28 април 2011 г.

8. Метапознанието - обучение в мислене

Познанието (от лат. сognitio) е свързано с мисленето. В процеса на познанието се включват получаването, запазването, възстановяването и използването на знанията. По-знавайки ние запомняме, общуваме, решаваме проблеми и взимаме решения:

„Трябва да намеря добър превод на „В името на розата” (осъзнат проблем).
„Ще попитам Иван дали я има” (решение на проблема).
 Метапознанието е свързано с процеса на мислене. „Това е процес на осъзнаване на собственото съзнание” (Джейн Хил) - процесът на следене работата на съзнанието. Метапознанието е свързано повече с процеса на решаване на проблема отколкото с резултата от дейността; с осъзнатата способност на индивида  да изпълни дадена задача и с подбора на техниките и стратегиите за нейното изпълнение , с анализ на направеното, оценка на ефективността на избраните стратегии, осъзнато самопознание на това какво определеният индивид може и какво не.  
„Трябва да намеря добър превод на „В името на розата. Къде да го търся? (постановка на проблема и разработване план на действие).
„Иван вероятно я има, но той не е в града” (осъзнаване на ограниченията).
„У кого другиго бих могъл да я открия?  Да проверя в телефонния си бележник.” (създаване на алтернативен план на действие).
„Ще попитам Саша. Майка й работи в библиотеката.”(оценка на ефективността на плана).
Стратегията е метод и ход на приемане на решенията; действията, които се предприемат, за да се реши проблемът. Например, за да се осъзнае семантиката на дадена дума може да се провери лексикалното й значение в речника, може да се осъзнае чрез контекста, може да се намери синоним на непозната дума, за да се обясни семантиката й – все стратегии за разбиране.
Независимо от интелектуалното си ниво, учениците трябва да бъдат обучавани чрез и във стратегии за метапознавателно мислене. Тренирането на метапознанието е полезно в равна степен за надарените и за изоставащите ученици. Действащите учители смятат обучението в метапознание за загуба на време. Колкото повече обмисляме, планираме това, което правим, толкова по-малко грешки допускаме. Добрият ученик трябва да осъзнава действията, които го правят добър ученик. По-слабият чрез метапознанието взаимства стратегии на учене от по-добрия. В случая чрез метапознанието ефективният преподавател учи гладния да лови риба, след като го е нахранил със своята, т.е. учи го КАК да се прехранва сам. Дарява му независимост, свобода.  


