16 март 2011 г.

2. Ефективният преподавател

        Какво прави педагога ефективен
     Образът на “идеалния учител”, винаги се е свързвал с определен тип поведение, който учениците да ползват за пример. Ефективният педагог има огромно въздействие върху личностното развитие на своите ученици – както чрез преподаването си, така и чрез поведението си в училищна и неформална среда. Децата притежават интуицията да разгадават истинската същност на човека срещу тях и да следват неговия маниер на поведение, а не думите, които изрича. Ефективният педагог формира характера на своите ученици в съгласие с житейските ценности, които сам изповядва. Затова неговата най-голямата отговорност е да познае себе си и да работи за самоусъвършенстването на личността си – и интелектуално, и духовно.

       Според немалко научни прогнози, публикувани в специализирани издания и в INTERNET, образователната система на XXI век ще съдържа окрупнени информационни единици, способност да се мисли от 2 до 5 пъти по-бързо, развитие на цялостното мислене в противовес на аналитичното линейно мислене, овладяване на два и повече езика едновременно, грижа за всеки индивид с акцент върху неговите способности, уникалност и неповторимост, естетизация на жизнената среда. Новите модели за обучение ще са ориентирани към разгръщане на цялостната личност, към саморефлексия и самонастройка, водещи към високо качество на живот. 

   Когато човек иска да промени живота си, задължително трябва да промени начина си на мислене. В свитък девети на "Тора" пише: "Мечтите ми не струват нищо, плановете ми са бъркотия, целите - невъзможни. Всички са без стойност, ако не ги последва действие."
    Добилото популярност през втората половина на ХХ век невро-лингвистично програмиране, предлага поведенчески модели на хора с високо ниво на успех в живота. То работи с начина на мислене, от който зависи всичко, което ни се случва. Моделирайки процеса на мислене, възникването и развитието на чувствата и убежденията, НЛП разглежда всички измерения на човешкия опит. И преди всичко НЛП се занимава с процеса на общуване – общуването на човек със самия себе си и с другите хора.
   Постигането на съгласуваност и успешно взаимодействие с околните на всички нива, т.н. рапор е една от основните теми на НЛП. В учебния процес общуването с другите осмисля дизайна на учене, а съгласуваността и успешното взаимодействие на всички нива сензитивира работния екип. Така вълшебството учебен процес се визуализира.

       Ефективният педагог обича работата си, гордее се с нея 
      За да се чувства така, той дълго се е вглеждал в себе си, определяйки своите сили – първо като личност, след това като преподавател.
   
   НЛП предлага четири стъпки, които отвеждат всеки, дръзнал да надникне в собствената си същност, към успех:
1. Разберете какво искате, т.е. определете целите си, житейските си приоритети. Винаги е по-добре да имаш избор и да знаеш какви са възможностите ти за избор.
2. Започнете да действате. Мечтите стават действителност само ако поработите за тях.
3. Развийте саморефлексия – научете се да забелязвате резултатите от действията си.
4. Бъдете гъвкави – т.е. подготвени да променяте поведението си „в движение” докато не получите желания резултат.

       За добрия учител ПОЗИТИВНАТА НАСТРОЙКА към себе си и към тези, с които ще работи, е изключително важна
       В учебния процес смисълът на общуването е в реакцията, която то предизвиква. 
    Когато се гордеете със себе си и с работата си, вие сте в състояние да помогнете на учениците си, на семейството си, на себе си. Успешното взаимодействие на всички нива укрепва усещането за човешко достойнство, подбужда учениците да се стремят към по-високи постижения.
   
