25 юли 2016 г.

Райските дървета и проблемът за греха и знанието в Библията (опит за план-тезис на урок по литература в ІХ клас)

В: Балканска научна конференция, Кърджали, 2002, ISBN 954-9634-16-7. 


“Пред словесния облик на Стария Завет

европеецът  е винаги повече или по-малко  грък.”

С.Аверинцев[1]


Палестина–страната, от която произлизат юдейството и християнството, е разположена в югозападния край на т.н. “плодороден полумесец” или “рогът на изобилието”, който обгражда Арабската пустиня от Персийския залив до границите с Египет.
Когато създавал света, Йехова отредил като дом за живеене на първите хора Едем – вавилонското название на алувиалната равнина по долното течение на Ефрат – Месопотамия. Описвайки библейския рай, еврейските свещеници де факто прославят природните богатства  на своята родина.
От митологична гледна точка текстът за райската градина преразказва разпространен в езическата епоха мит за Златния век (в шумерската – персийският Дилнеум, в гръцката – Островът на блажените и т.н.). “Митът за Рая, -  пише М. Елиаде, - се  среща почти навсякъде по света, само формата му е повече или по-малко сложна. Той винаги съдържа известен брой характерни елементи освен чисто райския белег – безсмъртието. Споменатите митове биха могли да се разделят на две големи категории: в първата се говори за изключителната близост между Небето и Земята, във втората – за конкретно средство за общуване между Небето и Земята – дърво, лиана, стълба, планина, която трябва да се изкачи. Когато Небето драстично било отделено от Земята (причините и начините са многобройни) райският етап (Златният век) приключил и човечеството заживяло по съвременния начин.” [2]
Библейският разказ безпроблемно се вписва в определението на М. Елиаде: “В центъра на рая Господ Бог направи да  израстат…и дървото на живота, посред рая, и  дървото за познаване на добро и зло.”(Битие 2:9). Около второто дърво, навярно съзнателно (имайки предвид интегритета на библейския текст) еврейските книжовници създават интрига, превърнала се в един от най-важните и спорни моменти в християнската антропология – антиномията около първородния грях.
Понятието “първороден грях” не се среща в Свещеното Писание. То е въведено от Тертулиан. “Темата за грехопадението е главна ос на християнската сотирология и основен въпрос на нравственото богословие: с Адам и Ева отпадат от Бога всички техни потомци, за  които Иисус Христос извършва изкуплението.”[3] Това е всъщност проблема за свободната човешка воля, защото според Библията човекът е сътворен със свободна воля и може сам да избира пътя си – да върши добро и да получава награда в този си живот и в отвъдното или да бъде наказван заради стореното зло. По този повод екзегетът на православието св. Йоан Дамаскин пише: “ И Бог създаде човека по Свой образ и подобие: тялото направи от земя, а умна и разумна душа му вдъхна, както се казва по божествен начин, по образ значи разумен и СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ (курс.мой – Г.Л.), а подобието изисква добродетелност, доколкото е посилна всекиму.”[4]
Като забранява на Адам да яде от Дървото за познаване на добро и зло, Богът всъщност го лишава от морален ориентир: Адам СЛЯПО трябва да се подчини на волята на Твореца. “По средата (на Рая) Бог посади дървото на живота и дървото на познанието, - пише Дамаскин.- Дървото на познанието като някакво изпитание и проверка, упражнение по непослушание или послушание за човека. Затуй е наречено и дърво за познаване на добро и зло, понеже на вкусилите плодовете му то дава познание за собствената им природа, което е прекрасно за съвършените, но доста опасно за несъвършените.”[5]
“Дивно е за мене твоето знание, - възкликва цар Давид в Псалом 138:6, - То е високо, не мога да го постигна.” ”Подобно знание обаче, - продължава Дамаскин,- далеч не е било безопасно за едва що сътворения Адам…”[6]
Непосилната за Адам добродетелност е свързана с две неща – с Дървото за познаване на добро и зло и с търсещата познание Ева.
Дървото на живота, посадено в центъра на Рая, остава встрани от проблема, навярно защото е универсален символ на вертикално организираното пространство – т.н. архетипен модел на Космическото дърво на света (разделящо космоса на три етажа: за боговете, за хората и за хтоничните същества) и на хоризонталния символизъм на центъра (то расте винаги в центъра на света - сакралното пространство). Според Дамаскин то “дарява живот и е годно за ядене само за безсмъртните и достойните.”[7]
