27 юли 2018 г.

вилно селище "Сабазий"


     Уважаеми гости, държим да ви информираме, че достъпът до "Хижата” става единствено пеша по 300 метрова маркирана пътека от импровизирания паркинг до самото селище. До паркинга на хижата се стига след преминаване на 5 километров планински път." - е написано на сайта на това място.

"














      Не вярвайте на коментарии отпреди 5 години, че стаите са мръсни, а кухнята скучна.


На това място всичко, до което се е докоснала Дона, блести и стопля едновременно.
А пататникът на Стефан е божествен. Всъщност и печеното агне, и копривената чорба и конете..
        
      Каракачанките Вихра и Ерика преобърнаха мнението ми за тази порода кучета: тръгнаха с нас от "Сабазий" през Беланташ към Караджов камък - маршрут, поддържан като маркировка от стопаните на "Сабазий". 
       До небесната карта на древните траки стигнахме бързо. Вилното селище е гушнато в полите на Беланташ. 





     Търсенето на пътеката за онзи страховит камък, заклещен между две скали обаче, се оказа трудна работа. От дъждовете тревата беше полудяла и покрила отъпканите от човешки крак пътечки. Групата загуби около час в лутане нагоре-надолу в търсене на мостчето, през което да преминем реката. Дефакто преминахме през четири моста /мостчета / мостове, докато най-накрая една жена ни прати в поле от коприва, висока колкото нас. Категорично стопира опитите на две момичета по къси панталонки (!) да заобиколят, твърдейки че над копривеното поле ще открием пътеката към Виолетина поляна, а от поляната маркировката е запазена. (на връщане разбрахме, че поречието на Ряката е частен имот и собственикът му унищожава указателните табели, за да не ползват имота му за преминаване; проблемът е, че няма друг път от Беланташ към Караджов камък). 

     Мисълта ми беше за каракачанките. Първоначално всеки им се радваше, но като започна лутането ги забравихме. Когато преминахме през копривата, сензитивността ни явно се засили и забелязахме, че когато улучим посоката, кучетата правят обход, но винаги са пред нас и реално ни водят. Объркаме ли нещо, застават някъде зад нас и лягат. Когато всички се върнем при тях те тръгват в правилната посока, а ние само трябва да не ги изпускаме от поглед. 
      Така стигнахме...


      Ако се движите от Кръстова гора към Караджов камък има широк коларски път и "входът" е де факто първата скална маса. Ако обаче решите като нас от Беланташ да стигнете до "Камъка", ви очакват 35 км. стръмна планинска пътека, която според терена се вие около 4-те скални масива. Не правете като нас да ходите нагоре-надолу надявайки се, че от другата страна ще е входът към "царството на мъртвите". Трябва да стигнете в края на скалния комплекс. Починете и помислете дали искате да се катерите нагоре... На Белантаж групата беше щастлива. Върху скалата, която не знам защо носи името на Караджата, всички безмълвно като че ли се питахме "Какво правим тук?" Странно място. Не знам защо го определят като "светът на мъртвите".



     На връщане заваля. Не, изля се проливен, студен, летен дъжд. И кучетата се омърлушиха - вероятно защото отново изгубихме пътеката и отново трябваше мълчаливо да ни чакат да им обърнем внимание, за да "влезем в правия път" в буквалния смисъл на думата.


     "Сабазий" беше пълен с хора. Стефан печеше агне. 
Наша милост, любителите на природата, се радвахме на цивилизацията - топла вода, чисти чаршафи, истинска храна, руйно вино, блага дума и родопска песен.

     Посетете това място - ако не се боите да повървите малко пеша
    Де факто ние заварихме и оставихме там две млади семейства с деца от 2 до 7 години.

22 юли 2018 г.



12 април 2018 г.

Lecheva Galina Библята - културен феномен

13 декември 2017 г.

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА и митът за вечното завръщане

“Всяка Нова година  започва времето отначало, 
т.е. повтаря космогонията."
Мирча Елиаде 

           Първобитните хора смятали, че есено време, когато дните започвали да стават по-къси, слънцето умира, а в края на декември, когато дните се уголемяват, то отново се ражда. За земеделско-скотовъдните народи този поврат бил много важен и те го отбелязвали с голям празник - денят на Слънчевото раждане.Такива празници имали египтяните, финикийците, персите, индусите и др. народи.                    
         През античността траки, гърци и римляни отбелязвали свършването на старата и началото на Новата година с продължителни празници, наречени Кронии, посветени на Кронос (върховен бог, баща на Зевс), Сатурналии (от лат. Сатурн – върховен бог на Слънцето), Брумалии и Воти (по селата). От V век насам много популярен бил римският празник  Календе, на който римляните принасяли жертви на боговете си, уреждали игри, устройвали угощения, разменяли си дарове, пожелавали си щастие.Този римски празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи.
         За преминаване на думата Календе (от лат. викам) в Коледа много помогнала и народната етимология, свързваща я с глагола коля (за празника се коли прасе; тази традиция идва от селските Брумалии, празнувани на 24.ХІІ-25.ХІІ. – празници на богинята на плодородието Деметра, чието тотемно животно е прасето). Освен литературното Коледа се употребяват и диалектните Коленда, Коляда и Колада.
Новогодишен празник, подобен на римските Календи и въобще на празниците на раждащото се слънце имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Даждбог. Празнуването му било съпроводено с магико-драматичен ритуал, остатъци от който запълват днешната Коледа и новогодишна традиция.

