16 март 2011 г.

4. Езикът в учебния процес

 Езикът – средство за комуникация в житейски и в учебни ситуации

   Учебният процес изисква общуване чрез употреба на езика като средство за комуникация. Днес много учители се притесняват, че децата не умеят да изразяват мислите си. Повечето от учениците не са способни да използват в разговор всички възможности на езика и четат без запъване само кратки откъси. Има ученици, които прескачат фраза, която не разбират, за да демонстрират „гладко четене”.
    През годините на прехода равнището на владеене на езика -  говорене, четене с разбиране, писане, възпроизвеждане на прочетен текст, изразяване на собствени мисли, рязко се понижи. Психолозите търсят причините за този спад в липсата на навици за четене у т.н. младо поколение. Смея да твърдя, че по-глобалната причина е липсата на езикова среда, в която да се тренира богатството на езика. Проблемът не е в масовото навлизане на международната лексика или в лексикалната интерференция между български и английски например. Проблемът е в отсъствието на  богата езикова среда в училище, в медиите, в политическата сфера, в областта на услугите. Нашите деца НЯМА КЪДЕ ДА ЧУЯТ, определяният като „арфа звънлива и меч на майстор художник в ръцете”защото и тези, които са на позициите на майстори, говорят като чираци. След като не чуват около себе си правилен, звучен, семантично наситен език, децата ни няма откъде да разберат, че той съществува. Семейството, училището, публичното пространство са длъжници на пълноценната комуникация на младите хора.
    За да овладяват пълноценно езика, учениците се нуждаят от интелектуални задачи и езикови симулации, които да ги въвличат в процес на активно учене. Всяка дейност, която предизвиква интереса на ученика и пробужда въображението му, запалва у него желание да попита, за да проумее нещо, е великолепна храна за ума, стимулира употребата на езика, търси нови езикови ресурси за излагане на мисли. Децата трябва да знаят, че езикът е средство за защита и оръжие за извоюване на това, което желаят в съвременния свят. Бързият, комбинативен ум, визуализиран от красив и ясен език (подходящата визия не е за пренебрегване) отварят порти, заключени с тежки катинари.

    Определяне на термините

       Език: към това понятие отнасяме устната реч, печатното слово, езикът на различните видове изкуства, който помага на хората да изразяват мисли и чувства и да ги предават на ближните си; езикът на тялото и другите невербални средства за общуване.
    Реч: звучащото слово, способността за вербално словесно общуване; ефективността на речта зависи от артикулацията, интонацията, жеста, мимиката.
          Комуникация: същината на езика, която включва обмен на идеи, мисли, емоции. Включва получаване на предоставената информация, описание на събития, заповеди, молби и нужди, споделяне на  чувства, изразяване на мисли и т.н. 
         Учениците ползват езика за създаване на връзки, за да получат това, което искат, за да изразят себе си и за да регулират взаимоотношенията си с другите хора. За да има комуникация, за да има общуване може да бъде използвана която и да е от горе-изписаните форми. Комуникацията е висша цел на езика. Той съществува, за да й служи.
Пасивен език; език на възприятията: информацията, възприемана чрез зрението и слуха, чрез усещанията на тялото. 
Активен, изразителен език - отнася се към думите и идеите; езикът, който човек използва, за да общува с другите. Може да бъде вербален или писмен. Много често го делят на инициативен език – за започване на разговор и език на отговора, т.е. реакцията на словесната инициатива на друг човек.  

