7. Развиване на умения за организираност на учениците

Причини за неорганизираност

Организираността е умение, което помага за развитие на интелекта, но недостигът на организираност не отразява недостиг на интелект.

Правилната организация на времето дава възможност за по-висока успеваемост за единица време, без преумора за лицето, което работи. Всички аспекти на учебния процес се базират на организация на времето – от учебния план на училището и съответния клас, до седмичното разписание и дневния режим на всеки ученик.

Има два начина за организация на времето и работното място въобще. Първият – стремително изпълнение на поставената задача, без излишно губене на време в обмисляне как точно да стане това. Вторият – организирана дисциплинирана деятелност.

Разлики в разбирането за организираност

Методите за организираност на времето и работното място зависят от отделния индивид. Един се чувства комфортно когато книгите в библиотеката му са подредени по теми, друг ги реди по цвят и формат. Един държи книгите, с които работи на бюрото си, друг постоянно ги сваля и връща обратно по рафтовете. Един се чувства добре, когато бюрото му е осеяно с листчета, а мониторът му е облепен със същите; друг си води всички записки в тетрадка и тя прилежно лежи в чекмеджето му. Хората са различни. Много често този, който изглежда разпилян, бързо и ефективно се ориентира в „творческия си безпорядък”, будещ ужас у човека, обичащ животът му да е „подреден в чекмеджета”, т.е. всеки е организиран по своему.

Липса на навик за организираност

Има ученици, които никой никога не е приучвал към ред, в резултат на което те са си изработили лоши привички. Когато съм опитвала, в процеса на работа, да изградя у някой ученик умения за организираност на работното място или на учебното време, винаги се е появявал родител с признанието „той прилича на мен”, „и аз за жалост съм така разпиляна”, „и на мен все не ми стига времето”. В съвременното училище голяма част от децата живеят с баба или с дядо, защото родителите работят в друго населено място или зад граница. При липсата на т.н. занимални и каквато и да е форма за организирана подготовка на домашните задачи, училището като институция е „извън играта” при изграждане на умения за организиране на времето. Родителската колегия или отсъства (дори и физически) или е служебно ангажирана. Децата още в начална образователна степен са лишени от контрол – как организират онази част от деня, в която не са на училище. Така се пропуска най-удобното от възрастова гледна точка време за полагане на основите за изграждане на умения за организиране на времето.

Има и друг случай – родителите са перфекционисти и притискат детето си да поддържа „ред и дисциплина” у дома. Когато се измъкне от семейното гнездо, такъв ученик решава да си почине като се бунтува срещу училищния ред. В 20-годишната си учителска практика съм имала разнообразни проблеми, свързани с реда и дисциплината на учениците. Повече от половината са били създавани от деца, които си почиват в училище от строгия родителски контрол. Такива родители обикновено безапелационно заявяват „Моят син /дъщеря не може да постъпи по този начин! Вие вероятно бъркате виновника!” За децата на такива родители дезорганизацията е бунт срещу налагането на родителския модел на живот.

Други ученици идват в училище със самосъзнанието, че са принцесите или героите на татко и мама. С такива деца трудно се работи, но точно при тях трябва да се настоява за изпълнението на строги правила, изграждащи умения за организираност. Педагогът не бива да прави компромиси, когато изгражда у учениците умения за организираност на времето и на работното място, и в същото време не трябва да спира да уважава децата, заради интелектуалните им способности. На сугестивно ниво трябва да им се обясни, че организираността е умение, което ще им бъде необходимо през целия им живот

Съществени учебни проблеми

У някои ученици липсата на организационни умения е резултат от неспособността да разберат идеята за организираност на времето и работното място. За тях в света, който ги заобикаля, липсва логически ред. На тях им липсва модел, въз основа на който те биха могли да построят собствена стратегия за организираност. Затова те трудно разбират необходимостта и значението на организираността. Такива деца трудно организират написването на една домашна работа и се чувстват като в задънена улица, когато им се възложи работа по изпълнението на учебен проект, където сами трябва да планират и реализират дейностите, които да доведат работата им до успешен финал.