Когато оформяло своята идеология и празничност, ХРИСТИЯНСТВОТО не могло да пренебрегне съществуващите древни религии и празници. Големият християнски празник  Рождество Христово е резултат от гъвкавостта на християнските идеолози. След като не могли да се преборят с повсеместната традиция на 24.ХІІ. – 25.ХІІ. да се извършват големи езически тържества, отбелязващи астрономическото увеличение на светлината (денят става по-дълъг),  бил въведен нов християнски празник – Рождество Христово. Божият син е светлината за хората. Логично е той да се роди на този ден. За новия празник била намерена солидна евангелска мотивировка: император Август наредил да се извърши всеобщо преброяване, във връзка с което всички трябвало да се приберат по родните си места. В изпълнение на тази заповед Дева Мария и Йосиф трябвало да заминат от Назарет в Галилея за Витлеем в Юдея, откъдето произхождали. Йосиф вървял пеша, а бременната Мария-върху муле. Когато пристигнали, нямало свободни места в страноприемницата, та се подслонили в една пещера край Витлеем, в която имало животни. Било вечерта късно. Всички в градеца били заспали, само пастирите в околностите още будували, пазейки стадата си; изведнъж наоколо станало светло. Силна светлина изпълнила небето.Божието сияние огряло пастирите.Изплашените овчари чули гласа на ангел господен:” Не се страхувайте! Ето аз ви нося блага вест за велика радост, радост за целия народ. Защото днес в града на Давид се роди спасителят Христос… Ще намерите младенеца повит в пелени да лежи в една ясла…”
Смъртта на старата и раждането на новата година, Коледа, Рождество Христово, са празници на зимното слънцестоене – Денят на слънчевото раждане. Годината се дели на четири времена, чиито средоточия са слънцестоянията и равноденствията:
        СЛЪНЦЕСТОЕНЕ: 24 ЮНИ (НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН В ГОДИНАТА) - Еньовден
                                               24.ДЕКЕМВРИ (НАЙ-КЪСИЯТ ДЕН В ГОДИНАТА) – Коледа
     РАВНОДЕНСТВИЕ: 22 МАРТ – на 25.ІІІ. се празнува Благовец ( началото на пролетта)
                                           22 СЕПТЕМВРИ – на 23.ІХ. е Димитровден – краят на есента
      Подредбата на зимните празници е осмислена като движение от старо към ново, от хаос към ред и издава намерението смяната на старата година с нова да се осмисли чрез мита за сътворението – митът за вечното  прераждане на слънчевия бог.
       Дните от Игнажден до Коледа са ЗАМЪЧЕНИ: Божа Майка се мъчи да роди Млада Бога:
Замъчи се Божа Майка, Коладе  ле,
От Игнажден до Коледа, Коладе ле,
Да си роди Христа Бога, Коладе ле…
       Тринадесет дни преди Игнажден е Стар Свети Никола – Никулден
       Тринадесет дни след Коледа е Ивановден.
       Стар Свети Никола е покровител на морето. Със своя кораб той пренася света на спасителния бряг, рибата-курбан, която се яде на Никулден, е равнозначна на змея, от чиито части се създава светът.
Свети Иван (евр. Йохан – този, който е одарен от Бога; гр. Йоан) кръщава Млада Бога в река Йордан (евр. – вода). Т.е. Св. Иван кръщава Новия свят на Новата година и така го узаконява.
От 6.ХІІ. – Никулден, до 20.ХІІ. – Игнажден (13 дни) народният календар мълчи – обредното мълчание при агонията на умиращия – умира старата година и силите на хаоса са взели връх.
     Игнажден (20.ХІІ.) се смята за първият ден от годината (старите българи са имали две нови години: мартенска-лунна и игнажденска-слънчева). На този ден се коли прасето, специално отглеждано за Коледа. Прието е, както никоя къща на Гергьовден не минава без печено агне, така и нито една къща да не посреща Коледа без свинско месо.По начало свинята се смята за мръсно животно и затова не може да служи за жертвоприношение. Шопарът се коли с особен обичай ,близък на обред .Има поверие, че от всички животни само свинята може да влиза в тайнствените пещери, гдето се крият разни змейове, хали и зли духове, без да се бои и без да може нещо да й навреди. А може би тъкмо от пещерата, която е родното място на Христос, иде и връзката на свинята с Рождество.По плешката на коледната свиня се гадае за миналото и бъдещето на къщата, на стопанина, на цялото семейство. По далака му се гадае за времето.
      Следващият празник е Малка коледа (24.ХІІ.). Тя е тачен празник, защото именно в този ден, вечерта се е родила Млада Бога.Според  народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Млада Бога на Коледа, но е съобщила за това на другия ден,  както ставало обикновено при всяка майка първескиня.