 Учениците изучават език, използвайки същия този език

     Учениците се учат да говорят разговаряйкида слушат – слушайки; да пишат - пишейки. Те не учат език, когато избират правилния от няколко възможни отговор, или пасивно слушайки изказване на някой друг. За да се развива езиковата култура на учениците, трябва често да се създават  осмислени ситуации, които да стимулират развитието на езика. Нужно е специално да се създава езикова среда, в която децата да: 1) очакват общуване; 2) да имат постоянна причина за комуникация. Тогава използването на езика е непринудено и е интегрална част от учебното занятие. 
     Особено приказливите трябва да бъдат научени да слушат, за да могат и не дотам настойчивите да получат шанс за изказване. 
     Важно е УЧИТЕЛЯТ да умее добре да отговаря – т.е. кратко, ясно, понятно, за да има време в час да говорят учениците.
    Децата трябва да бъдат обучавани в ПРАКТИЧЕСКА граматика перманентно, при всяка, разрешаваща това учебна ситуация. Граматическите правила трябва да се знаят, но фетишизирането им е безполезно. В езикова ситуация правилото, макар и добре запом-нено, не помага. Езиковите норми трябва да бъдат повтаряни в естествена езикова среда. Така индиректно се внушава необхо-димостта им за владеене на езика. Ако учениците ви обичат да говорят провокирайте ги да обсъждат тема, свързана с учебния мате-риал. Ако сте ги научили да мълчат, защото вие се опивате от звука на собствения си глас, починете си и ги помолете да ви заместят. Децата трябва да се научат да говорят правилно, да подреждат мислите си, подчи-нявайки ги на определена тема, да защитават мнение, да воюват за кауза, ГОВОРЕЙКИ. За да могат всички да вземат участие в образо-вателния диалог, удобна е работата в малки групи.
Колкото повече учениците говорят, пишат и слушат езика, толкова те обогатяват езиковия си опит. Една от най-ефективните техники, за въвеждане на учениците в реална езикова среда е беседата. Въвличайки учениците в беседа, добрият педагог не само работи върху развитието на езиковите им умения, но и моделира употребата на правилни езикови форми. Ако е необходимо да поправи допусната граматическа грешка, учителят трябва да го направи непринудено, употре-бявайки в следващата си реплика правилната граматическа форма.  

 Езиковите модалности във вербалната комуникация

Воденето и поддържането на разговор, е талант и знание. Можете да научите много неща за себе си и за околните от думите и фразите, които се използват в разговор. „Тревожен" предава на мозъ­ка послание, раз-лично от „леко обезпокоен" или „очакващ". Думата „любопитен" вероятно ще е по-полезна от „объркан". Ако сменим думата „провал" с друга, която означава „об­ратна връзка" или „информация", не само ще изпращаме полез­ни, положителни послания към мозъка, но и няма да се отъжде­ствяваме със събитието („провалих се, следователно съм абсо­лютен неудачник"). Това е лесен и очевиден метод езикът да бъде привлечен на страната на добрия педагог. По-долу се прави преглед на няколко случая на езикови модалности, които вредят на правилната комуникация. Ефек-тивният преподавател има нужда от точен, ясен, конкретен език в учебния процес. За да постигне перфектна комуникация е полезно да бъдат разпознавани най-често срещаните езикови модалности[1] и да бъдат избягвани в разговорите с учениците.

Универсални
количествени определители
Думи като винаги/никога, всеки/всички, никой/всеки – елиминират алтернативите на доброто мислене. Могат да бъдат парирани със същия отговор и след това разговорът да продължи с изследователски въпроси. Напр. „При какви обстоятелства би могъл да дойдеш навреме на училище?” (вместо Защо винаги закъсняваш?) или „Имало ли е случай, при който той да не е закъснявал?” (вместо – Той винаги закъснява).

Модален оператор за възможност
Не може, възможен, невъзможен са думи със смъртоносно влияние върху евентуален разговор, защото елиминират почти всички алтернативи за общуване. Напр. „Не можеш да се научиш да шофираш на 40 години!” Или „Не можеш да запомниш това стихотворение за половин час!” Правилната реакция на такова твърдение е да се зададе въпрос със същата думичка-определител. Напр. „Какво ще се случи ако се науча да шофирам!?” или – „Кое те кара да мислиш, че няма да мога да науча стихотворението?”

Модален оператор за необходимост
Трябва, не трябва; бива, не бива – „Не бива да ходиш на тази среща!”, „Трябва да получиш тази работа!” Правилният отговор е „А какво ще се случи, ако не го направя?” „Разпитването” в случая цели да провери дали несъзнателно не е пропусната някоя възможност. По този начин става ясна абсурдността на твърдението и се „стопля” обстановката, създават се предпоставки за реализирането на разговор.

