АКО запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от Сътворението на света.“
Като
печатан текст „За буквите” се появява още в края на XVI век в един буквар,
издаден неизвестно къде. Името на автора
е неизвестно. То бива открито от руския учен
К. Калайдович, който попада на българския Лаврентиев (Иван –
Александров) сборник от 1348г.
Калайдович обнародва текста в книгата си
„Йоан Екзарх Болгарский (Москва, 1824 г.). Тя води след себе си други открити ръкописи, нови
тьлкувания и се ражда спорът:
КОЙ Е
ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР?
Константин-Кирил
епископ Климент
монах от школата на Наум Охридски
третият син на княз Борис
(Виж и чуй: https://www.youtube.com/watch?v=121q5tVlWy0)
(25,48)
Идеята за псевдонима се поставя на научно
обсъждане в началото на XX век. Този спор около личността на Храбър
се появява, защото името не е монашеско
и за Средновековието звучи доста нескромно.
(25,48)
ДИСКУСИОННИ ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ЛИЧНОСТТА НА АВТОРА
Черноризец Храбър е литературен псевдоним,
зад който се крие историческа личност
1.
Още през
1859 г. Я. Хадуш за първи път
изказва хипотезата че Черноризец Храбър
е псевдоним, като предполага, че зад него се крие Константин–Кирил, основавайки се на
пълното заглавие на текста О ПНСМЕNЕХЪ
ЧРЬNОРНЗЦА
ХРАБРА (окончанието А за родителен падеж – т.е. принадлежност).В традициите
на старибългарската литература авторството често се отбелязва с Р.П. за
принадлежност, както в „За буквите на храбрия черноризец”.
Тази
хипотеза се поддържа по-късно от Иван Гошев. Проблемът идва от факта, че името
на Св. Константин-Кирил се споменава неколкократно в творбата и никога
описателно. Защо тогава е необходимо описателно-метафоричното му назоваване в
заглавието на „Сказанието”? Мотивиран отговор на този въпрос няма.
2.
През 1917г. Г. Илински, тръгвайки от
факта, че текстът на Словото е отрит от Калайдович в сборник със слова на Йоан
Екзарх, защитава хипотезата, че храбрия черноризец е Йоан
Екзарх. И в други сборници на Екзарха са открити
преписи на Сказанието. Освен това в прогласа на „Небеса” Й.Екзарх говори за
Кирил и Методий като за живи и т.н.
3.
Според чешкия учен Фр. Снопек зад
псевдонима Черноризец Храбър се е крил Климент Охридски. Снопек приема Климент Охридски за автор на Панонските
легенди (не е доказано авторството му), продължение на които е „Сказание за
буквите”.
4.
Според А. Мазон и М. Вайнгард така се подписва
Наум Охридски.
Тази хипотеза се опира на моравизмите в „За буквите” и на факта, че
Кирило–Методиевата традиция била жива по онова време в Охрид.
К. Куев опровергава тази хипотеза , като
пише ,че Кирило-Методиеват традиция е жива и в Охрид, и в Преслав, а формата
Растиць в името на княз Ростислав, е доказателство , че Черноризец Храбър не е
Кирило-Методиев ученик, т.е. не може да бъде Наум.
5.
Акад. Емил Георгиев търси княз
Борисовия брат Черноризец Докс зад псевдонима Черноризец
Храбър, който е заемал особена длъжност на архонт в средновековното българско
общество. К. Куев го оборва с довода, че Докс е често срещано собствено име.
6.
Най-популярна, най-добре обоснована и
най-романтично звучаща е хипотезата на проф. Васил Златарски, според когото зад
името Черноризец Храбър се крие цар Симеон. Проф. Златарски доказва, че текстът е разработен в
Североизточна България, под влияние на Кироло-Методиевите ученици. Той смята,
че текстът е писан за Преславския църковен събор от 893 год., на който гръцкото
богослужение се заменя със славянско в българските църкви. Златарски използва
факта, че Храбрия Черноризец излага данни, които би могъл да получи, проучвайки
съчинения, които би могъл да намери само в Магнаурската школа. Освен това псевдонимът
и стилът отговарят на качествата на Симеон: „Към тези аргументи
може да се прибави и фактът , че по тон и смелост Храбровото съчинение припомня
преписката с византийският император Лъв Магистър и цариградският патриарх Николай
Мистик.” (К. Куев , 1967)
Стефан Гечев открива не само близост, но и ЕЛЕМЕНТИ на
БУКВАЛЕН ПРЕВОД между основни текстове на „За буквите” и едно съчинение на Лъже-Теодосий за произхода на гръцката азбука. Става дума за един препис от Венециански
кодекс А, който е препис на
Омировата „Илиада” - с коментарии
(обяснения), който е датиран от средата на X век. Пази се във Венецианската библиотека „Сан Марко”. Според Гечев,
автор на Венециански кодекс А е КОМИТАС – известен
преподавател по гръцка граматика в Магнаурската школа живял и работил през
втората половина на IХ век.