        Вечерта на Малка Коледа се нарича Бъдни вечер или Първа кадена вечер.Най-важна роля при нея играе бъдникът, трапезата(с обредните хлябове и коледните ястия) и коледуването.
       Етимологията на “Бъдни” идва от Дъно.Така някои индоевропейски народи именуват Змея на дълбините убит от Бога-змееборец.Дървото, което гори през цялата нощ символизира Змея, изпепелен от Бога-гръмовержец. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от младоженец или момък за женене.Този пън трябва да гори през цялата нощ, защото неговото угасване означавало нещастие за цялото семейство. Бъдникът е миросано дърво.  В края на дървото откъм дебелата част момъкът пробива дупка, в която се слагат зехтин, восък и тамян, запушва се с клинче и този край се увива в бяло ленено или конопено платно.Отсичането, повиването и изгарянето са елементи от езически погребален обред у българите. . Горенето на бъдника не спира през цялата нощ.То е свързано с култа към огъня и слънцето.Пепелта от горелия бъдник се запазва за по-късни ритуали- на Благовец или на Гергьовден, когато с нея се очертава кръг около къщата и двора с предпазно-магическа цел.
       
      Трапезата на Бъдни вечер е тържествена.По традиция на нея трябва да бъдат представени всички ястия, за да ги има и през следващата година.Тя е продълговата, за разлика от кръглата софра.Покрита е с месали.На трапезата трябва да има непременно сушено грозде, тиква, диня, царевица, жито, ръж, круши, сливи, мляко и млечни продукти, сърми или пълнени чушки, баница, тиквеник, орехи, кромид и чесън , сол и пипер, ошав от сливи, смокини, вино и ракия. “Божата царска трапеза” е своеобразен залог за плодородие през идната година. Тя показва неразривната връзка човек-космос. Когато всичко е готово цялото домочадие сяда заедно –защото заедно се сеят семената.След като седнат, никой вече не става.Ако потрябва нещо, донася го стария мъж, като ходи наведен – класовете да се приведат от тежко зърно.След като се нахранят, всички стават едновременно, за да не се губи стоката и да не се “стървят” пилетата. Орачът даже подскача, за да избуят житата. Трапезата не се вдига до сутринта, а само се “привлача” до стената.
       След вечерята в семейството стават също и различни гадания-за любов и женитба (“Ладуване”, “Надпяване на пръстените”), за времето и плодородието                   
     Хлябовете на Бъдни вечер имат разнообразни функции.Основно те биват три вида:същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача); стопански (гумно, кола, кошара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало); коледарски (краваи-вит, превит, плетен, прав, параклис и др.).
       Преобладаваща форма при обредните хлябове за Бъдни вечер е кръгът.Кръглата форма на хляба някои автори свързват със слънцето.Като доказателство за кръглата форма на хляба и нейната връзка със слънцето е уподобяването на жениха като месец, а невестата като слънце, като първообраз на сватба-сватбата на небесните тела в песни.Слънцето също така се отъждествява с хляба.Обредните хлябове на Бъдни вечер се свързват със сватбените не само по форма, но и като украса.Коледните хлябове са: 1.Предмет на жертвоприношение на боговете (разчупването-принасяне в жертва на слънчевия бог); 2.Символ на небесните съпрузи слънце и месец; 3.Символ на жениха и невестата; 4.Символ на благополучния домашен живот.Във връзка с предмета на жертвоприношения на боговете са   и зооморфните форми на хляба, заместващи жертвено животно.  Композицията в обредните хлябове е канон.В рамките на този канон импровизацията е почти незабелижима.И все пак основен елемент в коледарския кравай е кръстът или кръстовидната композиция на елементите, ако краваят не е плетен.Образът на хляба е психически модел на света, живеещ в съзнанието на човека.Обектите в изображението означават предмети и явления и с тяхна помощ се установява съответствие между материалната страна на знака и смисловите образи, понятия и представи.За да могат тези материализирани образи да играят ролята на знаци, трябва да се включат в определен социално-комуникативен процес.Знакът-изображение е посредник между предмета и неговия смисъл.Знакът е способен да отпрати организираната система към друг предмет, намиращ се в извънзнаковата структура, и да га означи.Основният му признак е да репрезентира, предметно да представя определени страни от действителността.Един от признаците за знаковост е и повторяемостта на единиците с определено значение.Всички видове обредно изкуство се характеризират с особено висока степен на знаковост.
    Тълкуването на символите е с ново осмисляне-те получават вторично съответствие с действителността. В основата си изображението има магическа функция.Мотивите върху хляба обаче не са само символи-някои имат чисто декоративен характер, макар и подчинени на канона.Орнаментите са тясно свързани с композицията.Привидното отражение на природата е по-скоро подражание, чрез което се осъществява магията.В коледарските краваи се стига до съзнателно естетизиране на семантичните образи.В тях художествената и обредната функция са тясно свързани.Художествената е подчинена на обредната, тя допълва обредния характер на хляба и като брачен знак.Изображението не е освободено от символика, но носи и елементи на художественото творчество-в стремежа да се направи по-хубав и в желанието да се получи съответна оценка от страна на коледарите.
     
