от изхода на обучението в контекста на Болонския процес. В: Болонски процес (сборник статиии). Център за развитие на човешките ресурси. С., 2009.с. 7-8; 10-15.
[3] Пак там. с.9.
[4] 1) Заетост на 75% от хората на възраст между 20 и 64 години; 2) 3% от БВП на ЕС трябва да се инвестират за научни изследвания и разработки; 3) целите „20/20/20“ за климата и енергетиката трябва да се изпълнят (включително да се повиши темпът на редуциране на въглеродните емисии с 30%, ако условията позволяват); 4) процентът отпаднали от училище трябва да падне под 10%, като поне 40% от младите хора трябва да завършат университет; 5) броят на застрашените от бедност трябва да намалее с 20 млн. Души.
[5] Иновации; Образование; Цифрово общество; Климат, енергия и мобилност; Заетост и умения; Борба с бедността за икономически растеж през следващите 10 години
[6]
[7] Част от „ЕСЕТ 2020”. Виж: Образованието и обучението за „Европа 2020” В: http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/10/st05/st05395.bg10.pdf
[8] Заключения на Съвета относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията  „Европа 2020. В: Официален вестник на ЕС / С. 71 / 04.03.2011. Виж: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2011:070:0001:0003:BG:PDF

Приоритети в областта на образованието и обучението



      За постигането на амбициозните цели, заложени в Лисабонската стратегия, държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване ". През 2002г., държавните ръководители отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”.
За да се случи това е необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях да приложи мерки според своите национални особености и да бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация.

        През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование (съставен от министрите на образованието на държавите-членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която трябва да се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС)  утвърждава тези две споразумения. По този начин те се превръщат в нова Стратегическа рамка на сътрудничество в областта на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС.
   
  Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:
  1.   Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
  2.  Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
  3.  Отваряне на образователната към другите световни системи.

      Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.
      През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите-членки и бизнес средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии в изпълнение на Лисабонската стратегия в 6 стратегически области:
§  Развитие на партньорства;
§  Задълбочен анализ на образователните нужди;
§  По-високи публични и частни инвестиции в образованието;
§  Достъп до образователни възможности;
§  Оценяване на образованието;
§  Въвеждане на качествен контрол.