Липса на конкретност
В речта на политиката и бизнеса често могат да се чуят изрази като „Това е въпрос на мнение.”или „Нещата излизат извън контрол.” „Решили са да ме съсипят.” (изречения, в които подлогът липсва и  не е ясно кой, кое от нещата са предмет на разговора) или: „ Тя е наранила ръката си”. „Той си е изгубил спортния екип”. (липсва сказуемото и не е ясно какво и как се е случило). При използване на номинативните изречения конкретният смисъл се губи. В училище трябва да се използва конкретна, действена реч, за да знаят учениците какво, кога и къде да направят. Кой точно отговаря за изпълнението на конкретната задача.
 Пропускането на думи, правенето на обобщения, правене на преценки и предпо-ложения, на сравнения си имат своите езикови модалности, които ефективният препо-давател трябва да разпознава и да избягва. Трябва да приучва и учениците си да говорят конкретно и ясно с цел по-ефективна кому-никация.

Творческите ситуации

    За добрия педагог е важно внимателно да наблюдава учениците си, но още по-важно е да ги слуша и да чува какво говорят в час. В урока по литература спонтанно възникналата творческа ситуация е най-удобния начин педагогът да се запознае истински с децата и да изпълни неусетно планираната работа. 
    Изследванията на Харт и Райсли[2] доказват, че обучение, основано на събитие, случка, е най-ефективното обучение за усвояване на езика. То е спонтанно и се реализира в резултат на взаимодействието с учителя, но е инициирано от самия ученик.  Гудман[3] нарича тези моменти от часа „моменти благоприятни за обучение”, а Д. Добрев. и Т. Тенева [4] говорят за творчески ситуации
    “Потребността на ученика от знание и незабавното получаване на същото, поражда и интерес към още знания”.
    Преди години по време на учебна практикаq студент предложи на петокласници (запознаваха се с приказката „Нероден Петко”) да споделят мнения за героите на приказката, след което деликатно провокира творческа ситуация с въпроса,  смятат ли децата, че народният разказвач е „откраднал” тези образи от действителността. След няколко стандарни отговора стана едно русоляво хлапе с вид на професор, изгледа сърдито над очилата новия си учител и с леден глас процеди: „Ако хората в реалния живот бяха като героите на тази приказката, КОЙ (въпросът беше към всички присъстващи) щеше да сътвори научно-техническата революция!?!” - Сърдитият му тон провокира класа и с още няколко насочващи въпроса от страна на базовия учител децата сами стигнаха до обяснението що е то художествена фикция, художествено време и художествено пространство, съотношението художествено време–историческо време – все важни литературно теоретични особености, които по учебна програма трябваше да се учат след седмица, други след година. В занятията по Методика на обучението по литература дълго време давах за пример тази учебна ситуация, внушавайки на студентите необходимостта внимателно да слушат учениците и бързо да реагират на случващото се в часа.

 Учебният процес –  място и средство за усъвършенстване на езика

    Не бива да се идентифицира езиковата грамотност на учениците с интелекта им. Може да се окаже, че ученици с езикови проблеми са с много по-висок коефициент на интелигентност от тези, които умеят добре да изразяват мислите си.