    Всеки човек е уникален. Затова към всеки, който е дошъл да научи нещо, ефективният педагог има индивидуален подход. За да успее възпитанието на децата, е нужно те да бъдат познавани и разбирани.
    Карл Роджърс (психотерапевт, психолог и педагог – 1902 – 1987; един от бащите на хуманистичната психология в САЩ) работи, първоначално индивидуално, а след това с групи за оказване на помощ. Роджърс говори за безусловно положително възприемане на Другия, за безусловна вяра в способността на човешкото същество да решава само проблемите си, да се развива към по-добро съществуване. 
      Опорни точки на възпитателното отношение според Роджърс са осъзнаването, емпатията, безусловното положително възприемане. Разбирането има за цел да помогне на субекта да влезе в контакт със самия себе си, да изясни собствената си мотивация, вътрешни проблеми и поведение, да стане по-уверен в себе си и доверчив съм другите, да придобие социални компетенции, да съзрее.
     Докторът по психология Жак Левин, създател на метода „от поддръжка към поддръжка” насочва вниманието на педагозите към преживяното извън училище, което пречи на пребиваването в училище, посредством „ко-рефлексията” с ученика. Д-р Левин съветва педагозите да се откъснат „от увредената част” на своите ученици, да създадат съвместен индивидуален проект за бъдещето развитие на всеки един от тях, фиксирайки нови възможности за това бъдеще. За тази цел е необхдимо:
1) ученикът да бъде изслушан, като педагогът инициира усещането, че Той – ученикът, е значим събеседник;
2) ученикът има нужда да бъде разбран в своята логика, в това, което се случва в неговия душевен свят;
3) да бъде подпомогнат в усилията си да намери възможни решения за излизане от кризата.
     Добрият педагог трябва да възприема учениците си като личности. Еврейският Талмуд сравнява учителя с дъждовната капка. Както дъждът открива потенциал за живот във всяко зърно, така и учителят трябва да открива у всеки ученик потенциал за успех в живота. Педагозите трябва да откриват и развиват природния талант на всяко дете, да осветляват пътя му в живота, да визуализират причината, заради която природата е сътворила този именно живот.
    Добрите и не съвсем успешни преподавателски практики недвусмислено доказват необходимостта от индивидуален подход, основан на добро познаване на персоналните особености на всеки ученик и планираното им решаване с цел изграждане на цялостна, мотивирана за житейски успех личност.
   Лесно е да предаваме знания на ученик, който „попива всичко като гъба”. Предизвикателство за преподавателското майсторство е ученикът, на когото все нещо не му достига, за да е добър или отличникът, чийто интерес към учебния процес гасне преди да се е разгорял със сила, която дарява топлина и светлина.



Типове ученици и разкриване на потребностите им
Ефективният педагог знае, че всеки ученик владее определена информация, има навици, придобити у дома, в детската градина, от улицата, има свой собствен стил на учене. Според Харолд Гарднър – харвардски изследовател, има седем вида интелект. У всеки от нас един от седемте, е силно изразен или напълно развит в сравнение с останалите.

ВЕРБАЛЕН / ЛИНГВИСТИЧЕН
Такъв ученик използва писмения и устния език, за да мисли и учи. Този интелектуален тип леко запомня факти, чете бързо и с разбиране (критически) - включително абстрактните понятия и символиката на образите. За него е удоволствие създаването на собствени писмени текстове. Има великолепно чувство за хумор и обича, и умее да води разговор. Той винаги е сред първенците на класа.

ЛОГИЧЕСКИ / МАТЕМАТИЧЕСКИ
Способът на мислене на такъв ученик е индуктивен. Той разбира езика на геометричните фигури и числата. В състояние е да разбере взаимодействието между елементите и така прави връзка между „парчета” информация, от които подрежда мозайка. Когато научи нещо ново, той винаги го свързва с информация, която вече знае (подрежда мозайката на собствената си картина за свят) – за да представи своя идея или своя гледна точка. Този интелектуален тип в логична форма отстоява мнението си. Поведението му винаги е подчинено на ясна логика. Той решава и анализира решението на проблемни задачи, на патови ситуации заради способността си да открива връзките между частите на цялото. В ученическа възраст този тип хора са добри математици и програмисти. В зряла възраст – корпоративни предприемачи, които често играят играта заради удоволствието от нея.
В т.н. западен тип мислене логико – математическият и вербално – лингвистичният тип интелект се търсят най-много от работодателите.