        В контекста на обновената Лисабонска стратегия Европейският съвет от пролетта на 2005 г. изразява оценката си,  че човешкият капитал e най-важният актив за Европа. Вследствие на това той приканва държавите-членки да удвоят усилията си за повишаване на общото образователно равнище и да намалят броя на младежите, които преждевременно напускат училище, като приложат работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, създадена напълно в духа на Лисабонската стратегия. Европейският съвет подчертава, че обучението през целия живот представлява условие за постигане на целите от Лисабон. От своя страна Комисията отделя специално внимание на модернизирането на системите за образование и обучение, по-специално в европейските университети.
През 2006 г. Съветът акцентира върху двойната роля — икономическа и социална на образованието и обучението и подчертава необходимостта от по-съществени усилия по отношение на реформите в тези две области, от целенасочени инвестиции и засилено управление.
      На  21.02.2007г. Комисията приема съобщение  във връзка с рамката от показатели и модели за сравнение относно проследяване на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението спрямо по-подробните цели на програма  „Образование и обучение 2010 г.“ В тази обща оценъчна рамка се включват осем основни интервенционни области като процент младежи, напуснали преждевременно училище, или процент на участие на възрастното население в непрекъснатото образование и обучение.
На 3.08.2007г. Комисията представя съобщение, озаглавено: „Подобряване на качеството на подготовката на учителите“. В него, освен равносметка на ситуацията, е отразено и желанието на Комисията да насърчи и подкрепи предвидените от държавите-членки национални реформи, чиято цел е приспособяването на образователните им системи и тези за подготовка на учителите към промените на пазара на труда и обществото като цяло. За тази цел Комисията предлага на държавите-членки известен брой насоки, които могат да предоставят обща рамка за развитието на техните политики и практики.
       На 12.07.2007г. Комисията лансира и открито обществено допитване по въпроса за развитието и модернизирането на училищното образование в държавите-членки, чиято продължителност е до 15.12.2007г..
     На 26.09.2007г. Комисията приема „План за действие относно обучението за възрастни — „Всяко време е подходящо за учене“. В края на 2007 г. е създадена работна група със задача да подпомогне Комисията и държавите-членки при определянето на дейности и проекти, по смисъла на настоящия план за действие, и да следи за последващото му изпълнение.
    В своя доклад „Предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации“ от 12.11.2007г. относно практическото осъществяване на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ Комисията прави преглед на постигнатото в хода на модернизацията на системите за образование и обучение в Европа и откроява перспективите за развитие с оглед допринасяне за прилагането на практика на новите интегрирани насоки за растеж и заетост.
       В резолюциите се от 15.11.2007 относно „Образованието и обучението като основен двигател на Лисабонската стратегия“ и „Нови компетенции за нови работни места“ Съветът подчертава значението на приноса на образованието и обучението за постигането на Лисабонските цели и особено връзките с други области на политика, като трудовата заетост, социалните въпроси, нововъведенията, предприятията и научните изследвания.
      2007 година е първата от прилагането на програмата за действие в областта на непрекъснатото образование и обучение 2007—2013 г. В рамките на тази програма Комисията финансира проекти в областта на училищното („Коменски“) и университетското („Еразъм“) образование, професионалното обучение („Леонардо да Винчи“) и образованието на възрастните („Грюндвиг“). Тя подкрепя и хоризонталните мерки, свързани с политическото сътрудничество, езиците, информационните и комуникационните технологии, както и използването и разгласяването на резултатите. Комисията също така публикува политическите приоритети на програмата за периода 2008—2010 г. 
     През 2007 г. Комисията продължава преговорите със Съвета и Парламента по предложението си за регламент за създаване на Европейски технологичен институт, с цел да засили иновационния капацитет на Общността и държавите-членки чрез включване на най-значимите фигури в областта на триъгълника на познанието (научноизследователски екипи, предприятия, публични органи). Това съобщение получава одобрителните становища на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. От своя страна на 25.06.2007г. Съветът приема обща насока по ЕТИ, а Европейският парламент, в резолюция от 26.09.2007г., изразява желанието си названието на института да препраща към „иновациите“ и да бъде създаден едва след първоначален етап, потвърждаващ осъществимостта му. Дискусиите по въпроса за ЕТИ достигат до политическо съгласие на равнището на Съвета на 23.11.2007.
   На 13.04.2007г. Комисията приема съобщение, озаглавено: „Рамка на европейското проучване на езиковите компетенции“. Това проучване позволява да се получи информация за езиковите компетенции на младите хора, да се разбере къде могат да бъдат потърсени добри практики и качествени резултати, както и да се оцени осъщественият напредък в постигането на набелязаната цел (усъвършенстването на изучаването на чужди езици).
    На 25.09.2007г. Комисията приема доклад за изпълнението на плана за действие „Насърчаване на чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие“. В този доклад се заключава, че държавите-членки са се съгласили да положат усилия за осъществяването на значителен брой цели, обявени в плана за действие, както и че понастоящем акцентът трябва да се постави върху чуждоезиковото обучение на възрастните, отварянето на заинтересованите страни към деловия сектор, непрекъснатото обучение и неформалното изучаване на чужди езици с помощта на медиите и културни дейности.