 Неформален и формален език

    Обсъждайки езиковите трудности, е като че ли необходимо, да формулираме видовете език. Неформалният устен език (речта) използваме в разговори с приятели и в семейството. В неформалния писмен език влизат писмата, които пишем на приятели, бележките в органайзера си, съобщенията до близък и др. подобни. Формалният устен език се използва в клас, а формалният писмен език  е езикът на учебниците.
    Учениците, които не растат в богата езикова среда, трудно се справят с фор-малния език. Ефективният преподавател може да им помогне, като им възлага, параграф по параграф да превеждат формалния учебникарски език на неформален. Когато не разбират това, което се обсъжда в клас, учениците с проблеми, фокусират вниманието си върху отделната дума, а не върху целия въпрос. Така бързо правят неправилни заключения въз основа на редуцираната информация, която са получили и в повечето случаи отговорите им са неточни или грешни.
    Други ученици могат да разберат поливалентността на думите или асоциативната страна на езика само с помощта на много примери. Тези примери може да им бъдат предоставени с различни способи: 
1) игра на думи, в която един ученик изрича дума, а останалите от групата изиграват значението й или назовават заглавие на филм, приказка, разказ, телевизионно предаване, в което е употребена тази дума; 
2) картинка, изобразяваща семантиката на думата или подсказваща за същата; 
3) синонимен ред и т.н.
    Трети имат нужда да произнесат на глас новата непозната дума, за да я запомнят и да осъзнаят значението й. 
НЛП предлага техники за произнасяне думи на глас – при изучаване на чужд език, с цел по-лесно и трайно запомняне.

 Техники на езиково общуване

    Много от учениците не знаят как да започнат разговор. Фактически малко са деца-та, които изобщо започват разговор. Те мълчат докато не ги попитат. В по-лошия вариант децата в училищна възраст не могат да поддържат разговор, темата на който ги интересува, и те искат той да продължи, за да научат нещо ново. 
   Ефективният преподавател трябва да въвлича учениците в разговор и да поддържа този разговор. Разговаряйки, децата трябва да решават учебния проблем, чрез който де факто се извършва обучението.
     Има случаи, в които ученик с езикови проблеми въодушевено разказва нещо, което му е интересно, несъзнавайки, че другите не го разбират. В такъв случай учителят непринудено трябва да подава липсващата в разговора информация (дума, термин...)
    Ако детето говори със свой връстник или възрастен и разказва за нещо, което събе-седникът му не е изпитвал или не познава, необходимо е, за да се поддържа разговорът, другият да задава конкретни уточняващи въпроси, които го снабдяват с нужната информация, за да бъде изложението на първия понятно за аудиторията. Т.е. ефективният преподавател приучва учениците да дават пълната информация за събитието, което разказват.

Припомняне на думите
     Тези, които трудно обличат мислите си в думи, обикновено не си спомнят названията на предмети, хора, събития. В тяхната реч често се срещат безлични местоимения. Нужно е да им се „подсказват” нужните думички, а на един по-късен етап да ги приучвате да ги употребяват – на принципа, на който са степенувани тренировъчните упражнения при въвеждане на непозната лексика в обучението по чужд език.
    Други ученици се спират по средата на фразата, в която трябва да употребят затрудняващата ги дума и след секунди продължават напред. При по-богата езикова култура заменят трудната дума с неин синоним.

Развитие на идеите
    Много често в час учениците отговарят с „да” или с „не” (при не добре формулирани въпроси, които разрешават такъв отговор) или дават лаконичен отговор. Ефективният педагог приучва учениците си да развиват своите мисли – формулирайки тезата си, да могат да предложат микротези и съответстващите им доказателства. Например: когато ученикът с много спомагателни въпроси съобщи цялата информация по темата, е редно да бъде помолен да подреди мислите си и да каже до момента изреченото в цялостен отговор. Ако учителят прецени, че това ще го притесни или ще изгуби много учебно време, е логично да му бъде възложено да запише отговора си, докато другите ученици изпълняват друга задача. В края на часа задължително трябва да се провери написаното и да се оцени – дори и само вербално. 

 Трудности в разбирането прагматиката на езика

    Прагматиката на езика се отнася по-скоро до информацията, която трябва да се разбира, отколкото до словесната инфор-мация, която трябва да получим при езиковото общуване. Прагматиката на езика включва езика на тялото, интонацията, жеста и др. подобни.