ВИЗУАЛЕН / ПРОСТРАНСТВЕН
Такъв тип ученици усещат пространството около себе си. Те могат да визуализират различни обекти под различни ъгли и в различни перспективи. Те имат добре развита зрителна памет за света, който ги заобикаля и мислят в образи и картини. Това са обикновено бъдещите художници, скулптори и ... шахматисти.

МУЗИКАЛЕН / РИТМИЧЕН
Такъв ученик запомня лесно ритмизирана реч, разпознава тоналните структури на чута мелодия, обича да пее и танцува.

ИНТЕРПЕРСОНАЛЕН
Работи добре в група. Изкусен е в общуването – вербално и невербално (контактна личност). Проницателен и чувствителен към усещанията и настроенията на другите. Много добър ученик. Контактува с всички от работния екип и може да работи еднакво ефективно с екипа като цяло и с всеки един от членовете му по отделно. В училище такъв тип деца биват избирани за наставници на изоставащите (той може да помогне на приятелите си със задълбочено обмислен съвет, поднесен непредубедено), а когато пораснат, децата с такъв тип мислене, стават добри ръководители.

ИНТРАПЕРСОНАЛЕН
Той анализира вътрешните аспекти на собствената си личност. Учи с помощта на рефлексията и метапознанието. Осъзнава собственото си Аз. Работи най-добре САМ. Често деца от този интелектуален тип имат високи постижение в учебния процес, но те не са полезни на екипа. Саможиви са. Групата не ги харесва, защото отказват да общуват.

ТЕЛЕСЕН / КИНЕСТЕТИЧЕН
Този тип хора опознават света около себе си чрез телата си. „Моето тяло знае неща, недостъпни за разума ми по други пътища” е девиз на тези хора. Такъв студент или ученик обича ролевите игри, изобретенията, спортните развлечения.
Макар че у повечето ученици доминира един от горепосочените типове интелект, има деца, у които са добре развити два или повече типа. Психолозите съветват у подрастващите да се развива разнообразие от типове интелект, а не да се акцентира на доминиращия. Реално това се прави всеки час. За да е ефективен учебният процес на учениците трябва да се възлагат различни по тип задачи, които да развиват различните видове интелект. Напр.: вербален/лингвистичен – прочетете; опишете; разкажете; обсъдете; открийте нужния текст; логически/ математически– класифицирайте събраната информация; предположете какъв е финалът на приказката, сравнете; направете интертекстов анализ; визуален/пространствен – опишете обстановката, нарисувайте мястото на действието, при изучаване функциите на художественото пространство и семантичната му натовареност; интерперсонален - при прилагане на проектния метод или при работа на групи се проявяват и развиват лидерските качества или качествата на обединител на група, интраперсонален – разкрийте душевните преживявания на героя; музикален / ритмичен- при изучаване на ритмични стъпки; композирайте музика, която да отразява преживяванията на героя; при музикотерапията; телесен / кинестетичен – при работа по двойки, защото има по-близък контакт, в ролевите игри, в игрите за доверие, при драматизация на текст