Обучение в мислене

Всички учители знаят, че без запомняне на определено количество информация няма учебен процес, няма учене. Но такъв тип учене е недостатъчен. За съжаление има много учители, които държат повече учениците им да знаят определението за съществително, прилагателно, епитет или персонификация, дават примери за съответната граматическа категория или поетическа тропа, но не работят върху разпознаването на  тези тропи в текста, а още по-малко върху необходимостта от използването им в един или в друг вид текст. Конструктивното преподаване и усвояване на знания, развиващо критическото мислене на учениците, е фундаментален компонент  при решаването на проблем. Трябва да учим учениците си да осъзнават информацията, която им се поднася, да им покажем къде и как могат да я използват в ежедневния си живот.  Трябва да ги учим да мислят – на техния език, не на академичния език на науката, която преподаваме. Ефективният преподавател формулира учебния материал така, че той да ги накара да мислят. Мисленето ще ги доведе до разбиране и запомняне.  Задачата на учителя е да учи учениците как да мислят,  а не само за какво да мислят. Ученикът, не разбрал правилата за писане на сбит преразказ, ще осъзнае същите при следващото езиково упражнение. Но ако този ученик не може да мисли и мислейки да осъзнава кои са отделните епизоди в текста, кои от тях са основни, кои второстепенни – за такъв ученик няма надежда, че може да състави свързан текст. Той не може да стане добър ученик, дори и да наизусти особеностите на сбития преразказ.  Т.е. учениците трябва да разбират преподавания им материал, а не само да го запомнят и репродуцират. Преди години изпитвах студенти – задочно обучение, по Стара българска литература. Приятна девойка  говореше убедително за сакрално-сугестивната същност на агиографските и риторично-панегиричните текстове на Климент Охридски, но се оказа че не знае семантиката на сакрален и агиография. Помолих я да повтори със свои думи това което е изрекла току що. През сълзи бях помолена да я изпитвам по конспекта или по съдържанието на учебника на проф. Д. Петканова, но да не й задавам други въпроси. Оказа се, че момичето беше научило наизуст 2/3 от учебника на проф. Петканова (за толкова й стигнали времето и силите), но разбираше незначителна част от това, което изричаше.
Целта на ефективния преподавател не е да въдвори дисциплина в час, а да внуши на учениците си самосъзнание за собственото им величие, за да могат те да участват в собственото си развитие. Това е реално осъществимо ако приучваме учениците да концентрират и направляват своите мисли т.е. да осъзнават собствения си потенциал, защото умът действа като мускулите – колкото повече работи, толкова по-добър става, когато не го стимулираме с работа – закърнява.  За да просперира, училището трябва да работи с потенциално мислещи хора. Ако училището не може да предостави в достатъчна степен възможност за мислене на учениците, същите ще престанат да мислят. Така възникват агресията, необхванатите в образователния процес деца, напускащите училище. Не са виновни децата – учителите не са ги научили да мислят.  
Вестникарска статия цитира препоръките от изследване, проведено в САЩ, с оглед усвояването на практически умения в училище с цел ефективна реализация на младото поколение: “Училището е длъжно да дава  набор от умения, с цел идентифициране и организиране на постъпващата информация, използване на наличните ресурси и междуличностни взаимоотношения.” Същите изисквания имат Лисабонската стратегия и Националната програма за развитие на предучилищното и училищно обучение.
В съвременните психологически и педагогически речници все по-често се появява думата “техника”, заменяща традиционната “методика”. „Техниката на преподаване” предполага владеенето не само на общите принципи, но и дълбините механизми на този или онзи подход. Повечето ученици учат естествено и инстинктивно, те осмислено „общуват” с информацията, получавана в училище. Подхождат към учебните задачи систематически, изготвят си план за действие, който им помага да решават учебните си проблеми. Те осъзнават кога допускат грешки и при следващия учебен етап ги поправят. Те да „активни” ученици. Т.н. „пасивни” ученици обаче почти не разбират случващото се в училище, защото техните способи за приемане и обработка на учебната информация са неефективни. Обучението в метапознавателно мислене на такива ученици им дава възможност да осъзнаят случващото се с тях в училище и да повишат ефективността от обучението си.