Езикът на тялото (невербалната комуникация)
    Както и всички други,  хората също са подвластни на редица строго определени, заложени в тях, биологични правила, които управляват и контролират действията, постъпките, реакциите, позите, мимиките и жестовете им. Човек рядко си дава сметка, че докато устата му изрича едно, езикът на тялото му говори друго. Несловесните сигнали разменяни между хората са вид общуване, ползвано за разкриване на истинските мисли и  намерения, закодирани в поведението на даден човек.
    Интензивното изучаване на несловесните аспекти на общуването започва едва през втората половина на ХХ век. Най-значимият труд в тази област преди това е “Изразяването на емоциите при човека и животните” на Чарлз Дарвин публикуван през 1872 година. В научните среди за почти неоспорими се приемат вече цитираните изследвания на Албърт Михръбиън, относно цялостното послание предавано при общуване (около 7% словесна част /само думи/, 38% гласова част /тон, интонационни модулации и други звуци/ и 55% несловесна част /мимика, жестове и пози). Също в резултат на изследвания е доказано, че 87% от цялата информация постъпваща в човешкия мозък е чрез очите, 9% - посредством ушите и 4% - от други усещания. Данните от друго изследване сочат, че 90% от мнението, което хората си съставят за човека с когото общуват, се създава през първите деветдесет секунди след като са се запознали[5].
    Върху невербалното общуване влияят: полът на Вашия събеседник - жените прите-жават по-голяма чувствителност и възприемчивост към невербалните сигнали. Прието е да се смята, че те се дължат на необходимостта през първите няколко години майката да се осланя на невербалния канал за общуване с детето си. Именно поради тази причина жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете; възрастта: колкото по-възрастен става индивидът, толкова използваните от него жестове са по-неискрени и по-прикрити;  общественото положение:  колкото по-високо стои човек на социалната или управленската стълбица, толкова по-умело борави той с думите и фразите и по-малко разчита на жестовете, за да изрази мисълта си; културни различия: повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. В някои региони по света жестове като “ОК” и “V” се тълкуват по различен начин, което би могло да навлече неприятни после-дици за използващите ги; климатични условия: всички жестове следва да бъдат тълкувани в контекста на ситуацията, в която се използват, тъй като комуто е студено и е обгърнал с тяло ръце може да не се брани от другите хора; здравословно състояние - боледуващите от артрит предпочитат да се ръкуват като “умряла риба”, за да избегнат болките в ставите на ръката си; професионални особености: по същия начин биха се ръкували и хората, чиито професии изискват деликатност и чувствителност на ръцете и на пръстите като музиканти, хирурзи и други.
   Много е важно, когато се превежда езикът на тялото да се взема под внимание целия жестов сноп, а не да се правят изводи по единични жестове.

 Зрителният контакт 

    Много хора – ученици и възрастни, избягват зрителния контакт при разговор. В невербалното общуване очите казват много повече от жестовете и мимиката. Затова учителите трябва да владеят този език и постепенно, използвайки метаког-нитивни техники, да предават това себепознание на учениците си. 

    При изпитване ученикът, в опита да си припомни това, което е чел, би трябвало несъзнателно да погледне нагоре и вляво (визуално припомняне на образи); ако обаче мечтае за неща извън класната стая, той несъзнателно ще гледа нагоре и вдясно (визуално пресъздаване на образи)

    Същото е положението и със звуците около нас: поглед вляво е знак за припомняне мелодията на стара песен (припомняне на звуци); погледвдясно – пресъздаване на звуци

    Когато човек разговаря със себе си – води вътрешен диалог, приповтаряйки неща, които е преживял, той несъзнателно гледа надолу и леко вляво (вътрешен диалог); когато гледа надолу и вдясно той премисля бъдещи събития, крои плановеJ) (чувства и телесни усещания).

    Става дума за достъпа до различни части на мозъка докато мислим. Медицината е изследвала добре тези движения и ги нарича „латерални очни движения.” НЛП ги нарича „знаци на очите за достъп”. Заедно с езиковите модалности и жестовете, движението на очите може да ни покаже  модел на мислене.

Интонацията
    С интонацията можем да обогатим семантиката на речта си. Ефективният препо-давател трябва да владее тайната на интонационните конструкции, за да е убеден, че думите му се възприемат със значението, с което са били изречени. Не изпращайте объркващи послания към своите ученици.