        Коледуването е третият важен елемент на коледния празник.   То започва след полунощ. Коледуват деца –денем и възрастни през нощта, но винаги само мъже. Коледуването е мъжки празник. Коледарите са “пътници във вълчи нощи” – те единствени осигуряват връзката с другите къщи и чрез песните си възвестяват победата над злите сили( превръщането на хаоса в космос). Възрастните коледари са организирани на групи до десетина човека, като всяка група има водач, наричан “станеник”, “четник”, “кудабашия”, “мармарин”.
Коледните песни трябва де се разглеждат според Анчо Калоянов като митологичен цикъл с тематични ядра:
1.    За коледарите и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи.
2.    За двубоя между силите на хаоса и тези на реда.
3.    За бога и неговите светци.
4.    За историческите лица и събития, смлени в мелницата на мита.( Виж А.Калоянов. славите ли Млада Бога? Стр. 25)
   Коледуването е инициационен обредколедари са бъдещите женихи, но и бъдещият набор войници. Пътуването във нощтта е самият обред на посвещаването. Добрите вести са от “Оня” свят. В Долната земя коледарите са видели Млада Бога, когото Божата Майка е загубила още при раждането му. По подобие на коледарите и Млада Бога още не е посветен. Ще го кръсти Св. Иван на 6 януари – Богоявление. Мъченията му символизират неговата инициация.Той трябва да запази отличителните си белези: слънце, месец и звезди. Укротяването на Стара Юда, Горска Дива-Самодива е символичното укротяване на Старата година, която не иска да се прости с властта си. Убиването на Люта Змейна е поетичен мит за сътворението.
В облеклото на коледарите интересни символични функции имат следните атрибути:
     1.    Чемширът-вечно зеленото растение: корените на неговата семантика опират до световното дърво на живота, като архаичен символ.Дървото на живота е играло много важна роля в народните космологични представи и е служило като главно средство за организация на митологичното пространство.То се е намирало в центъра на представите за структурата на макрокосмоса, схващан като вечно дърво на живота или на света.Дървото е било свързващо звено между подземния, земния и небесния свят.Чрез него в народното изкуство се изразява стремежът за плодородие, жизнена сила и безсмъртие.
2.     Златото (парата)-не отстъпва по своята многозначност на световното дърво на живота.Според митологичните представи златистата украска била присъща на боговете, на мъртвите и на просветените.Смятало се е, че поради своята нетленност златото притежава способността да предпазва тялото от разлагане и след неговата смърт.От тук и вярата в магическото въздействие на златните предмети, способни да дадат дълголетие и безсмъртие.Свойството на златото да бъде нетленно го издига на равнище на сакралното.Първото, което може да се каже за златото в античния свят е, че то символизира светлина.Затова се говори за общ знаменател между символика на златото и Слънцето.Но златото символизира светлината не прозрачна, а като блясък или по-точно като слава.
3.    Символиката на червения конец ,с който е била връзвана парата или в някои случаи с него са се правели шекерените венци също е показателна.  Цветът според  митологичните представи се определя не от реалния изобразяван предмет, а от неговата семантизация.Червеният цвят не само символизира плодородието на земята, но на него са преписвани и ролята на пазител на това плодородие.Той е причислен към тъмните цветове, които изразяват ритуално нечистото, женското начало.Локализиран спрямо земния живот и плодородието, червеният цвят запазва отношението си към опозицията “земя” при преминаването на човека в отвъдния свят.
Обичаят,в докласовото общество, е всеобща форма за регулация и за културно обучение.Той е бил основна форма за съществуване на обществото или, иначе казано, основен принцип за неговата организация.В масовото съзнание и в научната литература обичаят се свързва най-често с обреда.Фолклорната обредност е изградена като система за социално взаимодействие и групова идентификация на етническите общности.
            Обредното травестиране по българските земи през зимния клендарен цикъл е интересна подробност за естетиката на фолклора.По своята същност травестията във фолклорната култура е преходност,преминаване от една същност в друга,в нова съдържателна форма и битие.Тя е свързана с преминаването от едно космическо състояние в друго.В обредите на зимния календарен цикъл можем да подведем, от една страна мъжките обреди към датата на зимното слънцестоене, а от друга страна-женските-към пролетното равноденствие.Характерно и за мъжките и за женските обреди от зимния календарен цикъл на фолклорната култура е, че те са свързани с обикалянето на селото, както и в двата типа участниците са задължително моми и ергени.И мъжките и женските обреди могат да се анализират като подготвителни (предсватбени ) .
    