Когнитивни и метакогнитивни стратегии за обучение в ефективно мислене

Теорията за опосредстваното обучение и използването на вспомагателни средства принадлежи на д-р Рувен Фейерштейн от университета Бар-Илан. Неговата програма е основана на серия уроци и дискусии, в които учениците привикват да използват метапознавателни стратегии, развиват съответстващото мислете и повишават способността си да учат. Доктор Фейерштейн е убеден, че благодарение на тези тренировъчни техники нараства способността на човека да мисли. Той счита, че родителите и учителите трябва да научат децата и учениците правилно да интерпретират ставащото в света, който ни заобикаля.
В традиционното “не опосредствано” обучение на ученика дават да чете текст като учителят не се намесва в разбирането и възприемането на прочетеното. В “опосредстваното” учебно занимание ученикът съвместно с учителя обсъжда: смисъла на заглавието, динамиката в развитието на действието, причините, поради които героите постъпват точно по този начин, евентуалните варианти за финал, защо авторът е избрал такъв финал за героите си. Задължително при опосредстваното обучение се работи с непозната или специфична за текста лексика. Фокусът на този вид обучение е във факта на ученика да се предлага индивидуална помощ в размерите, в които той има нужда от нея. Ако учителят се престарае, ученикът става зависим – приема готовите житейски формули на учителя, не се учи сам да преценява ситуацията.  
Тази техника за работа е приложима във всички сфери на живота. Ефективните учители по български език и литература би трябвало да я използват всеки час, когато работят върху сюжет и композиция на текста, предвиден в учебника, при езикови упражнения – трениране писането на сбит преразказ, трансформиращ преразказ, съчинение-разсъждение, литературноинтерпретативно съчинение и др. Например, при формулиране на тезата, работещо е трансформирането на поставената тема във въпрос, на който трябва да се отговори. За да се отговори точно и ясно на този въпрос се изследва формулировката на темата – кои думи са най-важни. Около тях се организира тезата. След това се формулират микротезите. Ученикът търси податки в текста, които подкрепят формулираните микротези. Коментира ги и така изгражда изложението си по зададената тема и т.н. 
Метапознавателните стратегии обикновено биват класифицирани в три категории:
1.  Решение на проблема (разработка на план за действие, целенасочено търсене на нужната информация,  постоянна концентрация върху задачата).
2. Строеж на хипотези (събиране на информацията, разработване на идеи и хипотези, преразказ, контрол върху разбирането).
3.     Самооценка – „Как действам?”

 

