6 октомври 2015 г.

Въведение


„Нищо не е донесло 

на педагогическата теория  по-лоша слава от вярването,

    че нейното предназначение е да дава на учителите  готови рецепти  и модели на преподаване.”

                                                     Джон Дюи




Бурното развитие на съвременната икономика, на научно-техническия и особено на технологичния процес, заедно с разгръщащите се тенденции към демократизация и хуманизация  на обществото, настойчиво изискват преустройство на образователната система и преориентирането й  ОТ ЗНАНИЯ за цял живот КЪМ ОВЛАДЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ през целия живот. Така се  прави опит за разрешаване на проблемите, свързани с подобряване качеството и ефективността на съвременното образование, разглеждано като „ориентиран към практиката процес”, като важен икономически потенциал, като главен фактор за социална и културна интеграция между хората в глобализиращия се свят. Проблемите на образованието днес са „съдбовни като значимост и мисионерски  като най плодоносна отговорност”. Това са тежки, неизменно важни проблеми на човечеството – залог за неговото съществуване. Те не можеха, не могат и няма да бъдат решени с успешните сами по себе си прецизни „технически дебати” на науките – за начините, технологиите и невероятно сложните техники на живота ни. Забравихме да се грижим за най-насъщните и отличителни човешки компетентности. Необходимостта от ново качество на образователните резултати е очевидна и налага все по-широко използване на компетентностния подход в образованието – основно, средно и висше; общо и професионално. Този подход съответства на възприетата в повечето развити страни обща концепция за образователни резултати във вид на компетентности, разглеждани вече като „индикатор на човешкия капитал”.
Днес, световната образователна практика, свързва образователните резултати главно с компетентността на човека. Затова по препоръка на ЮНЕСКО, Европейския съюз и други международни организации, се разработват национални програми и стратегии за повишаване качеството на образователните услуги и на обучението чрез прилагане на  компетентностния подход. Така започва вторият етап от неговото развитие, който дава силен тласък на нормативно-технологични промени в Европейското образователно пространство.
Новата стратегия за развитие на Британската образователна система например предвижда „качеството на обучението да бъде повишено чрез индивидуализиран подход, ритмично оценяване на напредъка и опита на децата извън класната стая и насърчаване на разнообразни преподавателски практики”[1], основани върху концепцията на Дж. Равен[2].
От 2000 г. и у нас са въведени Държавни образователни стандарти, които в момента се преработват и актуализират, защото при изготвянето им е подценен компетентностнияг подход. Тази му „липса” се компенсира с  Националната програма за развитие на българското образование (2006–2015).
В разработената Стратегия за модернизация на съдържанието на общото образование (2010) в Русия[3] преминаването към компетентностен подход трябва да стане „не бързо и тотално”, а при отчитане на добрите традиции и практики в личностно–дейностното и развиващо обучение. Руската концепция изисква преориентация към компетентностен подход и изясняване на понятията „компетенция” – „компетентност, използвани вместо „подготвеност”, „образованост”, „възпитаност”.
Третият етап в развитието на компетентностния подход се свързва с разпространяването на методиката, чрез различни международни организации, свързани с образователната политика  - материали от симпозиума в Берн, Лисабонската стратегия, Болонската програма за европейско пространство за висше образование, различни програми и стратегии на Съвета на Европа  др.
Възприетият като основополагащ за НОВА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПАРАДИГМА компетентностен подход, се разгръща постепенно в цялата обществена практика като тенденция за развитие на съвременния човек чрез непрекъснатото, компетентностно ориентирано ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСЕКИ И ЗА ВСИЧКИ в глобализиращия се свят.
Възприетата в повечето развити страни обща концепция за използване на компетентностния подход при разработване на нови образователни стандарти осигурява преход към компетентностно конструиране на резултатите, целите и съдържанието на образованието, към разработване на мониторингова система за контрол на качеството на образователните резултати, постигнати чрез индивидуализация, чрез интерактивни методи и форми на образователна дейност. Компетентностният подход ориентира построяването на тази дейност от резултатите към целите, разглеждани най-общо като очаквани резултати. Тези резултати „излизат” от триадата знания–умения-навици, насочват се към компетенции и компетентности според Лисабонската стратегия (1997г.), т.е към нова образователна парадигма.
Цялата сложност, многомерност, нееднозначност на дублетния концепт компетентност–компетенция като цели и резултати от образованието, се пренася и върху компетентностния подход, който осигурява на обучаваните дейност в широк социален, икономически, рефлексивен и културен контекст[4]. Този подход е прилаган първоначално (успешно) при оценяване на кадри в икономиката, маркетинга и мениджмънта, но днес е приоритет на образованието, с възможностите си да отговори на изискванията за нов тип социално-икономически отношения, свързани с прехода от понятието „квалификация” към понятието „компетенция”.
Според доклада на ЮНЕСКО „все по-често на предприемачите е нужна не квалификация, която от гледната им точка се асоциира с умения за осъществяване на едни или други операции от материален характер, а компетентност, която се разглежда като своего рода котейл от навици, свойствени на всеки индивид, които съчетават квалификация в строгия смисъл на думата, социално поведение, способност за работа в група, инициативност и любов към риска[5].
Тенденцията към компетентностно ориентирано образование е световна. Към Лисабонската стратегия за неговото внедряване в страните от ЕС и Болонската декларация, насочваща към КП при разработване на проекти за държавни образователни стандарти, се присъединява Глобалната асамблея на ООН, която чрез ЮНЕСКО обяви десетилетието 2005 – 2014 като декада „Образование за устойчиво развитие”, разглеждано като „процес и резултат за прогнозиране и формиране на човешки качества” – знания, умения, навици, отношение, стил на човешка дейност, черти на личността, компетентности, осигуряващи постоянно повишаване качеството на живот”[6].
Всички тези факти показват, че КП се възприема, разработва и усъвършенства от международната научна общност като перспективен път за повишаване качеството на образованието и живота на съвременния човек, за преодоляване на  възникналите  в края на ХХ век противоречия между обективни и субективни потребности в постиндустриалното общество чрез нови образователни стандарти.
В САЩ, Австралия и западноевропейските страни компетентно ориентираните стандарти за образование се възприемат прагматично и внедряват безпроблемно.  В Русия и страните от т.н. „източен блок” (в т.ч. и у нас) те предизвикват широки дискусии и недоволство, породено преди всичко от понятийно-терминологични разминавания в превода.   Затова в западните страни вече има изграден добър опит и практика по реализацията на КП (American Library Association 1989).
Неговите корени са вплетени в присъщия за „западното“ образование прагматизъм, некласически позитивизъм, тестология.
В т.н. „източен блок”, включващ Русия и „новите” членове на ЕС, където педагогическото мислене и съзнание е „обектоцентрично”, „предметоцентрично”, навлизането на КП става трудно и бавно. Съществените различия в „учебното съдържание, основано върху обекти и знания за тях, а не върху действия и операции, ситуации и проблеми” прави труден завоя в мисленето и на българските учители и особено на университетските преподаватели.