Във връзка с всичко това се смята , че
авторът на „За буквите” трябва да е бил във връзка с Комитатас, продължително
време в Магнаура, за да ползва коментарния превод на „Илиада”, където е
съчинението на Лъже –Теодосий.
Черноризец Храбър е
собствено име
По-популярна
в медиевистика на ХХ век хипотеза, защитавана от Ягич, К. Иречек, Ив. Дуйчев, П. Динеков, Алда
Джамбелука Коссова, Д. Петканова
Образът
на писателя Храбър като полемист не се схожда с никой друг писателски образ от
началото на българската литература. Предметността на творбата, нейната
лаконичност и желязна логика я отличават съществено от творбите на Йоан Екзарх
, който има полемическа подготовка , но е многословен и склонен към философски
разсъждения.
Климент,
който е преди всичко поет и панегирист, е оставил творчество, открояващо се с
ярко изявен лиризъм. Константин Преславски
е химнограф и преводач. Той пристъпва към превода с известна боязън,
чуждо му е дръзновението и самочувствието на Храбър.
Сред
своите съвременници Черноризец храбър се очертава като писател със свой
творчески облик.
ИЗВОРИ ЗА НАПИСВАНЕ НА СКАЗАНИЕТО
1.Откъде черпи сведения за
създаването на славянската азбука:
Преди, прочее,
славяните нямаха книги, но, бидейки езичници, с черти и резки четяха и гадаеха.
А след като се кръстиха, принудени бяха да пишат с римски и гръцки букви без
порядък. Но как може да се пише добре с гръцки букви Богъ, или животъ, или дзѣло, или црькы,
или чаÿньѥ, или ÿдъ, или ѫдоу, или широта, или юность, или ѩзыкъ, и други тям
подобни. И така беше много години.
-
днес не познаваме конкретен писмен
паметник (освен „За буквите”), който да дава такава информация;
-
вероятно от преданието;
-
от свои наблюдения;
-
от разкази на Кирило-Методиеви ученици.
2.Откъде черпи сведения за другите
азбуки –
вероятно от византийски източници:
-
Храбър насочва към Библията („както
сме се научили от светите книги”), като
информационен източник за първия човешки език – сирийския . В Библията обаче
такива сведения няма!
-
Ако не вземем пред вид хипотезата на Стефан Гечев, и отстраним Венециански кодекс А като вероятен извор, сведениея
за сирийския език откриваме в апокрифа „Видение Вадухово”: „И тръгнаха всеки от тях (т. е. след размесването на езиците),
говорещи със свой език, защото по-рано говореха с един език, сирийския - от
Адам и до стълпотворението“ (строежа на
митичната Вавилонска кула. В друг апокриф: „А коя дума най –
напред проговори Адам? Алилуя, която е
сирийска дума.”
3.
Откъде черпи сведения за разпределението
на науките и изкуствата
между народите?
Писателите от византийската епоха имат богати извори
за античността и добра представа за развитието на различните науки и изкуства.
За тях пишат Климент Римски, Тициан, Теодорит Кирски. При Храбър същите
сведения са изложени по различен начин – народите не изнамират, а Бог им дава,
Бог разпределя изкуствата. От античните автори Храбър взима факти, които
свързва с идеята: „ВСИЧКО ПОРЕД ИДЕ ОТ БОГА”, нужна за защита на славянското
писмо.
След това
човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и не оставя човешкия род без мъдрост, но
всички привежда към мъдрост и към спасение, смилил се над славянския род,
изпрати им Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и правдив. И (той)
им състави тридесет и осем букви – едни по реда на гръцките букви, а други
според славянската реч...