Изпълнение на задачата – решаване на проблема

Съставяне на план
Срещайки се с непозната задача или проблем някои ученици започват импулсивно да я изпълняват без да се замислят какво точно правят. Други – даже не пристъпват към действие, защото нямат идея какво е нужно да се направи. Втората група ученици перманентно имат усещането за провал не защото не са мотивирани за работа, а защото нямат стратегия за действие. Наложително е такива ученици да бъдат приучвани да си съставят “план за действие”, който ще им помогне да мислят и работят ефективно. Планът за действие е ефективен и при импулсивно действащите ученици, защото им пести време и усилия за достигане до верния отговор чрез метода на пробата и грешката. Ако научите учениците си да вникват в детайлите, разработвайки предварително план за действие, те ще изпълняват учебните си задачи целенасочено без излишен разход на време и творческа енергия.
Решаване на проблема
За да си съставите план за действие е необходимо първо да идентифициране и формулирате проблема. На следващ етап съставяте план за действие. На трети етап – започвате да го изпълнявате и да следите за своевременното му и качествено изпълнение. На финала трябва да оцените ефективността на своя план за действие. Следващите четири въпроса са елементи на работеща техника за формулиране на проблем.
          1. В какво (къде) конкретно е проблемът? На първо място е необходимо да се осъзнае съществуването на проблем – неговата идентификация и формулирането му. В по-често срещаните случаи ученици, родители и учители не осъзнават наличието на проблем. Учениците така са привикнали с мисълта, че в училище ги занимават с неактуални, безсмислени неща, че агресията в междуличностните взаимоотношение е хомогенна част от училищното ежедневие, че те са станали нечувствителни към усещането за проблем. Други ученици усещат наличието на проблеми, но не могат да ги идентифицират. Трети виждат глобалните проблеми, но не умеят да формулират частните задачи.  
          2. Как мога да реша този проблем? Когато проблемът е идентифициран и формулиран трябва де се потърси стратегия (набор от дейности), чрез която да се реши този проблем. Ролята на ефективния преподавател е да подбуди ученика към търсене на решение, а не да му подскаже отговора. Ако при първия опит ученикът не успее, учителят е длъжен да му предложи алтернатива. Затова е наложително учителят да е обмислил алтернативни пътища за решаване на конкретния проблем, преди да подтикне ученика да започне работа
          3. Как ще действам? Изпълнявайки  своя план за действие, ученикът трябва да бъде научен да контролира времевите рамки на всяка от дейностите си.
          4. Как направих това? Когато задачата е изпълнена, т.е. проблемът решен, учениците трябва да оценят ефективността на своята работа и ефективността на стратегиите, които са използвали. Като резултат от оценката всеки би трябвало да знае коя от дейностите не е изпълнена добре и каква е причината за неуспеха, за да не допуска втори път подобна грешка и обратно – трябва да се осъзнаят добрите практики и условията, при които могат да бъдат прилагани.
 Помнете целта
Много ученици спират по средата на съответната дейност, защото са забравили целта на ангажимента си. Нужно е те да бъдат научени периодически да спират и да си напомнят (сами на себе си) какво следва да направят при следващия етап. Когато забравяте целта (например търсите определена книга по рафтовете на библиотеката), е добре да си повтаряте заглавието на търсената книга – елементарно, но ефективно.
Ползвайте модел
Много по-леко е да изпълните определена задача, ако имате образец, модел. В качеството на модел можете да ползвате текст. Примерно, ако трябва да съставите аргументативен текст, припомнете си „Сказание за буквите” от Черноризец Храбър. Ако трябва да опишете движението на героя по вертикалата на епическото пространство, нарисувайте си Космическото дърво на света, ако трябва да опишете организацията на пространството в „Серафим” на Йовков си припомнете символизма на центъра. Познаването на моделите дава възможност на ученика да работи сам, без да прибягва към помощта на учителя.
Действайте систематично
Ефективният преподавател изгражда у учениците си система за действие. Примерно, когато се пристъпва към анализа на епически текст, първо се разглеждат сюжетът и композицията на текста, при втория етап от работата се изучава персонажната система, при третия се прави стилно-езикова характеристика на текста. Когато учениците имат стройна система за работа те познават етапността в стъпките на учене. Така се пести време и енергия. Резултатите са добри. Поддържа се позитивната настройка на учениците към учебния процес.
Подобрете разбирането
1. Събиране на информация – полезно е учениците да бъдат приучени първо да съберат цялата налична информация и след това да пристъпят към търсене на правилния отговор, правилната стратегия за решаване на проблема. Ученикът, който отговаря преди учителят да е завършил въпроса си, в повечето случаи дава частично верен отговор. В подобен случай е добре да повторите въпроса си и заедно с ученика да потърсите смисъл в „изстреляния” отговор. За ефективно събиране на информация приучвайте учениците да си задават въпроси какво са направили и какво им предстои да направят и да моделират подходящи стратегии за предстоящите си дейности.
2. Потвърждаване на мислите – за да се научат учениците да дават точни отговори, е добре да бъдат научени да търсят и цитират моменти от изучавания текст, които подкрепят твърдението им. Когато отговарят на зададен от учителя въпрос, добре е периодически учениците да бъдат питани: „Как ти стигна до това решение?”, „откъде знаеш това?”, „Прочети ми онези редове от текста, които потвърждават казаното от теб!”, „Защо считаш, че  отговорът на Даниел е правилен? Така учениците биват приучвани да проверяват верността на своите отговори, преди да ги изрекат.
3. Използване на стари знания – учейки новия материал, ефективният ученик използва това, което знае отпреди. Връзката между новата и познатата информация е възможна на основата на асоциации. Така лесно се интегрира и съхранява новата информация за по-късно използване. Спрей диаграмата на асоциации е работеща техника при събуждането интереса на учениците към учебна тема, която тепърва ще се изучава. Чрез нея старите знания стават фон, върху който съзнанието рисува новите знания. Така старо и ново се интегрират в съзнанието на ученика чрез образи – т.е. помнят се трайно.
Новият материал трябва да оживи в съзнанието на ученика това, което се пази там от предишни когнитивни дейности. Само изключително надарени деца могат да усвоят нов материал без да го свържат с нещо вече познато. Много подходяща за активизиране на стари знания е стратегията
„Зная – искам да узная – научих”. Преди да се въведе новата тема се прави таблица.