Понятията компетентност и компетенция се зараждат през ХХ век, но имат дълго еволюционно развитие. Чомски въвежда в научния апарат „компетенция” във връзка с лингвистичните си изследвания. „Компетентност” се появява по-късно. Използва се в теорията за управление на икономиката  и в професионалното образование като критерии за осигуряване на необходими кадри и специалисти при съвременни условия и изисквания. Първоначално се използва като критериална основа за оценка на лични качества, мотиви, опит и поведенчески характеристики на мениджъри. След книгата на Дж. Равен „Компетентността в съвременното общество”[7] интересът към това понятие лавинообразно нараства и се налага разграничаването му от сродното понятие „компетенция”. Появяват се различни интерпретации.
Много често се акцентира върху двойката компетентност – компетенция като се цели тяхното идентифициране и съдържателно разграничаване, а също и по-нататъшното им диференциране до различни видове и разновидности. Безспорно обща е етимологията на двата термина:
§ Competens (лат.) – подходящ, съответстващ, способен, знаещ;
§ Competentia (лат.) – съгласуваност на частите, точно съотношение;
Двата глагола са производни на competero 1) съвпадам, съответствам. 2) способен[8]. Вижда се, че речниковите тълкувания на двете сродни думи са различни, върху тях се поставят различни лексикални акценти.