Полисемантичността
    При битуване в бедна езикова среда, учениците не познават многозначността на думите, не усещат хумора и сарказма, възприемайки думите в основното им значение. Те не осъзнават, че могат да ползват контекста за разбиране семантиката на думата, която им е непонятна. Трябва да сте особено внимателни с такива ученици. Помолете ги да ви кажат със свои думи какво сте казали, за да сте сигурни, че посланието ви е правилно възприето и че няма да имате проблеми с родители, обви-няващи ви в некоректно отношение към техните деца.
    Тъй като езикът е първото и последно средство за общуване в учебния процес, той трябва да е в центъра на вашето внимание през целия ден.

Домашната работа –                                                                                способ да се поощри използването на езика у дома

    По мнението на Джон Хил[6] съвременните деца имат по-малки възможности да развиват у дома творческото си мислене и да обогатяват езика си в сравнение с началото на ХХ век. Една от причините е неангажираността на родителите с учебния процес в училище поради липса на време, енергия или възможности. Той, както и повечето психолози, съветват родителите да намират време за разговори на тема училище със своите деца – всяка вечер. 
    Ефективният преподавател трябва да е партньор на родителя в образователния про-цес. Би било добре да познава лично семействата на своите ученици, да разчита на перманентен контакт с тях.
    Домашната работа е древен метод за комуникация учител-родител. Имаше период в българското училище, когато учителите не биваше да възлагат домашна работа на децата в почивните дни. Смея да твърдя, че точно в тези дни родителите би трябвало да имат конкретен повод да се занимават с децата си, проверявайки училищния им живот – чрез съвместна подготовка на домашните упражнения.
    Когато дава домашна работа, ефективният преподавател има пред вид следното: 1) домашната работа трябва да развива езика и мисленето на учениците; 2) трябва да е свързана с изучаваното в училище; 3) трябва да е съобразена с нивото на учениците, т.е. трябва да съдържа задачи с различна сложност; 4) задачата на родителите е да помагат на детето си, а не да го учат, т.е. да наваксват, това, което учителят е пропуснал; 5) ДР трябва да съдържа интересни задачи; 6) добрият учител винаги демонстрира заинтересованост от изпълнението на домашната работа; винаги проверява изпълнението й; 7) поощрява учениците към реализацията на съвместни проекти с техните родители.

Обучителни стратегии за подреждане на мислитеи развиване на езика

    Много често в класовете има деца, които старателно се готвят за училище, но когато учителят зададе въпрос, формулиран по различен, непознат на ученика начин, тези деца трудно подреждат мислите си. В такива случаи е ефективно използването на различни видове мисловни карти – семантични мрежи (полета), линии на времето (хронологически таблици), сравнителни таблици, флашкарти, които помагат на такива ученици да организират мислите си и да формулират отговора си. Този вид стратегии са най-ефективни при индивидуална работа, но могат да бъдат полезни и при брейнсторминг, когато целият клас търси верния отговор.

Карти на опита
    Образователният софтуер предлага много варианти на учене с флашкарти, т.е. учещият има две полета, в които записва 1) въпрос и 2) верния му отговор. В други варианти в 1) е дадена снимка, музика, чертеж, в 2) трябва да се обясни, допълни или анализира предложената информация (зависи каква е базата данни на учителя, който е подготвял флашкартите, защото в софтуера може да бъдат вмъкнати различни видове тестове за дистанционно обучение и т.н.
    Когато при разискване на проблем в час, някой ученик формулира по интелигентен начин мислите си, изкаже се красиво и запомнящо се, неговата мисъл се записва на лист хартия – А4 и този лист се окачва на стената. Добрият учител стимулира учениците си сами да създават такива карти на опита. Може в такава карта да бъде записана важна мисъл на литературен критик, читател на книгата, анализатор на епохата. Когато приключи разглеждането на темата може да тези карти на опита да бъдат върнати на учениците, които са ги създали и с новата тема да започне ново създаване на карти. Тази техника кара децата да обмислят старателно изказванията си в час, работи за развитие на езика им и подреждането на мислите им.
    Техниката може да бъде обърната „наопаки” – при завършването на раздел от учебното съдържание, като домашна работа на учениците се поставя задачата да съставят флашкарти на: 1)най-важното от този раздел; 2) най-интересното от този раздел; 3) това, което са разбрали бързо и смятат, че ще го помнят дълго и т.н.

