4 август 2010 г.

Тезиси за префункционализирането на библейския генотип в две творби - “Нещастна фамилия” и “Изворът на Белоногата”

В:“Библия, фолклор, литература”,Велико Търново 1996.

  Още в ранния период на българската литература – ІХ –Х век се очертават основните фенотипни реализации на библейския генотип:
1.                     Ортодоксална (“вярна доктрина”1
2.                     Богомилска – реформаторска, дописваща.
3.                     Фолклоризирана2
Секуларизацията през епохата на Възраждането, осъществяваща се като преосмисляне на традицията, дава възможност за проявление на “принципа на съхранението”.
Настоящият текст цели да акцентува върху структурното и семантично префункционализиране на фолклоризирания фенотип в две творби от апогея на Българското възраждане: “Нещастна фамилия” от Васил Друмев, писана през 1860г.,и Славейковата поема ”Изворът на Белоногата”, отпечатана през 1873г., от гледна точка на сакрализираната Павлова формула: “БОГ НАКАЗВА, КОГОТО ОБИЧА!”

 

Разказът за нещастната фамилия има своя аналог  в ортодоксалната литература – Житие на Евстахий Плакида3 – повествование за страданието и мъченичеството на родовия космос.

Библейските реминисценции са закодирани още в заглавието: нещастна. Това определение е семантична доминанта, “тематичният ключ4, инспириращ идеята за страданието.
Началото на първа глава – “Нещастие”, има за цел да мотивира и обоснове преструктурираната новозаветна формула, вложена в устата на Вълко: “Радо, бъди уверена, че бог, когото обича, наказва го?”
Библейският цитат – пише Кр.Станчев – се използва за определяне на семантичното поле, в което  трябва да бъде възприеман текста. В тази светлина всеки от членовете на нещастната фамилия може да бъде разглеждан като фенотипна реализация на библейски генотип:
                                           Вълко                                              Йов
                                           Влади                                             Христос
                                           Дружината                                 апостолите
                                           Емин                                                Юда
Героите страдат. В живота на религиозно вярващия човек страданието е резултат от грях и води до избавление. Дори християнската организация на пространството е онтологически свързана с идеята за страданието:
                  
                   ад                                 чистилище                            рай
                   грях                              страдание                           избавление
За нещастната фамилия няма избавление в житейско-прагматичен план. Може би под влияние на библейския генотип избавлението е в метафизичен аспект: Бог наказва тези, които обича; Бог прибира при себе си тези, които обича. Но семантиката на сакралната формула е префункционализирана  - тя имплицитно инспирира идеята за живот без робство.
Всички недостатъци на повестта, перфектно набелязани  и анализирани от Боян Пенев, могат да бъдат “оправдани” от библейския генотип, залегнал в поетиката на старата българска литература: епизодичността, липсата на индивидуализация и психологизация на образите намират своя аналог в средновековния канон и фолклоризиранат традиция, където господства динамичното повествование, за да остане “отворена” творбата, между епизодите да има лабилна, паралелна връзка.6

В поемата “Изворът на Белоногата”библейският генотип едва ли е търсен съзнателно от автора. По-скоро Славейков има за архетип популярната на Балканите легенда за вграждането – това ни е подсказано от мотото.
Интерпретаторите са единодушни, че мотивът за вграждането лежи в основата на архитектониката на творбата. Този мотив има своя библейски генотип в Книга ІІІ – Царства: И в негови дни ветилецът Ахиил съгради Йерихон: върху първородния си син Аврима той тури основите му и върху най-малкия си син Сегуба тури портите му”(ІІІ-та Книга на Царете 16-34).
На християнското съзнание е чужда идеята за изкупване на трайността с чужда жертва, а не със саможертва7. Но пак според Старозаветната доктрина  (Второзаконие) се жертва най-здравото, най-красивото, най-скъпото за човека или общността:
                            Авраам                                               Исаак
                            селото                                                  Гергана
                            Бог-Отец                                              своя син Христос
Или: Бог прибира при себе си тези, които обича.
С мотива за вграждането е свързана и организацията на пространството в поемата. Тук действа т.н. символизъм на центъра 8в езическат епоха, чрез жертвоприношението, пространството се сакрализира, превръща се в център. Цитатът от ІІІ- та Книга  на Царете разкрива и библейския генотип на това явление: нищо не може да трае, ако не е “одушевено” (езическият анимизъм), ако чрез жертвоприношение не е надарено с “душа”
Фолклоризираният фенотип на този  езическо-библейски генотип откриваме в Славейковата поема:
                   Рай                                                      България
                   център на Рая                                 с.Бисерча
                   Дърво на познанието                  изворът, край който Гергана, Никола и  везирът  познават себе си
“Митологията е неизбежна. Тя е заключена в самия език.” Фенотипните реализации на библейския генотип са само един от механизмите на “превръщането на човека в архетип чрез повторение” 11  Световната литература е доказателство за това. Трябва само да имаме очи да гледаме и уши да слушаме.

БЕЛЕЖКИ:
1.          Пикио,Р. Православното славянство и старобългарскта културна традиция. С., 1983,с.386.
2.          Казакова,Панайотов.Реализация на библейския генотип в българската литература.В: Лит.мисъл, кн. 3-4, 1992,с.41
3.          Жирмунски,В. Сравнително литературознание.С., 1986,61-66.
4.          Пикио,Р.Цит.съч., с.385
5.          Станчев,Кр. Поетика на старата българска литература. С., 1982.
6.          Станчев,Кр. Пак там
7.          Жечев, Т. Българският Великден или страстите български.С.,1992.
8.          Елиаде,М.Митът за вечното завръщане.С., 1994.
9.          Пак там.с.30.
10.      Потебня,Ал. Теоретическая поэтика.М.,1990.
11.      Елиаде,М. Цит.съч.


Публикуване на коментар