Освен
това Храбър не сглобява механично заетото, а компилира, пригажда материала към
своите цели. Например мислите на Псевдо–Теодосий за буквата „алфа” – че се
произнасяла с широко отваряне на устата, той пренася върху славянската буква
„аз” като осмисля по свой начин казаното – „за отваряне устата на
онези, които се учат на разум“:
Те – „Алфа“, а
той – „Азъ“. От „Аза“ започват и двете. И както те, подражавайки на еврейските
букви, (ги) направиха, така и той – на гръцките. Защото евреите имат първа
буква „алеф“, което значи „обучавам се”. Когато детето се завежда (на училище)
и се казва: „Учи се“ – то е „алеф“. И гърците, като подражаваха на това,
казваха „Алфа“. И се пригоди изразът на еврейската реч към гръцкия език, та да
се казва на детето вместо „учение“ – „търси“. Защото „алфа“ на гръцки език
значи „търси“...
Подобно на тях
свети Кирил сътвори първата буква „аз“, но понеже „аз“ е първа от буквите и е
дадена от Бога на славянския род за отваряне устата на онези, които чрез
азбуката се учат на разум ...“
ВРЕМЕ И МЯСТО НА СЪЗДАВАНЕ
Место - някой от манастирите около Плиска
Счита
се, че Черноризец Храбър написва своето съчинение за буквите „За буквите“ в
особено значим момент – след пристигането на Кирило-Методиевите ученици у
нас. Това е период, в който българската
църква е силно зависима от византийската, най-висшите духовници са византийци,
а цялата църковна служба се води на гръцки език.
Мнозина
считат, че „За буквите“ е най-яркото проявление в борбата на българите за
църковна, духовна и културна независимост от Византия. Борба, чиято кулминация се
случва на Преславския придворен църковен събор през 893. година. Това събитие е възприето като
връх в християнизаторското дело на княз Борис I - Михаил. Съборът е свикан след
като князът детронира по-стария си син Владимир-Расате, който се опитва да „реставрира“
прабългарското езичество.
Няколко
ключови за българската история събития се случват на Преславския
събор:
1.
най-малкият син на Борис-Михаил – Симеон,
е коронясан за княс на България.
2.
столицата на българското царство е преместена
от Плиска в Преслав.
3.
Решено е българският език да замени гръцкия
в църковната служба. За тази цел са прогонени византийските духовници; те са
заменени с български такива.
4.
Започва процесът ПРИЛОЖЕНИЕ КНИГ – превод
на богослужебния корпус книги от гръцки
на старобългарски език, необходими за извършване на славянско богослужение.
Този процес се оказва един от факторите, изиграли ключова роля за извоюваната
културна, духовна и църковна независимост от Византия, както и за случилия се
„Златен век“ при цар Симеон І – Велики.
ДИСКУСИИ ЗА ЖАНРОВАТА СПЕЦИФИКА НА ТЕКСТА
Научен трактат?
Историческо съчинение?
Полемика?
Апология?
„За
буквите“ принадлежи към един от основните жанрове на средновековната литература
– риториката. „Сказанието“ е
полемично слово. В средновековната култура, където четящата публика е все още
много ограничена, устното слово има важни употреби, както в обществения живот –
при защитаването на определена политическа позиция, така и в религиозния,
където риториката намира своето най-голямо приложение през този период, както
поради нуждата определени елементи от християнската доктрина да се разясняват
на вярващите или да се възхваляват християнските светци и техните добродетели
по време на църковния ритуал, така и поради необходимостта вярата да се брани
от инакомислещите.
Тезите
на противниците са:
„Защо
е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с
24?”
„Защо
са славянските книги?” Вече има три свещени езика (гръцки, латински и
еврейски), на които да се слави Божието име.
Несъвършенството
на славянската азбука – тя все още „се доустройва“.
КОМПОЗИЦИЯ
В композиционно отношение
"За буквите" на Храбрия Черноризец
се отличава със забележителна
ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ и ЗАВЪРШЕНОСТ:
1. 3
основни части:
= въведение –
историческа част
= полемика – с
враговете на глаголицата
= заключение - апология
2. полемичната (централната част) се състои от 3
звена:
+
3 въпроса
+ 3
отговора
3. Всяко от трите
звена е изградено от 3 елемента:
* теза
* фактологическа аргументаия
* логическо заключение
Заедно със защитата се осъществява възхвалата на Кирил.
Тройката
е сакрално число в християнската идеология.
Храбрият
Черноризец умело използва числовата
символика на тройката
3 +
3 + 3
+ 3 = 12
12 е символ на
висше съвършенство – това е Св. християнска църква
А. Въведение - историческа част – спокойно излагане на научни факти – етапите в развитието
на славянското писмо:
§ с черти и резки;
§ с гръцки и латински букви;
§ с Кириловата азбука.