Хубаво е, когато учители, родители и училищна администрация работят анблок при изграждане на умения за организирана деятелност на учениците. Колкото повече Нашите ученици тренират организираност на времето и работното място, толкова по-обиграни и организирани стават те. Работата в тази насока е продължителна. Неудачите и възвръщането на старите привички не бива да разстройват педагога, започнал да работи върху този навик. Колкото и плачевно да изглежда положението, ученикът никога няма да се върне на стартовата си позиция. Психолозите твърдят, че в развитието си периодите на растеж у човека са последвани от периоди на „плато” (равна планина), когато на родители и учители им се струва, че детето тъпче на едно място и даже се връща назад в развитието си. След периода на платото отново започва растеж, който рано или късно винаги бива последван от следващото плато. Т.е. за човешкото развитие, както и за човешката цивилизация и за живота на Земята като цяло, е характерно цикличното време – цикъл на зора, последван от цикъл на мрак до следващата зора и така до безкрай.

Целта на обучението в организираност е саморазвитието. Ефективният преподавател цели неговите ученици да са организирани без намесата или с минималната намеса на родителите. За да се получи този резултат, ученикът трябва да е наясно с какви методи би могъл да постигне добри резултати. За тази цел е особено важна обратната връзка: когато един ученик овладява ново умение успешно, важно е заобикалящите го да отбележат успеха му, да му посочат ефективността от неговите действия. И обратно – един от способите за повишаване мотивацията за учене е учителят да направи така, че ученикът да осъзнае, да почувства негативните резултати от своята неорганизираност.

6.2. Организиране на времето

Човечеството е измислило четвъртото измерение, за да подреди по по-съвършен начин пространството в което живее. Днес човечеството е пленник на собственото си творение, защото в съвременния свят времето е пари, а парите управляват света. В еврейската традиция човекът контролира времето. Организираността на времето е най-сигурният начин да мислим за времето като юдеите, т.е. да се научим да го контролираме.

Макар че ние като възрастни се стремим да използваме разумно времето си, винаги живеем с усещането, че голяма част от него се разпилява.

Как учениците разпиляват времето си

Учениците разпиляват времето си по различни начини:

1. Отлагане. Има хора, които са убедени, че работят най-добре, когато сроковете „им дишат във врата”. Такива студенти учат само вечерта преди изпита, такива ученици си пишат домашното през междучасието, такива служители изготвят отчета си, пътувайки в самолета. „Не прави днес това, което можеш да отложиш за утре” е житейско кредо на този тип хора. За организирания човек при тях всичко става като на магия. Тези, които работят с такъв човек, остаряват по-бързо от адреналина, събиращ се в организма им при очакването на първия провал на такъв човек. Такива хора трябва да бъдат възпитавани в дисциплинирана организираност.

2. Общуване. Общуването с Другите е съществена част от живота на човека. При някои индивиди обаче общуването е едно безкрайно говорене по несъществени теми, което разпилява работно време. Разбирайки и поощрявайки стремежа на учениците към общуване, трябва да го насочвате (общуването) към учебни теми по време на час и към общочовешки или лични проблеми през междучасията, на екскурзия, на културно-масово мероприятие, на родителска среща и др. подобни.

3. Мечтаене. Някои ученици прекарват голяма част от учебния час потопени в своя собствен духовен свят, слепи и глухи за света на класа и училището, който ги заобикаля. Ако такива деца не реагират на докосване по рамото, на приятелска забележка, свързана с името им, на въпрос, отправен персонално към тях, възможно е да имат личен проблем от здравословен характер. Ефективният педагог трябва да го забележи, да му обърне внимание. Ако е необходимо – да потърси специализирана помощ.

4. Недостатъци в планирането. Повечето от учениците действат импулсивно без да планират действията си. Затова на много от тях им се налага да преповтарят изпълнението на поставените им задачи. В Япония 90% от времето в училище се отделя на планиране, 10% - на изпълнение на планираните дейности. В западните страни наопаки: 10 % за планиране, 90% - за реализиране на лошото планиране (в повечето случаи реализация по метода на пробата и грешката). В главата, посветена на метапознанието, са разгледани някои техники за добро планиране.