        Знам
?    Искам да узная
!       Научих



В първата колона, работейки по групи – в екип или индивидуално, учениците записват информацията, по темата, която им е интересна. Във втората колона записват всички въпроси, на които искат да намерят отговор, работейки по темата.  В края на урока – при рефлексията, учениците се връщат към таблицата, попълвайки третата колона – какво научих.


Съставяне на хипотези, предсказване, преразказ

Строеж на хипотези
Мислещите читатели строят хипотези, предполагайки как ще се развие действието, как ще реагират героите и как ще приключи случката, разказвана в текста, въз основа на стари знания за света, който ги заобикаля.
Учениците, които не мислят докато четат, трябва да бъдат приучени да извличат от текста полезна информация. Такава задача ги кара да сравняват прочетеното с моменти от жизнения си опит и да предполагат дали развитието на действието ще повтори известен им вече модел или не. Така се правят първите опити за построяване на хипотеза. Задължително е при такива случаи учениците да обясняват пътя, по който са достигнали до своята хипотеза и да проверяват вярна ли е хипотезата им и ефективна ли е стратегията им за построяване на нова хипотеза. Необходимо е да бъдат научени да ползват информацията предоставена им от учебника или други книги и информацията от собствените им преживявания в конкретната ситуация. Така те трупат житейски опит и на един следващ етап могат да прогнозират как би реагирал човек при подобна на художествената ситуация.
Съставянето на хипотеза помага на ученика да изработи свой план за действие при усвояване на нов учебен материал и да провери ефективността на този план. Ако на ученика му е трудно да строи хипотези, ефективният преподавател трябва да го подтикне да свърже учебната ситуация с пример от собствения си житейски опит. Впоследствие съставянето на хипотези и предсказването като обучителна стратегия помага на учениците по-лесно и по-ефективно да решават проблеми – учебни и житейски.
Преразказване
Ефективна стратегия за подобряване на разбирането е преразказ на разбраното от новия учебен материал със свои думи. Може да се преразкаже цялата информация, епизод, труден за разбиране или ученикът да чете изречение по изречение и да обяснява какво разбира и какво не. Последният вид четене и преразказване е добре да се извършва индивидуално с проблемния ученик, за да се съхрани човешкото му достойнство и да не се губи времето на знаещите и можещите ученици.  
Мониторинг на разбирането
Двадесетгодишното ми пребиваване в училище и в университета многократно ми е доказвало тъжния факт, че голяма част от българчетата от десет до  двадесетгодишна възраст не могат да четат с разбиране. Много от тях изразходват позитивна енергия за прочитането на думите – дотолкова, че не им остават сили да помислят за семантиката на тези думи, да не говорим за свързаността им в текст и общото внушение, което е целял авторът на текста. Такива ученици трябва да бъдат приучвани да следят степента, в която разбират това, което се говори в час, т.е. да  осъществяват мониторинг на собственото си разбиране на ставащото в час. Те трябва да бъдат приучвани да си задават въпроса „Какъв е смисълът на това, което чух?” или „Има ли смисъл това, което прочетох?” Ако откриват смисъл – продължават напред. Ако ли не трябва да се установи причината – дали тези ученици не са били внимателни или в поднасяната информация има прекалено много „ново” и базата за сравнение със „старото” е недостатъчна, за да бъде асимилирано новото. Тези ученици трябва да спрат и да открият причината, поради която не могат да осмислят учебния материал. Когато формулират проблема си, те съвместно с учителя трябва да изградят стратегия за отстраняването му. Така без-смислената информация ще открие своето място в съзнанието на тези ученици. Мониторингът върху разбирането е метакогнитивна стратегия, която всеки ученик трябва да бъде научен да прилага в обучителния си процес. Тя приучва учениците да търсят проблемните места в обучението си, да се вслушват в синхронната работа на двете полукълба на мозъка си.