Но Храбър
не разказва само, за да се знае. Изразът: „и така беше много
години”, изречен в началната част е повторен
дословно още 4 пъти, когато Храбър разказва историята на гръцкото писмо. Аналогията
се налага: Историята на славянското писмо е многогодишна, както и тази на
гръцкото:
Славяни
|
Гърци
|
1. с черти и резки
|
1. с черти и резки
|
2. с гръцки букви
|
2. с финикийски букви
|
3. славянската азбука, преустроена от
гръцката
|
3. гръцката азбука, преустроена от
финикийската
|
Но,
докато при гърците третият етап е много продължителен („и така беше много
години”) и дело на много книжовници – езичници, при славяните той е много
крътък, по-точно е резултат от еднократен акт – създаването на азбуката. Освен
това славянската азбука е рожба на един човек и то християнски светец –
Константин-Кирил.
Чрез въведението читателят се запознава
с:
ОБЕКТА на защитата
МОТИВИТЕ на защитата.
Затова историческата част е подстъп, мотивация за защитата.
Б. Полемична част – спори в ясно очертан план.
От всички обвинения избира само три.
Оборва ги, използвайки композиционната
форма
ТЕЗА ↔ АНТИТЕЗА
1. Поставя проблема (теза)
2. Антитеза:
а) фактологическа аргументация
б) логическо заключение
Теза
|
Поставя
проблема
|
Някои казват: „Защо е създал 38
букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“.
|
Антитеза
|
фактологическа аргументация
|
Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24
букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за
числата: 6, 90, 900.
И като се съберат стават 38.
|
логическо заключение
|
Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38
букви
|
Какви обвинения отхвърля?
1. В шеста глава - относно
броя на буквите
2. В седма глава –
борба с триезичието
3. В единадесета глава. – „доустрояването”
на славянската азбука
Какви са доводите му?
1. За
броя на буквите - в античността азбуките и техният брой
имат мистичен, сакрален характер. Евреите канонизират числото 22, защото
толкова са буквите в еврейската азбука. Александрийските поети разделят
„Илиада” и „Одисея” на по 24 глави, защото толкова са буквите в гръцката азбука.
Константин- Кирил нарушава традицията със своите 38 букви.
Черноризец
Храбър убеждава своите читатели и слушатели, че гърците, имат 24 букви в
азбуката си, обвинявайки ги, че не знаят с колко букви пишат.
Доводът на Храбрия
Черноризец е ФИЛОЛОГИЧЕСКА НАХОДКА.
Той събира: 24
букви
+ 11
дифтонга в гръцката азбука
3 знака за числата.
38
От филологическо гледище Храбър
не е прав!
1. Знаците за числа не са истински (самостойни) букви.
2. Дифтонгите се обозначават с по две от 24-те букви в
гръцката азбука.
Храбър смесва орфографията (науката,
изучаваща графиката на фонемите) с фонетика (звуковия
състав на фонемите). Но за господстващата схоластична мисъл на
Средновековието е по-убедително да се приложи един спекулативен метод,
отколкото да се търсят опорни точки в логиката или в традицията:
2.
Борба срещу триезичниците.
Отговорът на Храбър е ПРИНЦИПЕН и
ЛАКОНИЧЕН:
„ всичко
по ред идва от Бога, а не от другиго!”
В
това схващане се съдържа един от ОСНОВНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА ВРЕМЕТО: „нищо
не става без волята Божия. Щом славянската писменост вече съществува, това ще
рече, че е от Бога“.
За Храбър
е по-важен въпросът за ИЗКОННОСТТА на трите езика.
В
този епизод се сблъскваме с майсторството на Храбър да трансформира факти
според целите си: 1) възприема тезата, че сирийският език е най-стар, защото тя
е най-удобна за защита на тезата му; 2) занимава се с историята на гръцкото писмо
като изоставя латинското и еврейското), защото то
съперничи на славянското – следователно трябва да бъде развенчано; 3) сочи
светите книги (медиевистите приемат Библията за „света книга“) като извор на
сведения, а в Библията такива факти липсват; 4) в края на глава седма доказва,
че Бог твори буквите, а човеците само изпълняват волята Божия.
2.
Славянската писменост не била „устроена“ добре
Храбър
не следва популярната през средновековието идея за непроменливостта на веднъж
създадените от Бога неща. Книжовникът не отхвърля обвинението за
„доустрояването” на славянската азбука, а идеята, че това е израз на несъвършенствозащото
„Ако ли пък
някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще
дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от
Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи
отпосле, отколкото да се създаде за пръв път“.