За Дамаскин божественият Рай е двояк – сетивен и духовен: “Аз си мисля обаче, че както човекът е създаден от материална и духовна природа, тъй и свещеният му храм е бил хем сетивен, хем духовен, с двояка същност…С други думи дървото на живота можем да приемем за божествена мисъл, вплетена в сетивните неща и за насочване на ума  към техния Родоначалник, Творец и Причина…Дървото за познаване на добро и зло пък трябва да разбираме като материална и доставяща удоволствие храна, която макар и приятна, накрая вкарва в общение със злото.”[8]
Византийско-славянското средновековно творчество, т.е. балканското, също е “сетивно” и “духовно”. На заника на античната философия идеите и методите на езическия неоплатонизъм и на развиващия се успоредно с него християнски неоплатонизъм намират своя синтез (извършен на християнска основа) в Ареопагитиките (“За небесната йерархия”, “За църковната йерархия”, “За божествените имена”, “За мистичното богословие”, “Послания”), писани в края на V, началото на VІв. след Хр. Разработената тук “теория за образа на Псевдо-Дионисий Ареопагит лежи в основата на схващанията за същността на изкуството в източноправославния свят.”[9]
За обучението по литература Свещеното Писание е по-скоро художествен текст, отколкото Божие послание. Затова сюжетът за първородния грях би могъл да бъде интерпретиран въз основа на Псевдо-Дионисиевата теория за образа, чиято крайна цел според  Кр.Станчев е: “невидимият и неизобразим свят на божественото” да бъде видян и изобразен чрез “единството на множество подобни и неподобни образи, каквито са видимите неща.”[10]
Всяко връщане към библейския мит за Рая винаги е поставяло пред мен едни и същи въпроси: защо Дървото на живота не е табуирано от Божията забрана и греши ли Ева, вкусвайки плода на познанието?
Коментирайки светоотческите мисли по проблема за богообразността у човека след грехопадението, Дим.Киров се връща към Йоан Дамаскин, посочвайки, че “според него Божият образ и Божието подобие у човека се различават.”Изразът “по образ” сочи способностите на ума и на свободата, а изразът “по подобие” означава уподобяване на Бога чрез добри дела.”[11]
Както стана реч по-горе,  подобно знание за същността на Божието дело е било недостъпно за новородения Адам. Той “още нищо не знаел[12], а Бог му дарил СВОБОДАТА. Платон разказва една история за време, когато хората знаели бъдещето си. По-късно добрите богове ги лишили от това знание, защото то било непосилно за крехките им плещи. Богоравният Ахил, според Омир,  бил един от малкото, които притежавали тази способност.  “Илиада” разказва, че героят я използвал, за да увековечи характерните черти на античния  воин – хюбрисът и агонът му. Знаем, че синът на Тетида предпочел да умре млад, но прославен, отколкото да доживее до дълбока старост, непознат никому, защото животът е преходен, познанието – вечно.
Дискутираното Дърво на познанието като че ли има същата функция в библейския текст. Фактът, че точно то е пазено от Бога, навежда на мисълта,  за ценностната йерархия на юдеите: животът е преходен, познанието е вечно.
Бог не иска знание от Адам, а послушание, което да прерасне във вяра – вярата на Авраам, който без да пита “Защо?” посяга да пожертва Исаак. По-късно, в продължение на четиридесет години, юдеите ще се скитат из Синайската пустиня и ще повтарят Адамовия грях докато се научат да носят ярема на вярата. Ярем, защото все още не са вярващи. Добрите им дела ще ги правят богоподобни и постепенно, с много труд, човеците ще опознават себе си, ще възвръщат, капка по капка, светлия образ, който са изгубили в Едемската градина.
Приказката е красива и поучителна. Как би могла ползотворно да бъде разказана на 16-17-годишни момичета и момчета, възпитавани и принуждавани от ситуацията да живеят рационално? С много любов, и с въображение – надявам се.
Цикълът уроци, свързани с изучаването на Стария Завет като митология на предхристиянството, предполага “спояването” на двата дяла на учебната програма за ІХ клас и “двата отделни пътя”(Аверинцев) в развитието на човешката цивилизация - старогръцката “литература” и близкоизточната “книжнина”, за да се осъзнае по-късно спецификата на старата българска литература. Разбирайки литературата като феномен на културата, цикълът уроци: “Сътворението на света. Първородният грях.”[13] цели митовете за Сътворението да се осъзнаят като текстове, изграждащи релацията космос-общност-индивид; да се осъзнае връзката между античните и средновековните общества и основните теми, третирани в литературата.
Работата върху темата може да се организира в 3 учебни часа, като през първите два  учениците се запознават със същността и специфичните черти на библейския мит за сътворението, съпоставяйки го с “другите райски митове”(М.Елиаде); през третия се провежда литературно упражнение на тема: “Греши ли Ева?