Рефлексия (осъзнаване и оценка)

Стратегии за проверка
Учениците считат че учебният процес е приключил, когато предвидените от учебника задачи са изпълнени. Учениците рядко проверяват правилността на своята работа. Когато учителят им възложи да оценят ефективността на работата си, децата обикновено не разбират какво конкретно се изисква от тях. Ефективният преподавател трябва да развива у учениците си умения да ползват стратегии за проверка ефективността на направеното.  
Болшинството ученици не препрочитат написания като домашна работа или в часовете за езикови упражнения текст. Още по-рядко се срещат деца, които имат изградени умения за редактиране на текст. Учениците трябва да бъдат приучени да прилагат стратегии за проверка ефективността на собствената си работа. Например при съставянето на текст по зададена тема на първо място те 1) трябва да бъдат приучени внимателно да прочетат написаното, за да проверят има ли то смисъл, т.е.  успели ли са да създадат текст, отговарящ на въпроса, зададен чрез заглавието. На второ място – 2) ясно и точно ли е формулирана тезата, т.е. отговорът на въпроса. На трето място – 3) добре ли са композирани микротезите и 4) има ли достатъчно доказателства (цитати от текста, разсъждения и анализ), които да подкрепят всяка от микротезите. 5) Степенувани по важност, микротезите доказват ли основната теза.  6) Логични ли са разсъжденията, 7) произхождат ли от цитираната информация.   8) финалът на текста обобщава ли изводите, направени в изложението. На един следващ етап ученикът трябва да работи като коректор и да провери правописа и пунктуацията на текста, който предлага. Правописът на думите се проверява най-точно чрез спелуване и то когато думата се чете отзад напред. Така четящият акцентува на правописа, а не на смисъла на текста.
Обезпечаване на обратната връзка
За да се усъвършенства метакогнитивното мислене на учениците, е необходимо обезпечаването на учебния процес с перманентна обратна връзка, която да описва ефективните стратегии на учене, които те използват. Например: „Ти осъзна че прочете неправилно непознатата дума и се върна, за да се поправиш. Така постигна двоен успех – произнесе я правилно и осъзна значението й.” Или „Видях че вече си съставяш план за работа преди да започнеш да пишеш. Затова отделните части на съчинението ти са  и логически свързани, и взаимно обусловени. Продължавай да ползваш тази стратегия при работа.”
Главната цел на метакогнитивния тренинг е учениците, използвайки тези стратегии, да се научат да работят самостоятелно, независимо един от друг, още по-малко да бъдат зависими от родители и учители.


Въпроси, стимулиращи метапознанието

Крайната цел на метакогнитивното обучение е учениците да започнат сами да си задават такива въпроси – „Как точно успях да направя това?”, т.е. сами да се обръщат към собствения си Аз, за да проследят плана на действие, стратегиите, които интуитивно или съзнателно са приложили, за да се случи успеха, който са постигнали.
Въпроси, ориентирани към процеса на работа
Какъв е моят план за работа?
Какви стъпки трябва да направя, за да успея?
Коя е следващата ми стъпка?
Какви стратегии ще използвам, за да постигна целта си?
Какво ме ограничава в постигането на моята цел?
Как ще реша проблемите си
Какво ще се случи, ако? (предвиждане на риска)
Въпроси относно уместността на избраната стратегия
Каква информация ми е нужна?
Разполагам ли с необходимата ми информация?
Разбират ли ме тези, на които говоря?
Правилно ли постъпвам?
Кой е ефективният път за постигането на тази цел?
Въпроси за самоконтрол
Има ли това което правя смисъл?
Работи ли моята стратегия?
Защо не работи?
Разбирам ли какво ми говори учителката?
Разбирам ли това, което правя?
Откъде зная, че това е правилният отговор?
Оценъчни въпроси
Какво е това добър план за действие?
Кое мога да направя по по-различен начин?
Има ли най-печеливша стратегия? Съществува ли универсален план за действие?
Доколко съм успял?
Какво научих от работата по този проблем?
Обобщаващи въпроси
Къде на друго място мога да използвам тази стратегия (или това което научих при последната си работа)
Осъзнаването на това, което правим е първата крачка към преодоляване на лошите учебни привички.