      Травестията на Коледа е диференциран елемент на макрообреда сватба (сватбата между небето и земята - иерогамията), модел на травеститния тип мъж=жена.За да се социализира личността, трябва да издържи изпитанията на предсватбения период от Коледа до Водица, за да може да се ожени, за да заоре земата.Някога в коледарската обредност са били отразени от една страна борбата на героя с хтоническо същество, а от друга, идеята за героическата сватба-хиерогамия.В този смисъл Бъдната вечер е време на борбата на героя с хтоническо същество-“пропаднала тъмна мъгла,не е била тъмна мъгла, но е била люта ламя…”,синонимия на борба с хтоническо същество се явява мотивът отсичане на дърво.Коледата като триумф, като победа на героя-коледарската дружина, е завръщане от долната земя.И тази долна земя в своята безкрайна обобщеност като митическа реалия е синоним на женското начало.
          Коледарите героят може да победи само със средствата на жената, т.е. като стане самият той жена.От тук и появата на котката, магарето и другите персонажи в коледарската обредност.В нея е важно кой ще е победител,герой, кой ще обладае момата-змеица,важно е да се измоли решение от станеника, за да се влезе в “равни двори”, за да се благослови кравая=жена.
           Травестията в зимната календарна обредност е социализация на мъжа, която става постепенно.За да стане мъжът на фолклорната култура мъж, тряба да мине през всички обреди на зимния календарен цикъл от Коледа до Кукеровден, за да се достигне до сватба.И специфичното в специализацията на мъжа е това, че мъжът трябва да премине през горнилото на лявата опозиция на дихотомията “ляво-дясно”.
        Безспорно такъв модел ни подтиква към по-детайлно анализиране, по-дълбокото вникване в “тайните” на обществено-историческата действителност на фолклорната култура.Независимо от своя произход и смисъл обредната система получава значителна роля в живота на хората, когато се усвоява като етнокултурна традиция.

  Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я                         
1.    Живков , Т.  Обреди и обреден форклор, С.,1981.
2.     Колев, Н.  Българска етноография, С.,1983.
3.   Намерански, Н. Празниците на българина, 1993.
4.    Етнографски, фолклорни и езикови проучвания, С.,1974.
5.    Калоянов,А. “Славите ли Млада Бога?”. С., 989.



                      
                   












1 август 2016 г.

Магията да сееш мъдрост


Университетски издателски център
Първо издание
ISBN: 978 954 759 321-3


     
Философията започва от чудото.
                                                Аристотел
На моите внуци – Никол и Данаил – 
чудото, което роди следващите страници.

                       
Анотация

Тръгвайки от презумпцията за училището като социална организация, поела ангажимента да произвежда стоката интелектуален капитал, настоящият текст се опитва да конструира набор от педагогически «хитринки», които приложени в учебния процес да оптимизират човешките взаимоотношения в училищна среда, да развиват творческите дейности в образователния процес и тяхното въздействие върху съ–творяването на умения за креативно-рационализаторско поведение; да подпомагат разбирането и прилагането на Знанието при различните учебни и житейски ситуации с цел създаване на цялостна Картина на света с ясно очертани хоризонтални и вертикални връзки. 


 Текстът включва:
1. Синергия на литературнообразователния дискурс. Виж:  http://lechevag.blogspot.com/2011/03/blog-post_461.html
2. Ефективният преподавател. Виж: http://lechevag.blogspot.bg/2011/03/2.html
3. Децата, с които работим.  Виж: http://lechevag.blogspot.com/2011/03/2_09.html
4. Езикът в учебния процес. Виж: http://lechevag.blogspot.bg/2011/03/4_49.html
5. Изкуството да зададеш въпрос. Виж: http://lechevag.blogspot.com/2011/03/4.html
6. Ефективната дисциплина.Виж:  http://lechevag.blogspot.com/2011/03/5.html
7. Развиване на умения за организираност. Виж: http://lechevag.blogspot.com/2011/03/6_5209.html
8. Метапознанието - обучение в мислене. Виж: http://lechevag.blogspot.com/2011/04/blog-post.html
9. Експеаренциалното образование. Виж: http://lechevag.blogspot.com/2015/02/blog-post.html

26 юли 2016 г.

Старобългарската писмена култура - урок въведение



Всеки слайд е учебна ситуация!


Вашите задачи:

1. Да разграничите отделните учебни ситуации.
2. Да откриете в кой етап от тристепенния модел за учене и преподаване се включва всяка учебна ситуация.
3. Да "познаете" и обясните използваните синеретични методи/техники.

25 юли 2016 г.

Райските дървета и проблемът за греха и знанието в Библията (опит за план-тезис на урок по литература в ІХ клас)

В: Балканска научна конференция, Кърджали, 2002, ISBN 954-9634-16-7. 


“Пред словесния облик на Стария Завет

европеецът  е винаги повече или по-малко  грък.”