Тристепенният модел за учене и преподаване [14] включва следните учебни ситуации:

І. Загряваща дейност: игра “Виж и чуй, помисли и подреди!”(по фланелограф са разпилени картинки, изобразяващи отделните дни на библейското сътворение. Учениците слушат текст–приказка[15] за Сътворението и подреждат картинките.)

ІІ. Събуждане на интерес: класът се разделя на 6 групи. Всяка група чете оригиналния текст (Битие 1-2) и попълва Постер “Библейското сътворение”:


Постер “Библейското сътворение”
Ден на сътворението
Библейски цитат
Бог сътворил
Ден първи
Битие (1: 1-3)
светлината
Ден втори
Битие (1: 7-8) )
Небето и Земята
Ден трети
Битие (1: 9-13)
сушата
Ден четвърти
Битие (1: 14-19)
звездите и другите небесни светила
Ден пети
Битие (1: 20-23)
рибите, влечугите и птиците
Ден шести
Битие (1:24-25;)


Битие ( 26-31)
земните зверове, домашните животни и “гадините”.
човека.

 

ІІІ. Осъзнаване на значението ( учебни ситуации):

1. Космогоничните митове:Според символната структура на космогоничните митове светът може да бъде създаден от: Хаоса, който се самопоражда или разцепва; чрез йерогамия (космически брак между мъжкото и женското начала - божества); от космическо яйце; чрез посредничеството на помощник.

Класът се разделя на три групи; на всяка група-по три текста (митове за сътворението). Задачата е: Прочетете текстовете, споделете по двойки, коментирайте в групата и окачете текста[16] на нужното място в Постер № 3. Обосновете се!

Постер № 3  Светът е създаден от:
Произход на мита
Светът е създаден от?
Хаоса
Космическо яйце
Космически брак
Чрез посредник
Месопотамия
 
 
 
 
Египет
 
 
 
 
България
 
 
 
 
Виетнам
 
 
 
 
Финландия
 
 
 
 
Гърция
 
 
 
 

           

2.Оригиналното в библейското творение: интертекстов анализ на текстовете, целящ да се открие оригиналното в начина, по който твори Йехова( Той твори от Нищо; чрез Слово) –

3. Антропогенезата – фронтална беседа с насочващи въпроси, обединени около:

§ двата разказа за антропогенезата;

§ жената в Рая;

§ двете райски дървета.