5. Проблеми, свързани със здравето. Има ученици, на които просто не им достига жизнена енергия, за да изпълнят задълженията си на ученици. Възможно е да нямат добър сън, да се хранят зле или нещо подобно. Добрият педагог се консултира с родителите на такива ученици, открива проблема, за да го реши.

Концепции за времето

Повечето ученици нямат усещане за време. Те не могат да преценят продължителността на една минута, на един час – астрономически или учебен, на една седмица.

Сандра Маркъл, консултант по педагогика, е разработила стратегия за осъзнаване на основните причини за загубата на време. Тя съветва всеки, който няма представа „как отлита времето” да си начертае таблица с две колони. В първата колона да се отговори на въпроса: „Какво ми се случва? – за една минута, за десет минути, за четвърт час, за половин час, за един час, за половин ден, за цял ден, за една нощ, за една седмица и т.н. във втората колона да се отговори на въпроса: какво бих могъл да направя – за една минута, за десет минути, за четвърт час, за половин час, за един час, за половин ден, за цял ден, за една нощ, за една седмица и т.н.

На един следващ етап трябва да се даде възможност - на учениците или на самите себе си да почувстват/вате времето. Т.е. за един и същ времеви отрязък, например 10 минути направете нещо, което ви е безкрайно досадно. В следващите 10 минути се занимавайте с нещо приятно. Поговорете защо първите 10 минути са били безкрайно дълги като усещане, а вторите са отлетели неусетно. Така възпитавайки у учениците си усещане за времето вие изграждате у тях умения за метакогнитивно познание.

6.3. Техники за управляване на времето

Долу изписаните тренировъчни техники са подходящи за всички етапи на обучение с цел изграждане на умения за контролиране на времето.

Записване – какво трябва да направя днес

Преди години един приятел–бизнесмен обичаше да повтаря „Умните хора пишат, глупавите – забравят!” Той беше дисциплинирано организиран – битието му го изискваше. Този човек си записваше – акуратно, всяка вечер (вероятно) дейностите, които трябваше да стартира, развие или финализира идния ден. Днес, когато се оглеждам – в себе си и околните забелязвам, че всеки от познатите ми се движи с органайзер – малък или по-тлъст тефтер, електронен бележник, телефон с голям дисплей и какви ли не още технически удобства, чиято основна цел е да организират времето на деятелните хора, наричани бизнесмени.

Трябва да приучваме учениците си да имат свой органайзер, който да преглеждат по няколко пъти на ден – за да знаят какво им предстои. Ако учениците трудно разбират формулировката на задачата, която учителят е поставил за домашна работа, ефективна техника е същата задача да бъде формулирана като се разбие на прости изречения с императивна форма. Например вместо: „Направете устен сбит преразказ на Х глава от „Немили недраги”, вашият проблемен ученик трябва да запише в тефтерчето си: 1) Прочети Х глава от повестта „Немили Недраги” (стр. .... в учебника). 2) Определи основните епизоди. 3) Напиши план на основните епизоди. 4) Направи преразказ на текста като следиш плана, който си съставил.

Определете приоритетите си

Обикновено, когато започват да се готвят за следващия ден, учениците започват от по-лекото или от по-веселото. Почти винаги те бързат да отхвърлят колкото се може по-голямо количество учебни предмети, за които могат да кажат, че „са си научили”. Подготовката за контролна работа, писането на съчинение-разсъждение, работата по училищен проект се оставя за накрая, когато всеки е или изморен или „омерзен от учене”.

Ефективният преподавател привиква учениците си (след като е приучил себе си) да подреждат ангажиментите си по степен на важност и да отдават по-голяма част от силите и времето си на най-важната за деня задача – например подготовката за класно упражнение. За да планират приоритетите си е добре учениците да си задават следните въпроси:

1) Кога трябва да изпълня този ангажимент? Възможно ли е да го отложа?

2) Какво време ще ми отнеме изпълнението на тази задача (на всяка от задачите в списъка ми)?

3) С какво време разполагам в момента? Откъде да започна?

Така ангажиментът се разделя на дейности, които се подреждат в хронологичен порядък и е по-лесно да бъдат изпълнени.