Размисли за метапознанието

Обучавайки се да осъзнават собствените си мисли и действия учениците започват да разбират какво точно правят в училище. Те изграждат своя Картина за свят и осъзнават, че целта на училището е да обогати и структурира тази Картина, която е част от Света на Другите, с които всеки човек живее в общност. Учениците по-лесно осъзнават и поправят грешките си, научават се да планират живота си, обогатяват се със техники за усвояване на заобикалящия ги свят, по-лесно общуват, защото опознавайки себе си, трупат информация за Другите – като цяло учат се да се вглеждат в собственото си аз, започват своето голямо пътуване към себе си.
Добре е, когато ученикът започва работа по някакъв проект да си води дневник – да записва отделните стъпки от своята работа, проблемите и въпросите, които са се породили в процеса на работа, информацията, с която се е запознал, тази, която не е успял да обработи и другата, до която не е достигнал. Времето, което му е било необходимо, за да изпълни всяка от предвидените дейности – всичко, което му се е случило. При приключване на проекта ученикът трябва да оцени ефективността на стратегиите, които е използвал, за да осъзнае добрите и лошите страни на всяка от тях – за него самия.
Записването на ежедневните дейности и преглеждането на записките с цел рефлексия дава възможност на учениците да:
1) Осъзнаят стратегиите, които използват, когато учат. Например някой чете текста на части, преразказва наум прочетеното, чете втората част и т.н. Друг прочита целия текст, опитва се да схване основната тема и идея на текста – защо авторът е създал този текст, какво е посланието му. След това го разделя на части и започва да осъзнава и усвоява подробностите. Един чете наум, друг – на глас. Един повтаря преразказвайки целия прочетен абзац, друг повтаря само важното, което трябва да се запомни.
2) Учениците осъзнават напредъка си от използването на тази или друга стратегия или обратно – осъзнават че стратегията на Иван при Петър не работи.
3) Учениците пишат, а психологията твърди, че работата на мозъка, критическото мислене се усъвършенстват при четене и писане.
4) Усъвършенстват организационните си умения – метакогнитивното познание стимулира гъвкавостта на мисълта. Подмяната на една стратегия с друга по-ефективна, изборът на подходящи способи, търсенето на нужната информация може да бъде реализирано от добре организиран човек, който цени собственото си време и времето на другите.
В  началото метакогнитивни умения детето получава, подражавайки на своите родители. Ефективният преподавател отделя време, за да формулира собствените си стратегии за метакогнитивно познание, а след това споделя с учениците си тези стратегии. За тази цел е необходимо да се изразят вербално всички етапи от решаването на даден проблем, макар и в реалния живот някои от етапите да са се случили интуитивно или случайно. Необходимо е да се търси партньорството на родителите – те да споделят с децата си стратегии за справяне с конкретен проблем.
Важно е да научите учениците си да споделят добри практики помежду си. Постъпвайки по този начин те се учудват, че една и съща работа може да се извърши по много различни начини и в същото време опитват споделената стратегия, за да преценят чрез метода на пробата и грешката кой е най-печелившия за тях вариант.
Когато за пръв път се запознах с концепцията за метакогнитивното познание, не бях склонна да я прилагам в собствения си живот. Перманентният преходен период, който преживяват балканските народи, кара хората от този регион да са ориентирани  към крайния продукт, към бързия положителен резултат от работата си. Процесът на осъзнаване решението на задачата или осъзнаването на проблема и изработването на стратегия за неговото решаване се възприема като загуба на време. Метакогнитивното познание изисква да му бъде посветено много време. Отделеното време показва ефективността и ергономичността на този вид организационно поведение. Когато човек го направи част от себе си той започва не само да оцелява, а да предусеща случването на събитията в собствения си живот и в живота на тези, които обича. Така човек започва да управлява живота си. Става образован член на гражданското общество.
Публикуване на коментар