    
    Ефективният преподавател 
    представя учебния материал чрез различни способи
   В научните среди за почти неоспорими се приемат резултатите от изследванията на Албърт Михръбиън, че цялостното послание предавано при общуване е съставено от около 7% словесна част (само думи), 38% гласова част (тон, интонационни модулации и други звуци) и 55% несловесна част (мимика, жестове и пози). Също в резултат на изследвания е доказано, че 87% от цялата информация, постъпваща в човешкия мозък е чрез очите, 9% - посредством ушите и 4% - от други усещания. 
    За да е уверен, че представеният от него учебен материал ще бъде разбран и усвоен, ефективният преподавател го предлага на обучаваните, използвайки разнообразни способи. Добрите илюстрация, схема, диаграма, презентация на мултимедия, телевизионно предаване, игрален филм („Влюбеният Шекспир” при въвеждащ урок за епохата и творчеството на английския драматург), научно-популярен или учебен филм (от Dicovury), учебна екскурзия, са много ефикасни способи за въвеждане на досаден теоретичен материал, за акценти върху спецификата му.
Хората учат ефективно, когато са въвлечени като активни участници в учебния процес. Това важи за всички ученици, независимо от възрастовата им група. Би било добре, ако технически изпълнители на част от „нагледни средства” за урока са самите ученици или ако те участват в представянето им по време на урока, управлявайки различните АВИТО в час (мултимедия, постери и т.н.)
     Активното участие на обучаваните в учебния процес може да бъде осигурено чрез използването на разнообразни преподавателски методи на взаимодействие с учениците.
Лекцията е вероятно най-тривиалния метод за предаване на информация. Той може да бъде ефективен, когато се въвежда нова тема. Лекционният метод изисква активно участие в обучителния процес от страна на лектора, а учениците-слушатели лесно губят концентрация. Затова конструктивисткия дизайн на учене предлага т.н. обогатена лекция (стратегия за развитие на критическото мислене чрез четене и писане), при която обучаваните слушат стегнатото изложение на обучителя (аниматора) с предварително поставени задачи, които в смисъла на кластерите обхващат като мрежа специфичните особености на изложението-лекция.
    Фронталните въпроси – отговори могат да бъдат използвани във всеки урок, когато преподавателят за кратко време иска да определи количеството и качеството усвоеност на учебния материал. Взаимодействието учител-ученици е ограничено в рамките на кратки въпроси, които имат един верен отговор. Ако класът е разделен на групи, печели групата дала най-много верни отговори за предварително фиксирано време.
    Методът на взаимодействието е полезен при прилагане на стратегии като дискусионна мрежа, съд над героя или съд над автора, т.е. при т.н. творчески учебни ситуации, когато се решава предизвикан от добрия учител проблем, с цел усвояването на предвиден от учебната програма материал. Зададеният от учителя въпрос (ако е майсторски обмислен) трябва да има поне два алтернативни отговора. Амбивалентността на верния отговор разделя класа на работни групи, които трябва да формулират и мотивират позицията, която споделят. Така учениците индиректно се стимулират да споделят собствено мнение по поставения проблем и да търсят доказателства за правилността на хипотезата си – те си взаимодействат на ниво убеждения и ценности.
    Методът на съвместното учене изключва съревнованието и залага на взаимопомощта. Класът е разделен на групи. На всяка от тях е възложена учебна задача. Членовете на всяка група имат роли, замислени така, че нито един от членовете на екипа да не може да мързелува за сметка на съекипниците си. Всеки отговаря индивидуално за изпълнението на поставената задача, но нейното изпълнение въздейства върху резултата на групата. Този метод развива социалните навици на учениците и нивото на междуличностното общуване. При използването на този метод учителят е по-скоро фасилитатор, отколкото обучител.