Изпълнение на планираните дейности

За тези ученици, които трудно организират времето си, е необходимо да се прави ежеседмичен и ежедневен списък с ангажиментите им, който да бъде окачен на стената – у дома и в училище. Ефективният преподавател приучва учениците си всяка сутрин, обед и вечер да преглеждат списъка с планирани дейности. Перманентният контрол в такива случаи е необходимост. Само той би могъл да превърне досадното задължение в деятелна организираност и дори в условен рефлекс – когато минаваш край дъска със задачи, да провериш няма ли задача и за теб!

В университета, в който работя, всеки преподавател е длъжен в началото на всеки семестър, на достъпно за студентите си място, да окачи информация с темите за лекционни и семинарни занятия, с фиксирани дати за провеждане на същите, съобразени с учебния разпис, с фиксирани дати за контролни работи, с ангажиментите на студентите за тези занятия, темите за различните активни форми на обучение и условията, при които студентите могат да бъдат освободени от изпит. Условията винаги са свързани с качествено изпълнение на самостоятелната работа на студентите в определени времеви рамки. Макар че са в извънучилищна образователна възраст и с теорията на тяхното обучение се занимава андрагогията, считам примера за уместен, защото студентите реагират на изграждането на навици за организираност по същия начин, както и учениците. Необходимо е ежедневно, всеки час да им се напомня, че информацията, окачена на таблото касае техните лични ангажиментите, че навременното изпълнение на тези ангажименти ще им осигури ергономичност на предстоящата сесия.

Разпределение на времето

Един от най-ефективните способи да отличите учениците с проблеми в организиране на времето, е да се проследи кой и как работи в час. На неорганизираните ученици никога не им стига времето, защото те винаги започват работа 5 мин. след останалите, трудно запазват концентрация повече от 10 - 15 минути. За да се приучат такива ученици да се организират и концентрират трябва поставената задача да се разделя на поддейности. Ефективна в случая е обучителната стратегия, разпространявана от международния проект „Развитие на критическото мислене чрез четене и писане”: при поставяне на определена учебна задача, за предварително фиксирано време за работа, се работи на три етапа (тристепенен модел на учене и преподаване) - 1) ученикът мисли и работи сам; 2) споделя направеното с другия (работа по двойки); 3) работа в група (екип), където групата излъчва свой говорител, който представя хипотезата на групата пред класа. При защита на тази хипотеза взимат участие всички членове на групата. Показателен в случая е фактът, че учениците винаги знаят с какво време разполагат, за да решат поставения проблем и колко време им остава, за да решат проблема.

Ефективна техника за организиране на времето е т.н. „карта на времето” – индивидуално картонче с разписано време за всяка дейност, извършвана в кабинета или в класната стая. Например:

Карта на времето І час 1. Влизане в кабинета – 7,05 – 7,15 часа 2. Приготвяне за час (събличане на палтата, приготвяне на тетрадки и учебници за часа, почистване на дъската) – 7,15 – 7,25 часа 3. Проверка на домашната работа от отговорниците 7,25-7,30 4. Начало на учебния час – 7,30.

По същия начин се правят карти за междучасията и за всеки следващ час. Такива карти или просто списък с ангажиментите за деня, разбити по часове и минути, е добре да бъдат направени за всяко дете, което има проблеми с организацията. Техниката е ефективна ако се прилага продължително време с активното съдействие на родителите.