В Глосария на термините в Европейския фонд на образованието[9] двете понятия се използват в еднакъв смисъл. Затова не се правят опити за разграничаването им, използват се синонимно. При това „КОМПЕТЕНЦИЯТА се разглежда като нормативно зададено изискване към образователната подготовка на ученика (знания, умения, навици, способи на дейност), докато КОМПЕТЕНТНОСТТА – като овладяна вече компетенция, вече придобито лично качество (характеристика)”[10]. С други думи КОМПЕТЕНТНОСТТА е вече осъществена, реализирана КОМПЕТЕНЦИЯ, потребна на личността и обществото.
Въпреки тези или други уточнения разглежданите понятия или се отъждествяват или се диференцират предимно от руски изследователи и все още не са определени окончателно.
Западноевропейската педагогическа мисъл, образователните директиви на ЕС и Съвета на Европа говорят за изграждането на КОМПЕТЕНЦИИ.
За автора на настоящия текст КОМПЕТЕНТНОСТТА предполага поне минимален опит за прилагане на съответната КОМПЕТЕНЦИЯ. Затова от тук нататък с понятието компетенция ще се обозначава резултатът от образованието, а под компетентност ще се разбира интегрално качество на личността, проявяващо се като нейна обща способност и готовност за дейност, основана на знание и опит, които са придобити в образователния процес и са ориентирани към самостоятелно и успешно участие в дейността.[11] 

ОБЕКТ НА предлаганото изследване са професионалните компетентности в квалификациите на висшето образование на изхода на обучението на студентите от професионално направление „Педагогика на обучението по...”,  и по-конкретно  по специалността „Педагогика на обучението по български език и чужд език”.

ПРЕДМЕТ на изследването е учебната психолого-педагого-методическа практика на студентите, като интерактивен инструмент за изграждане на ключови компетенции и професионални компетентности; 
   § учебната психолого-педагого-методическа практика като време и място, където ДА БЪДАТ ДЕМОНСТРИРАНИ всички притежавани и придобити от личността професионални компeтентности и ключови компетенции;
   § учебната психолого-педагого-методическа практика като време и място, където същите да бъдат развивани и усъвършенствани;
   § учебната психолого-педагого-методическа практика като място за провеждане на експеримент.

ЦЕЛ на изследването е създаването и  апробирането на МОДЕЛ за организиране на професионалното образование на студентите - бъдещи учители.



[1] Велчев, Ив. Качество на образованието: национални реалности и глобален проект. В: сп. БЕЛ ( Е - версия – 2005). Виж: http://liternet.bg/publish9/ivelchev/kachestvo.htm
[2] Равен Дж. Компетентность в современном обществе: выявление, развитие и реализация. В: http://www.twirpx.com/file/102317/
[3] Концепция модернизации российского образования на период до 2010 года. Виж: http://www.dvgu.ru/umu/Mo_RF/concept/con1_02.htm
[4] Компетентностный подход. Реферативный бюллетень, РГГУ, М., 2005. [4] В: Электронное научное издание «Актуальные инновационные исследования: наука и практика». 2009 / 2. Виж: http://elibrary.ru/title_about.asp?id=32087
[5] Делор, Ж. Образованието – скрито съкровище.1998.
[6] Ялалов, Ф. Деятельностно-компетенстностный подход. Интернет журнал „Эйдос”, 2007. с. 4. Виж: http://www.eidos.ru/journal/content.htm

[7]   Равен, Дж. Компетентность в современном обществе. Выявление, развитие и реализация. М., 2002. В: http://www.twirpx.com/file/349279/
[8] Български етимологичен речник. 1979. Petit Larousse en couleus. 1980
[9] Глосарий терминов рынка труда, разработки стандартов образовательных программ и учебных планов 1997. Виж: http://www.edu.ru/db/portal/spe/
[10] Хуторский, А.В. Цит. съч.
[11] Селевко, Г. Компетентности и их класификация. Нар. образование, 2004 / 4с. 139-140,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!