В. Апология
в дванадесета и тринадесета глава,
страстната защита плавно преминава във възхвала. Речта е спокойна. Противникът
отстъпва на заден план. Полемиката не е явна, но
продължава.
От текста струи патриотизмът на автора.
Ако запиташ
гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или
в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските
азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички
знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде
азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то
всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса
българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в
годината 6363 от създаването на света.
®
Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското
летоброене (6363–5508), е 855. Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва
александрийската система на летоброене (6363–5500=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863
отразяват две фази в създаването на славянската писменост:
Александрийско Византийско Моравопанонско
летоброене летоброене летоброене
6 363 6 363 6 363 6 363
- - - -
5 400
5 492 5 508 5 501
______ _______ _ _______
_______
863г. 871 855 862
5 500
индекси-
5 508
години, които са изминали от
5 501
Сътворението до раждането но Христос
ТЕКСТОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Предполага се, че „За буквите” е писано през 893 година, в
навечерието на Преславския църковен събор. В старата литература канонът
задължава придържане към ИЗВОДА (първоначалния текст, с цел да се запази
оригинала при преписването). Най-старият запазен препис е от 1348 година (това е
късен протограф от XIV век
– царуването на Иван–Александър).
ПРЕЖДЕ УБО (прочее
преди ...) създава впечатление, че Сказанието е фрагмент от по-голямо
произведение. Наречието убо създава
усещането, че се правят изводи за нещо, за което дълго се е говорило. Затова К.
Куев нарича творбата „финално резюме”. Италианската славистка Алда Джамбеллука
Косова с много примери и съпоставки (Черноризец Храбър. „О писменехь”.С., БАН,
1981г.) отхвърля хипотезата за фрагментарност - в творбата няма неясноти; тя е композиционно, идейно и емоционално
завършена.
КНИГИ или ПИСМЕНА
В старобългарския език
съществителното книги
(БУКАРЕН) има семантика на букви.
Изречението Славяните нямаха книги би трябвало да се чете като Славяните
нямаха букви. По-правилното разчитане на текста би било „По-рано прочее
славяните нямаха писмо.”(букви, азбука).
Финалното
изречение „Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време.” ражда хипотезата за предназначението на
творбата:
1. за
Преславския църковен събор, за устна проповед, където законите на риториката не
разрешават пространно тълкуване на проблема.
2.
за разговор с млади свещеници, учители, книжовници, които трябва да защитават
славянската писменост от чужди
посегателства.
ЛИТЕРАТУРА
- 1100 години Велики Преслав.
Т. 2, Шумен, 1995 г. — сборник с материали от научната сесия, проведена в
гр. Велики Преслав през 1993 г.по случай 1100 години от Великопреславския
църковно-народен събор.
- Джамбелука, Алда Косова - Черноризец Храбър,
О. писменех., С. 1980
- Баранкова, Г. Роль памятников Преславской книжной школы в
истории развития русского языка и литературы, Страницы 7:3, изд. ББИ св.
апостола Андрея
- Куев, К. Черноризец Храбър, С. , 1967 (78 преписа)
- Медиевистични
изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996 г. — сборник с материали
от IV младежка медиевистична конференция, 1 — 3 декември 1994 г.
- Петканова, Д. Старобългарска
литература IX – XVIII в. ,С. , 1992г.
- Петканова, Д. Черноризец Храбър, НП, С. 1984
- Преславска книжовна школа.
Т. 1, София, 1995 г. — сборник с материали от международни симпозиуми
«Йоан Екзарх Български» (септември 1979 г.) и «Преславска книжовна школа»
(септември 1981 г.); Т. 2, Шумен, 1997 г. — сборник с материали от
Международната медиевистична конференция "Библиотеката на цар Симеон
" — 2; Т. 3., Шумен, 1998 г. — сборник с материали от международната
конференция, посветена на 1090 години от смъртта на княз Борис I и
20-годишнината от създаването на НЦ «Преславска книжовна школа»; Т. 4.,
Шумен, 1999 г. — сборник с материали от Национална конференция «Свети Йоан
Рилски — епоха и традиции» — 1996 г., проведена на 5 — 6 април 1996 г., и
материали по преславска проблематика; Т. 5. Изследвания в чест на проф. д.
ист. н. Тотю Тотев. София, 2001.; Т. 6. София, 2002.
- Стара българска литература
– енциклопедичен речник, ПБ, С. 1992
- Стара българска литература.
Том 2. Ораторска проза. БП. С. , 1982 с. 27 – 30
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!