С.Аверинцев[1]


Палестина–страната, от която произлизат юдейството и християнството, е разположена в югозападния край на т.н. “плодороден полумесец” или “рогът на изобилието”, който обгражда Арабската пустиня от Персийския залив до границите с Египет.
Когато създавал света, Йехова отредил като дом за живеене на първите хора Едем – вавилонското название на алувиалната равнина по долното течение на Ефрат – Месопотамия. Описвайки библейския рай, еврейските свещеници де факто прославят природните богатства  на своята родина.
От митологична гледна точка текстът за райската градина преразказва разпространен в езическата епоха мит за Златния век (в шумерската – персийският Дилнеум, в гръцката – Островът на блажените и т.н.). “Митът за Рая, -  пише М. Елиаде, - се  среща почти навсякъде по света, само формата му е повече или по-малко сложна. Той винаги съдържа известен брой характерни елементи освен чисто райския белег – безсмъртието. Споменатите митове биха могли да се разделят на две големи категории: в първата се говори за изключителната близост между Небето и Земята, във втората – за конкретно средство за общуване между Небето и Земята – дърво, лиана, стълба, планина, която трябва да се изкачи. Когато Небето драстично било отделено от Земята (причините и начините са многобройни) райският етап (Златният век) приключил и човечеството заживяло по съвременния начин.” [2]
Библейският разказ безпроблемно се вписва в определението на М. Елиаде: “В центъра на рая Господ Бог направи да  израстат…и дървото на живота, посред рая, и  дървото за познаване на добро и зло.”(Битие 2:9). Около второто дърво, навярно съзнателно (имайки предвид интегритета на библейския текст) еврейските книжовници създават интрига, превърнала се в един от най-важните и спорни моменти в християнската антропология – антиномията около първородния грях.
Понятието “първороден грях” не се среща в Свещеното Писание. То е въведено от Тертулиан. “Темата за грехопадението е главна ос на християнската сотирология и основен въпрос на нравственото богословие: с Адам и Ева отпадат от Бога всички техни потомци, за  които Иисус Христос извършва изкуплението.”[3] Това е всъщност проблема за свободната човешка воля, защото според Библията човекът е сътворен със свободна воля и може сам да избира пътя си – да върши добро и да получава награда в този си живот и в отвъдното или да бъде наказван заради стореното зло. По този повод екзегетът на православието св. Йоан Дамаскин пише: “ И Бог създаде човека по Свой образ и подобие: тялото направи от земя, а умна и разумна душа му вдъхна, както се казва по божествен начин, по образ значи разумен и СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ (курс.мой – Г.Л.), а подобието изисква добродетелност, доколкото е посилна всекиму.”[4]
Като забранява на Адам да яде от Дървото за познаване на добро и зло, Богът всъщност го лишава от морален ориентир: Адам СЛЯПО трябва да се подчини на волята на Твореца. “По средата (на Рая) Бог посади дървото на живота и дървото на познанието, - пише Дамаскин.- Дървото на познанието като някакво изпитание и проверка, упражнение по непослушание или послушание за човека. Затуй е наречено и дърво за познаване на добро и зло, понеже на вкусилите плодовете му то дава познание за собствената им природа, което е прекрасно за съвършените, но доста опасно за несъвършените.”[5]
“Дивно е за мене твоето знание, - възкликва цар Давид в Псалом 138:6, - То е високо, не мога да го постигна.” ”Подобно знание обаче, - продължава Дамаскин,- далеч не е било безопасно за едва що сътворения Адам…”[6]
Непосилната за Адам добродетелност е свързана с две неща – с Дървото за познаване на добро и зло и с търсещата познание Ева.
Дървото на живота, посадено в центъра на Рая, остава встрани от проблема, навярно защото е универсален символ на вертикално организираното пространство – т.н. архетипен модел на Космическото дърво на света (разделящо космоса на три етажа: за боговете, за хората и за хтоничните същества) и на хоризонталния символизъм на центъра (то расте винаги в центъра на света - сакралното пространство). Според Дамаскин то “дарява живот и е годно за ядене само за безсмъртните и достойните.”[7]
За Дамаскин божественият Рай е двояк – сетивен и духовен: “Аз си мисля обаче, че както човекът е създаден от материална и духовна природа, тъй и свещеният му храм е бил хем сетивен, хем духовен, с двояка същност…С други думи дървото на живота можем да приемем за божествена мисъл, вплетена в сетивните неща и за насочване на ума  към техния Родоначалник, Творец и Причина…Дървото за познаване на добро и зло пък трябва да разбираме като материална и доставяща удоволствие храна, която макар и приятна, накрая вкарва в общение със злото.”[8]
Византийско-славянското средновековно творчество, т.е. балканското, също е “сетивно” и “духовно”. На заника на античната философия идеите и методите на езическия неоплатонизъм и на развиващия се успоредно с него християнски неоплатонизъм намират своя синтез (извършен на християнска основа) в Ареопагитиките (“За небесната йерархия”, “За църковната йерархия”, “За божествените имена”, “За мистичното богословие”, “Послания”), писани в края на V, началото на VІв. след Хр. Разработената тук “теория за образа на Псевдо-Дионисий Ареопагит лежи в основата на схващанията за същността на изкуството в източноправославния свят.”[9]
За обучението по литература Свещеното Писание е по-скоро художествен текст, отколкото Божие послание. Затова сюжетът за първородния грях би могъл да бъде интерпретиран въз основа на Псевдо-Дионисиевата теория за образа, чиято крайна цел според  Кр.Станчев е: “невидимият и неизобразим свят на божественото” да бъде видян и изобразен чрез “единството на множество подобни и неподобни образи, каквито са видимите неща.”[10]
Всяко връщане към библейския мит за Рая винаги е поставяло пред мен едни и същи въпроси: защо Дървото на живота не е табуирано от Божията забрана и греши ли Ева, вкусвайки плода на познанието?
Коментирайки светоотческите мисли по проблема за богообразността у човека след грехопадението, Дим.Киров се връща към Йоан Дамаскин, посочвайки, че “според него Божият образ и Божието подобие у човека се различават.”Изразът “по образ” сочи способностите на ума и на свободата, а изразът “по подобие” означава уподобяване на Бога чрез добри дела.”[11]
Както стана реч по-горе,  подобно знание за същността на Божието дело е било недостъпно за новородения Адам. Той “още нищо не знаел[12], а Бог му дарил СВОБОДАТА. Платон разказва една история за време, когато хората знаели бъдещето си. По-късно добрите богове ги лишили от това знание, защото то било непосилно за крехките им плещи. Богоравният Ахил, според Омир,  бил един от малкото, които притежавали тази способност.  “Илиада” разказва, че героят я използвал, за да увековечи характерните черти на античния  воин – хюбрисът и агонът му. Знаем, че синът на Тетида предпочел да умре млад, но прославен, отколкото да доживее до дълбока старост, непознат никому, защото животът е преходен, познанието – вечно.
Дискутираното Дърво на познанието като че ли има същата функция в библейския текст. Фактът, че точно то е пазено от Бога, навежда на мисълта,  за ценностната йерархия на юдеите: животът е преходен, познанието е вечно.
Бог не иска знание от Адам, а послушание, което да прерасне във вяра – вярата на Авраам, който без да пита “Защо?” посяга да пожертва Исаак. По-късно, в продължение на четиридесет години, юдеите ще се скитат из Синайската пустиня и ще повтарят Адамовия грях докато се научат да носят ярема на вярата. Ярем, защото все още не са вярващи. Добрите им дела ще ги правят богоподобни и постепенно, с много труд, човеците ще опознават себе си, ще възвръщат, капка по капка, светлия образ, който са изгубили в Едемската градина.
Приказката е красива и поучителна. Как би могла ползотворно да бъде разказана на 16-17-годишни момичета и момчета, възпитавани и принуждавани от ситуацията да живеят рационално? С много любов, и с въображение – надявам се.
Цикълът уроци, свързани с изучаването на Стария Завет като митология на предхристиянството, предполага “спояването” на двата дяла на учебната програма за ІХ клас и “двата отделни пътя”(Аверинцев) в развитието на човешката цивилизация - старогръцката “литература” и близкоизточната “книжнина”, за да се осъзнае по-късно спецификата на старата българска литература. Разбирайки литературата като феномен на културата, цикълът уроци: “Сътворението на света. Първородният грях.”[13] цели митовете за Сътворението да се осъзнаят като текстове, изграждащи релацията космос-общност-индивид; да се осъзнае връзката между античните и средновековните общества и основните теми, третирани в литературата.
Работата върху темата може да се организира в 3 учебни часа, като през първите два  учениците се запознават със същността и специфичните черти на библейския мит за сътворението, съпоставяйки го с “другите райски митове”(М.Елиаде); през третия се провежда литературно упражнение на тема: “Греши ли Ева?