Семантична мрежа и Спрей  диаграма
    Същността на семантичната мрежа, като обучителна техника най-лесно се обяснява с пример: както паякът плете мрежа, в която да хване жертвата си и да се нахрани, така и ние, за да проумеем информацията, заключена в този текст, ще си създадем една особена мрежа, в която да уловим истината.
    Задачата на всички в класа е да помислят и да изричат или записват всичко, което свързват с темата. Записките трябва да се кратки (само да напомнят на автора им за какво става дума). Като активен участник в учебния процес, учителят трябва да започне пръв и да запише мнения в мрежата. Когато идеите запълнят мрежата, започва сортирането им – кои отговарят на разглеждана тема; кой са встрани от нея.
    При спрей диаграмата се рисува окръжност, елипса, квадрат, в който се вписва учебния проблем. Встрани, подобно на линиите, оставяни от впръскан спрей, се записват идеите. На следващия етап те се анализират. В някои теоретични изследвания наричат тази техника игра на асоциации. Когато се използва в условия на брейнсторминг целта е за min време да се съберe max информация. Във всичките си варианти техниката е особено удобна за плавно преминаване от стария към новия учебен материал или за откриване на нетрадиционни решения на възникнал проблем – това е «творческата история» на техниката брейнсторминг.

Формулиране на основната идея
 Учейки учениците да откриват и формулират основната идея на текста, възложете им да направят семантична мрежа. Трябва да запишат основната идея в центъра, а около нея да запишат всичко, от текста, което доказва хипотезата им, че точно записаното в центъра е основната идея на този текст „или откъс“.

Линии на времето
    Много ученици се затрудняват, когато трябва да разкажат преживяно събитие или да преразкажат прочетен текст, гледан филм или предаване, защото мисълта им трудно проследява събитията в хронологичния им порядък или още по-трудно – в логическия им порядък. 
    Визуалният тип възприемане на светаприсъщ на по-голямата част от човечеството, се използва при т.н. линии на времето.  Линията на времето е един хоризонтално или един вертикално начертан лъч. Мислейки за развитието на случката, ученикът решава къде точно да разположи един или друг епизод и така визуално подрежда събитията. Такъв вид задачи се използват, когато се изучава развитие на действието, т.е. „движение по хоризонталата на епическото пространство” или промяна в психологическата характеристика на героите – „движение по вертикалата на епическото пространство”.
    Линиите на времето могат да бъдат използвани в комбинация с брейнсторминг (мозъчна атака) при писане на трансформиращ преразказ: 1) изберете събитията (епизодите), които си заслужава да включите във вашия текст; 2) подредете ги върху линията на времето; 3) напишете текста!

Сравнителни таблици
    Един от често експлоатираните видове уроци при изучаване на персонажната система, е сравнителната характеристика на героите. Сравнителните таблици са ефективни точно при такъв вид работа. Ефективният преподавател би трябвало, в началния етап на обучение, да зададе критериите, по които да бъдат сравнявани персонажите. При един последващ етап на обучение, критериите за оценка трябва да са ангажимент на учениците.
  
Хитринките на МАЙСТОРА  
    ± Учениците трябва да учат език в богата езикова среда. Езиковите умения се развиват чрез изучаване контекста на творбата, текста, предвиден за изучаване.
    ± Организирайте учебния процес така, че той да способства усвояването на езика.
    ± Домашната работа трябва да е интересна и да развива мисленето.




[1] По Алдер. Цит. Съч.
[3] Гудман
[4] Добрев, Д. Т. Тенева. Литературно образование и интерпртация на художествен текст в училище. Глаукс. Шумен. 1992-1994. ISBN 954-8164-04-3.с.25
[5] Невербално междуличностно общуване в преговорния процес. В: Българският он-лайн формат за психология.Бизнес етикет – http://bulgarian-psychology.com
Публикуване на коментар