     През 2007 г. програмата „Tempus III“ за модернизиране на системите и институциите за висше образование на съседните на Европейския съюз държави навлиза в заключителната си фаза, поради което Комисията подготвя нейния нов етап („Tempus IV“). Резултатите от оценката и консултациите с основните бенефициенти на Програмата позволяват този нов етап да бъде усъвършенстван.
През април между Европейската общност и Австралия е подписана съвместна декларация за засилване на сътрудничеството. В нея се предвижда организирането на съвместни проекти за консорциуми, както и ориентиран към действие политически диалог по въпроси като Болонския процес, осигуряването на качество, показателите и определянето на референтни пунктове, ефикасността и обективността, както и рамките за сертифициране.
     На 12.07.2008г. Комисията приема предложение за решение за обновяването на програма „Еразмус Мундус“ за периода 2009—2013 г., с бюджет от малко над 950 млн. евро. Лансираната през 2004 г. програма „Еразмус Мундус“ е ключово действие на външната политика на Комисията в областта на висшето образование: от програмата се възползваха над 4000 студенти от 100 трети държави, както и около 270 европейски и стотина извъневропейски университети. За изготвянето на тази втора програма послужи докладът за „междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004—2008 г.“. Програмата е разделена на три раздела: съвместни програми, партньорства с висшите учебни заведения на трети държави, засилване на атрактивността на европейските висши учебни заведения.
     На 25.07.2008 г., в стремежа си да държи сметка за развитието на политиките на Европейския съюз както в областта на образованието и обучението, така и при външните отношения, Комисията предлага преразглеждане на регламента за създаване на Европейска фондация за обучение.
  На 14.09.2008 септември са лансирани проектите за сътрудничество със Съединените щати, осъществявани по силата на споразумението „Atlantis“. Тяхната цел е да бъдат насърчени: трансатлантическото университетско сътрудничество чрез новаторски обмени на студенти, в резултат на които последните получават двойни дипломи; изготвянето на съвместни програми; проучвания за възможни политики.
Работна програма „Образование и обучение – 2010”
18.12.2008. Страсбург
    На 18.12.2008г. с резолюция относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации, Европейският парламент приема окончателният вариант на Работна програма "Образование и обучение 2010 г." (2008/2102(INI)  В нея се отбелязва, че действията в областта на образованието и обучението следва да бъдат последователно подкрепяни от допълнителни мерки от социално и икономическо естество за подобряване на жизнения стандарт на европейските граждани като цяло; подчертава се необходимостта от интегриране на имигрантите и малцинствата (особено ромското население) и от работа за включване на групите със специални нужди (предимно жените, хората с увреждания и възрастните хора) във всички нива и във всички области на образованието. Подчертава се значението на спорта в образованието и обучението и необходимостта да му бъде отделено особено внимание, например чрез предоставяне на повече възможности за физическо възпитание и спорт във всички форми на образованието от предучилищното до висшето образование, и изисква в учебната програма да бъдат предвидени най-малко три учебни часа седмично за спорт, като на училищата се осигури подкрепа, за надхвърляне на този предвиден минимум, когато е възможно. Подчертава ключовата роля на семейството и на социалната среда във всеки аспект на образованието и обучението; отбелязва, че образованието е от първостепенно значение за социалното и личното развитие както на жените, така и на мъжете; поради това подчертава значението на укрепването на образованието и обучението в качеството им на основна опора при постигане на целта за насърчаване на равенството между жените и мъжете;
 Отбелязва, че студентите, които са прекъсвали своето обучение, особено младите майки, могат да бъдат обект на дискриминация и призовава за възприемане на по-гъвкав подход с цел да се улесни възобновяването на следването или обучението след раждането на дете, както и съвместяването на образованието с професионалния и семейния живот;
Отбелязва необходимостта от всеобхватно подобрение на качеството на учебните програми и преподаването, засилване на социалната сигурност на преподавателите и особено внимание по отношение на тяхното непрекъснато професионално обучение и мобилност.
Подчертава, че медийната грамотност и знанията в областта на информационните и съобщителните технологии следва да бъдат силно насърчавани и препоръчва медийното образование да се превърне в неразделна съставна част на учебната програма във всички училищни степени, а така също на учителите и на възрастните хора да се предлагат модули за медийно образование.
Подчертава необходимостта от улесняване на прехода между различните системи на образование и обучение, както и между ученето във формална и неформална среда и самостоятелно.
Призовава Съвета да наблюдава прилагането на практика на европейските политики в областта на образованието и обучението във всяка държава-членка; счита, че националните правителства следва да набележат национални цели в тази област по един прозрачен начин и следва да въведат подходящи законодателни и други мерки за гарантиране на достигането на европейски стандарти и по-специално да се погрижат за прилагането на приетите на равнището на ЕС инструменти, като например на горепосочената препоръка за ключови умения за ученето през целия живот, Европейската квалификационна рамка и Европас.


[1] Отворен метод на координация - метод, съответстващ на новата рамка на сътрудничество за сближаване на националните политики в областта на образованието и обучението и постигането на общи цели. Основава се преди всичко на:
§     съвместно идентифициране и определяне на цели за постигане;
§     съвместно дефинирани индикатори, които да позволят на държавите да следят състоянието и напредъка си по определените цели;
§     сравнителни средства за сътрудничество,  стимулиращи иновациите, качество на обучителните програми за преподаватели (разпространение на “добри практики”, пилотни проекти и т.н.).
[2] На английски език се употребяват съответно понятията: formal, non-formal, informal education.