Тристепенният модел за учене и преподаване [14] включва следните учебни ситуации:

І. Загряваща дейност: игра “Виж и чуй, помисли и подреди!”(по фланелограф са разпилени картинки, изобразяващи отделните дни на библейското сътворение. Учениците слушат текст–приказка[15] за Сътворението и подреждат картинките.)

ІІ. Събуждане на интерес: класът се разделя на 6 групи. Всяка група чете оригиналния текст (Битие 1-2) и попълва Постер “Библейското сътворение”:


Постер “Библейското сътворение”
Ден на сътворението
Библейски цитат
Бог сътворил
Ден първи
Битие (1: 1-3)
светлината
Ден втори
Битие (1: 7-8) )
Небето и Земята
Ден трети
Битие (1: 9-13)
сушата
Ден четвърти
Битие (1: 14-19)
звездите и другите небесни светила
Ден пети
Битие (1: 20-23)
рибите, влечугите и птиците
Ден шести
Битие (1:24-25;)


Битие ( 26-31)
земните зверове, домашните животни и “гадините”.
човека.

 

ІІІ. Осъзнаване на значението ( учебни ситуации):

1. Космогоничните митове:Според символната структура на космогоничните митове светът може да бъде създаден от: Хаоса, който се самопоражда или разцепва; чрез йерогамия (космически брак между мъжкото и женското начала - божества); от космическо яйце; чрез посредничеството на помощник.