    Ефективните педагози изграждат навици
    Една поговорка гласи: Дай на гладния риба и ще го нахраниш за цял ден. Научи го да лови риба и ще го нахраниш за цял живот. Трудно е да преценим важността на изграждането на навици - за организиране на времето, за поддържане на работното място, навик за учене, за самодисциплина и самоконтрол. Добрите навици облекчават запомнянето на информация и повишават качеството на учебния процес. 
    Съвременното училище залага на самостоятелната работа на учащите се. Учителят поставя учебна задача и оставя учениците да търсят сами пътя към верния отговор, вместо да им предложи стратегия за постигане на положителен резултат. Когато предупреждава за изпитен тест, включващ няколко раздела, педагогът отделя време за акценти – коя е важната информация в тези раздели, как да бъде използвана структурата на учебника, за да бъде открита бързо и лесно тази важна информация; повтаря примерите, които е използвал при обяснението на този раздел, за да актуализира спомените на учениците; тренира мнемонически техники за запомняне и възпроизвеждане на важната информация, предлага мисловни карти за организиране на учебното време и т.н.
    Преди да даде на учениците си изследователска работа, добрият учител, поне две седмици преди това, започва да повтаря всички обучителни техники, изграждащи у тях навици за изследователска работа – развива критическото им мислене чрез стратегията „знам – искам да узная – научих”, учи ги да съставят „семантична мрежа”, изгражда у тях навик за конспектиране на прочетен текст (учи ги да отсяват зърното от плявата), навик за перифразиране, навик за редактиране на текст и т.н. Учителят повтаря изискванията към формулиране и записване на заглавието, към подреждането и графичното оформление на бележките, към изписването на библиографията. За да проконтролира степента на усвоеност на всичко това добрият учител планира в началото на учебната година време – към кои от урочните теми могат да бъдат предвидени занимания, изграждащи навици за изследователска работа. Когато сте уверени, че вашите ученици могат да се справят с такава задача, тогава им я възложете. В противен случай те ще търсят готовия отговор в INTERNET, ще помолят за помощ приятели или ... колеги на съответния преподвател.
Красотата в изграждането на навици у учениците се крие в перманентността на процеса, в търсенето на подходящата ситуация, в използването на случая – в училище и у дома. Развиването на полезни навици у учениците трябва да е цел на всеки педагог. Съвременното училище според Elain Rubinof трябва да изгражда умения за общуване (т.е. да изгражда у тях комуникативни навици, навици за четене и организация на времето), умения за учене, за разбиране и писане на отчети, умения за решаване на проблемни ситуации, умения за правене на забележки, без те да уронват човешкото достойнство, интерперсоналност, интроспекция, рефлексия и саморефлексия, анализиране, коригиране, математическо мислене, писане – нищо ново като теория и нищо лесно за откриване като праксис в българското училище.

    Ефективният преподавател 
    се учи през целия си живот или Life Long Learning
   Употребяваме думата „учене” вместо „изучаване”, защото, когато започваме да изучаваме нещо ние имаме поставена задача и крайна цел. Когато се учим, преработваме предлаганата ни информация и я превръщаме в част от собствената си личност. Ученето е продължителен процес, в който всеки, уважаващ себе си човек, е въвлечен през целия си живот.
В горе цитираното „Изкуство на преподаването” Elain Rubinof говори за важността да сме постоянно отворени за нови знания, правейки аналогия с пълнещата се чаша – тя може да бъде напълнена до половината или можем да я сложим под чучура с течаща вода. Когато чашата стои под водната струя тя постоянно се пълни без това да пречи по някакъв начин на водата. Ако ние постоянно пием от реката на знанието ще бъдем полезни както на себе си, така и на своите ученици. Ако сглупим да решим, че знаем достатъчно, скоро ще започнат да не ни забелязват.
    Преподаването е изкуство на експеримента, защото когато става дума за хора, точните характеристики и рецепти са невалидни. Когато пренасяме вниманието от нас самите като преподаватели, към нашите ученици като учещи се (определяйки в тази транслация самите себе си като учещи се) тогава можем да разберем експерименталността на преподаването. Качеството на преподавателската ни практика ще расте пропорционално на нашето израстване като учещи се личности в процеса на взаимодействие с нашите ученици, колеги, наставници, като резултат от книгите, които сме прочели, обученията, които сме преминали. Така бавно, но уверено майсторството ще се превръща в изкуство.

     1.6. Ефективният преподавател умее да рискува
   За да овладее иновационни преподавателски техники и така да изгради у себе си навик за творческа преподавателска практика педагогът трябва да умее да рискува. Ще си позволя да припомня цитираната вече презумпция на НЛП: „Няма провал има само обратна връзка” и изискването за гъвкавост – да променяме поведението си докато не стигнем до желания резултат. Упреци от типа „децата не са опитни зайчета” не спират ефективния преподавател. Ако някоя от изпробваните нови стратегии не работи в единия клас, същата може да се окаже безкрайно ефективна в другия. Ако учениците не са реагирали според очакванията на провокираната от преподавателя проблемна ситуация, причината може да е в проведеното предния час контролно по математика или подготвяната от класния ръководител родителска среща. Няма провал има само обратна връзка! Ефективният педагог събира информация и планира следващия си ход.