Използване на календара

Голяма част от деня на всеки ученик е достатъчно организирана. Децата знаят кога да станат, с какво време разполагат за сутрешен тоалет, кога трябва да тръгнат за училище, за да успеят да пристигнат навреме за първия учебен час, кога е голямото им междучасие, кога приключват учебните занятия, кога се прибират мама и татко, с които трябва да се съобразяват. Половината от деня обаче – тази, в която не са на училище не е структурирана. Много родители и учители смятат, че това е време за подготовка, почивка и извънкласни дейности и смятат, че децата, които са достатъчно интелигентни и отговорни автоматично ще си разпределят това време и ще го уплътнят ефективно. Учителят е човекът, който трябва да помогне на децата правилно да организират тази част от деня си, като им предложи стратегии за организация на времето. Личният календар е много удобна форма за организация на времето. В този календар всяко дете трябва да си направи график за седмицата или месеца – кои дни са почивни, в кои е на училище. В кои дни през този месец негови приятели имат рождени дни, в кои дни е на уроци по чужд език или математика, в кои на уроци по китара или танци. Кога ще има контролно по математика, кога по литература, кога е училищният спортен празник – всички ангажименти, подредени по дати, дни и часове. За целта могат да бъдат използвани тефтерчета-органайзери или електронните органайзери, с които е снабден всеки мобилен телефон. Аз лично предпочитам комбинация от бял текст (който е по-лесен за преглеждане) и електронен органайзер, който алармира, че сроковете се просрочват. Има родители, които вероятно ще роптаят, че учителят се опитва да превърне детето им в робот, чийто живот тиктака като часовник. В подобен случай аз се доверявам на желанията и стремежите на детето и изисквам от него организираност, която да подпомага ефективното и ергономично протичане на учебния процес. Не се опитвам да направлявам личния и семеен живот на родителите, за които времето и организираността не са житейски приоритет.

Освен това, когато имат вече готов график с дейности за съответния месец (седмица) е добре учениците да бъдат научени да систематизират тези дейности по приоритети – на кой ангажимент трябва да посветят най-много време, с кой ангажимент да започнат и т.н.

За финал е добре учениците да бъдат приучени да оценяват полезността на този вид записки – доколко добре са успели да планират работата си и как това планиране им е помогнало/попречило да реализират ангажиментите си. Така се развива метапознавателното им мислене и се изграждат умения за саморефлексия. При по-големи ученици (от гимназиална степен на образование) ще е полезно да записват стратегиите и техниките, с помощта на които са се справили с изпълнението на съответната задача и да обсъждат с приятели и съученици ефективността на тези стратегии за учене. В главата посветена на метапознанието по-подробно са разгледани начините, чрез които учениците могат да осъзнават стратегиите за учене, които използват.

Организиране на работното място

Ученическите раници (чанти)

Това е личното пространство на всеки ученик и учителят няма право да наднича в това лично пространство. Но е важно за всяко дете някой да проверява състоянието на раницата и да се грижи в нея да има ред, т.е. тя да съдържа всичко необходимо, да не е особено тежка и да разрешава на учебниците и тетрадките да запазят по-дълго време приличния си външен вид. Редно е проверката на ученическата раница/чанта да е периодичен ангажимент на родителя. Учителят трябва да следи ученикът да има необходимите учебници и учебни помагала. Ефективният преподавател би могъл да приучва учениците си да поддържат ред в ученическите си чанти, използвайки играта. Например във въвеждащата част на урока, учителят може да мотивира необходимостта от червен химикал за този час и да организира игра – кой най-бързо и безшумно ще извади на чина червен химикал от чантата си. След излъчването на първенеца класът коментира защо едни са успели, други – не. Причината за успеха/неуспеха на децата е в добрата организация на работното място – в случая ученическата раница.

Тетрадките

В българското училище всеки учител сам решава, съобразно спецификата на предмета си, какви тетрадки да изисква от учениците. Традиционните тетрадки са за работа в клас и за домашна работа. Контролните за входящо и изходящо ниво са тестове, предлагани на листи А4. Ефективният преподавател има изисквания за подреждането на учебния материал в съответната тетрадка – записване на темата на урока, непознатите думи, литературната теория, която не може да бъде открита в учебника, акцентите в урочната тема, които трябва да служат за маркери на учениците при актуализация на знанията и т.н. Учителят периодично проверява тетрадките на учениците, като в началото на учебния процес е формулирал, оповестил и разяснил конкретни изисквания относно работата на учениците в тетрадките им. За да се изгради у учениците навик за естетично и удобно използване и подреждане на учебния материал в тетрадките, трябва перманентно да бъде напомняно кога, къде и какво трябва да се прави и отново перманентно да се контролира дали се изпълняват изискванията на учителя и как. Колкото организиран е педагогът в работата си, толкова организирани са и учениците му.

Хитринките на МАЙСТОРА