Класът се разделя на три групи; на всяка група-по три текста (митове за сътворението). Задачата е: Прочетете текстовете, споделете по двойки, коментирайте в групата и окачете текста[16] на нужното място в Постер № 3. Обосновете се!

Постер № 3  Светът е създаден от:
Произход на мита
Светът е създаден от?
Хаоса
Космическо яйце
Космически брак
Чрез посредник
Месопотамия
 
 
 
 
Египет
 
 
 
 
България
 
 
 
 
Виетнам
 
 
 
 
Финландия
 
 
 
 
Гърция
 
 
 
 

           

2.Оригиналното в библейското творение: интертекстов анализ на текстовете, целящ да се открие оригиналното в начина, по който твори Йехова( Той твори от Нищо; чрез Слово) –

3. Антропогенезата – фронтална беседа с насочващи въпроси, обединени около:

§ двата разказа за антропогенезата;

§ жената в Рая;

§ двете райски дървета.

ІІІ. Рефлексия:

 Пред вас е откъс от един апокриф, известен като “Тайната книга на богомилите” или “Богомилско евангелие”. Текстът е смятан за еретически, защото представя космогония, противоречаща на християнската. Задачата ви е: интертекстов анализ на апокрифа и Битие (1-2), за да формулирате отговор на въпроса:
“Защо “Богомилското евангелие” е еретическа книга?
Индивидуална работа; Работа по двойки; Работа по групи; Дискусия.
Третият час – литературно упражнение на тема “Греши ли Ева?”разглежда гореизложените разсъждения на автора, използвайки стратегията Дискусионна мрежа.[17] За целта се поставя въпрос, изискващ амбивалентен отговор и се попълва: 
Фиг. №1

Греши ли Ева?


Да!!!                                                                                                 Не!!!
__________________________________________                     ____________________________________
__________________________________________                     _____________________________________
___________________________________________                   ______________________________________
Стъпки на дискусията:
1.                 Разполагате с  5 мин. , за да изброите и запишете по няколко причини, защитаващи всяка от хипотезите! Работете по двойки.
2.                 Споделете в групата си! Добавете нови доводи! – 2 мин.
3.                 Когато всички четворки приключат се поканва всеки поотделно да сподели за около 1 минута своята гледна точка по проблема.
4.                 След обсъждането всички, които смятат, че Ева е причина за първородния грях на хората, се отделят в единия край на стаята. Защитниците на другата хипотеза – че търсенето на познание не е грях – съответно в другия край на стаята. Тези, които нямат обособено мнение остават по средата.
5.                 7-8 мин. всяка от групите подбира най-силните си аргументи в защита на хипотезата си. Групата си избира лидер, който за не повече от 3 мин. излага нейното гледище.
6.                 Средната група може да “прегърне” някоя от хипотезите, да изкаже становище в защита на едните или в ущърб на другите – време за изказване – 1 мин.
7.                 От говорещите се изисква да се изчакват и да бъдат любезни!!!
8.                 Дискусията завършва, когато учениците стигнат до консенсус, направлявани от учителя.


[1] Аверинцев.с.Гръцката “литература” и близкоизточната”книжнина”-противостоене и среща на два творчески принципа.В: Теория, литература, действителност.С.,1984.
[2] ЕЛИАДЕ,М.Носталгията по Рая в традициите на първобитните хора.В: Митове, сънища и тайнства.С., с.69-70.
[3] БЕРДЯЕВ, Н. О назначении человека. Париж, 1931.с.40.
[4] ДАМАСКИН Й. Точно изложение на православната вяра. С., 1996.с.102.
[5] ПАК там. с. 99.
[6] ПАК там. с. 101.
[7] ПАК там. с. 100.
[8] ПАК там. с. 101.
[9] СТАНЧЕВ,Кр. Поетика на старата българска литература. С., 1983.с.15.
[10] Пак там. с. 20.
[11] КИРОВ, Д. Въведение в християнската антропология. За богообразността на човека. С., 1996.с.91.
[12]Младо, безумно момиче, / ти още нищо не знаеш”, казва везирът на Гергана в Славейковата поема “Изворът на Белоногата”. Авторът визира мнение на Т.Жечев, че спасението на българката е във факта, “че нищо не знае” (”Българският Одисей и истината за неговото завръщане” В: Българският Великден или страстите български.С., 1992.)
[13] Уроците са проведени по време на Държавна педагогическа практика на  студенти от Филиала в  ПГМТ”Вл.Комаров”-Силистра и ЕГ “П.К.Яворов”-Силистра.
[14] Събуждане на интерес, Осъзнаване на значението, Рефлексия.
[15] ВСИЧКИ помощни текстове, нагледни материали и други методически разработки на уроци от учебната програма по литература за ІХ клас, свързани с Библията, могат да бъдат  прочетени В:  Лечева, Г. Библия и литература. Сс. 2002. (под печат).
[16] ДВА от текстовете са български фолклорни варианта на библейския мит.
[17] Стратегиите на проекта  на Отворено общество “Развитие на критическото мислене чрез четене и писане”