    Ефективният преподавател си има наставник
   Много учители страдат от синдрома на капсулирането. Интровертни характери, те работят в клас, не общуват на професионално ниво, чувстват се изолирани и неразбрани, трудно откриват мястото си в образователния процес – като личности, на училищно ниво, на ниво образователна област, в рамките на селището, региона, страната. Такъв тип хора не смеят да попитат, да помолят за помощ или да инициират похвала. Такава изолация води до задънена улица, от която трудно се излиза.
   В съвременната образователна система се възражда познатата на българите от Възраждането Бел-Ланкъстерска система, т.н. взаимоучителна метода. Нейна родина е Англия от началото на ХVІІІ век, когато в островната държава бива въведена „система за мониторинг на образованието” – учениците са обучавани да обучават връстниците си по предмети, които вече са изучили сами. Системата за мониторниг е въведена, за да бъде по-евтино образоването на „широките народни маси”. Днес за иновативна техника се приема “Peer education” – обучение между равни (равен – този който е равнопоставен с друг от същата обществена група). На български – наставничество. Целта е знаещият да помага на своя равен, но „не-знаещ” връстник, колега и т.н., за промяна на конкретни поведенчески прояви и развиване на специфични умения, свързани с конкретни професионални умения, взаимоотношения в работния екип, взаимоотношения с лица, заемащи ръководни длъжности, с помощен персонал, в решаването на конкретни междуличностни проблеми и др.
За да бъде ефективен в работата си, всеки, който усеща, че попада „в тупик” трябва да си потърси наставник („peer”) – колега, приятел, с когото да разговаря на професионални теми, да споделя опит. Съвместната работа с колегите предоставя възможност да чуеш себе си, когато говори човекът срещу теб; да наблюдаваш стил на работа, за който си чел в дебелите книги. В съвременния свят наставникът може да е виртуален. Важното е да има с кого човекът –преподавател-педагог да поговори, кого да попита, когато има нужда от съвет в определена област.


Хитринките на МАЙСТОРА
Ефективният преподавател е търпелив, поставя си реални цели и си осигурява пространство за растеж - стъпка по стъпка. За да се научи да прилага нови образователни техники и да развива собствени стратегии са нужни няколко години. Това не е загубено време.
 За да е ефективен добрият педагог празнува своите успехи! Награждава се с добра дума или с нещо, което харесва, когато знае, че е постигнал нещо – колкото и малко да е то. Споделя успехите с семейството си, с колегите си – хвали се пред директора си. Ободрява тези, които се стремят към невъзможното и стъпка по стъпка го превръщат в реалност. Или както казва Роджърс възприема се безусловно положително и си отделя време! Преподаването изтощава. Да умееш да разпускаш със същия интензитет, с който работиш, е действаща рецепта за спасяване от стреса на нашето време.
Ефективният педагог се смее! Често трудна ситуация може да се овладее само ако се осъзнае нейната комичност. Не помня чия беше крилатата миъл „светът е оцелял, защото се е смял”, но смехът е изход, когато работата не върви - когато ксероксът се чупи преди теста за изходно ниво, лампата на мултимедията изгаря преди началото на открития урок, децата замлъкват, когато ви посещава експертът, придружен от директора. Това са неконтролируеми ситуации. Учителят може да се спаси с нетрадиционно разсъждение, в стила на брейнсторминг. А това става най-лесно, ако душата се смее. Щастливите от работата си преподаватели, са ефективни преподаватели.
 „Учене през целия живот” е житейско кредо на добрия учител. Самоусъвършенстването е инвестиция за перманентната любов и уважение на децата.
 За да не изгори в работата си, добрият преподавател трябва да намира време за себе си, да умее да се разтоварва.
Lina Lecheva a PhD
Публикуване на коментар