ІІІ. Рефлексия:

 Пред вас е откъс от един апокриф, известен като “Тайната книга на богомилите” или “Богомилско евангелие”. Текстът е смятан за еретически, защото представя космогония, противоречаща на християнската. Задачата ви е: интертекстов анализ на апокрифа и Битие (1-2), за да формулирате отговор на въпроса:
“Защо “Богомилското евангелие” е еретическа книга?
Индивидуална работа; Работа по двойки; Работа по групи; Дискусия.
Третият час – литературно упражнение на тема “Греши ли Ева?”разглежда гореизложените разсъждения на автора, използвайки стратегията Дискусионна мрежа.[17] За целта се поставя въпрос, изискващ амбивалентен отговор и се попълва: 
Фиг. №1

Греши ли Ева?


Да!!!                                                                                                 Не!!!
__________________________________________                     ____________________________________
__________________________________________                     _____________________________________
___________________________________________                   ______________________________________
Стъпки на дискусията:
1.                 Разполагате с  5 мин. , за да изброите и запишете по няколко причини, защитаващи всяка от хипотезите! Работете по двойки.
2.                 Споделете в групата си! Добавете нови доводи! – 2 мин.
3.                 Когато всички четворки приключат се поканва всеки поотделно да сподели за около 1 минута своята гледна точка по проблема.
4.                 След обсъждането всички, които смятат, че Ева е причина за първородния грях на хората, се отделят в единия край на стаята. Защитниците на другата хипотеза – че търсенето на познание не е грях – съответно в другия край на стаята. Тези, които нямат обособено мнение остават по средата.
5.                 7-8 мин. всяка от групите подбира най-силните си аргументи в защита на хипотезата си. Групата си избира лидер, който за не повече от 3 мин. излага нейното гледище.
6.                 Средната група може да “прегърне” някоя от хипотезите, да изкаже становище в защита на едните или в ущърб на другите – време за изказване – 1 мин.
7.                 От говорещите се изисква да се изчакват и да бъдат любезни!!!
8.                 Дискусията завършва, когато учениците стигнат до консенсус, направлявани от учителя.


[1] Аверинцев.с.Гръцката “литература” и близкоизточната”книжнина”-противостоене и среща на два творчески принципа.В: Теория, литература, действителност.С.,1984.
[2] ЕЛИАДЕ,М.Носталгията по Рая в традициите на първобитните хора.В: Митове, сънища и тайнства.С., с.69-70.
[3] БЕРДЯЕВ, Н. О назначении человека. Париж, 1931.с.40.
[4] ДАМАСКИН Й. Точно изложение на православната вяра. С., 1996.с.102.
[5] ПАК там. с. 99.
[6] ПАК там. с. 101.
[7] ПАК там. с. 100.
[8] ПАК там. с. 101.
[9] СТАНЧЕВ,Кр. Поетика на старата българска литература. С., 1983.с.15.
[10] Пак там. с. 20.
[11] КИРОВ, Д. Въведение в християнската антропология. За богообразността на човека. С., 1996.с.91.
[12]Младо, безумно момиче, / ти още нищо не знаеш”, казва везирът на Гергана в Славейковата поема “Изворът на Белоногата”. Авторът визира мнение на Т.Жечев, че спасението на българката е във факта, “че нищо не знае” (”Българският Одисей и истината за неговото завръщане” В: Българският Великден или страстите български.С., 1992.)
[13] Уроците са проведени по време на Държавна педагогическа практика на  студенти от Филиала в  ПГМТ”Вл.Комаров”-Силистра и ЕГ “П.К.Яворов”-Силистра.
[14] Събуждане на интерес, Осъзнаване на значението, Рефлексия.
[15] ВСИЧКИ помощни текстове, нагледни материали и други методически разработки на уроци от учебната програма по литература за ІХ клас, свързани с Библията, могат да бъдат  прочетени В:  Лечева, Г. Библия и литература. Сс. 2002. (под печат).
[16] ДВА от текстовете са български фолклорни варианта на библейския мит.
[17] Стратегиите на проекта  на Отворено общество “Развитие на критическото мислене чрез четене и писане”
Публикуване на коментар