30 юли 2019 г.

Новият образователен модел, основаващ се на резултатите от обучението



     „Постигнатите резултати на изхода на обучението са основните изграждащи блокове на Болонския пакет от образователни реформи”. Това е становището на министрите, отговарящи за висшето образование на страните участнички в процеса Болоня, отразено в комюникето от срещата им през м. май 2007 в Лондон.
      
     Този нов методологически подход се залага в центъра на променения образователен модел,  който  измества фокуса  на  вниманието  от  преподавателя  към образователните потребности на обучаваните.  Целта  е, чрез наложената промяна, студентите да намерят съвременни решения на своите образователни очаквания, както и да получат адекватна подготовка за бъдещата си професионална реализация, кариерно и личностно развитие. За това постигнатите резултати на изхода от обучението придобиват нов смисъл и значение. Възниква необходимост от изясняване на заложеното в тях съдържание, което насочва вниманието върху конкретните постижения на обучаемия, а не върху предварителните намерения на преподавателя.

        Възприетото  определение  в Европейското пространство  за  висше образование  за  резултати  от  обучението  се  свързва  с  изразяване  на определени твърдения по отношение на обучавания, т.е. 

«Съвкупност от знания, умения и/или компетенции, придобити от индивида, които той е способен да демонстрира след завършване на своето обучение».

    Върху резултатите от обучението се акцентува в комюникетата на европейските министри, отговарящи за висшето образование в Берлин 2003, Берген – 2005 и Лондон – 2007. В  „Ръководството на Дъблинските дескриптори” (descript - типови описания) при създаването на „новия стил” на квалификационна рамка, се използва подход, основаващ се на резултатите от обучението, описание на нивата и на общите национални квалификации, както и за изразяване на тематични/секторни модели.
    По време на Лондонската конференция през май 2007 г. употребата на резултатите от обучението се доразвива, като се определя тяхното разширено приложение в следните основни направления: 1) в  определението  на  Европейската  система  за  натрупване  и  трансфер на крeдити (ECTS); 2) в подкрепа на реформата на учебните програми и иновациите;  3) за изразяване на модули и учебни програми;  4) за подпомагане на ученето, основаващо се на новия образователен модел.
    Появилите  се  в  последно  време  национални  квалификационни рамки налагат използването на резултатите от обучението, тъй като се основават на оценяващите процедури на ENQA, залегнали в „Ръководство и стандарти за осигуряване на качеството в Европейското пространство  за висше образование”. Това показва, че на познатите  инструменти  за  признаване  на  квалификации  -  Дипломно приложение и ECTS, се придава нов смисъл и значение, което води до засилване на процеса на реформи, обогатен чрез прилагането на резултатите от обучението. Очакванията се свързват с постигане на радикална образователна промяна в областта на европейското висше образование. Фокусът  се  измества  от  фактори  като  изисквания  за достъп, продължителност, местоположение и педагогическо  съдържание  към достигнатите изходни резултати, т.е. към това, което в края на учебния процес обучаемият е необходимо да знае и е способен да прави.
      Съществуват редица мотиви за тази промяна - резултатите от обучението включват изискването за по-голяма прецизност и прозрачност на квалификациите и на квалификационните рамки. Предоставя се ясна информация за: 1) най-добрия начин, по който обучаваните биха могли да приспособят своите лични образователни потребности;  2) начините за подобряване на връзката с пазара на труда и с работодателите;  3) начините за усъвършенстване на процедурите по признаване и за осигуряване на взаимовръзката между професионалното и висшето образование;  4) за пътищата в развитието на реформата, свързана с учебните  програми и т.н.

    Резултатите от обучението са инструмент и методологически подход, който може напред във времето да се комбинира с другите Болонски реформи, чийто краен продукт са  по-добрите  квалификации,  базирани  на  резултатите от обучението. За този вид реформа, провеждаща се „отдолу-нагоре”, е общопризнато, че тя се нуждае от основни промени на институционално ниво, където академичната общност е отговорна за създаването и поддържането на квалификациите.

      Стратегия „Европа 2020” на Европейския съюз има  5 стратегически цели  (четвъртата изисква поне 40% от младежите да са с висше образование) и 7 водещи инициативи  - първата е иновации, втората – образование.
Основната концепция на „ЕСЕТ 2020” (Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението) цели Сътрудничество между страните-членки за: по-добра лична, социална и професионална реализация на всички граждани; устойчив икономически просперитет и пригодност за заетост при утвърждаване на демократичните ценности, социалното сближаване, активното гражданско участие и междукултурния диалог.
Работната програма „Образование и обучение 2020”  има 4 стратегически цели: цел 1: Превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност; цел 2: Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението; цел 3: Утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; цел 4: Разгръщане на творчеството и иновациите, включително предприемчивостта при всички степени на образование и обучение.

Инициативата „Младежта в движение”, стартирана от Европейската комисия, трябва да изиграе важна роля за постигането на ключовите цели на стратегията „Европа 2020" за намаляване на дела на преждевременно напускащите училище от 15 на 10% и повишаване на дела на младите хора с висше или равностойно на него образование от 31 на 40% до 2020 г.

В своите „Заключения” относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегия  „Европа 2020” Съветът на ЕС изтъква,  че: „на образованието и обучението предстои да играят основополагаща роля за постигане на целите на  „Европа 2020“  за интелигентен,  устойчив и приобщаващ растеж,  по-конкретно като дават на гражданите уменията и компетентностите,  от които се нуждаят европейската икономика и европейското общество.”





[1] Комюнике – Берлин 2003 г. „Министрите насърчават страните членки да разработят рамка  на  сравними  и  съвместими  квалификации  за техните  системи за висше образование, която описва квалификациите по отношение на учебното натоварване, равнище, резултатите от обучението, компетенции  и  профил. Те  също  поемат  задължението  да  разработят обща Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.”
Комюнике – Берген 2005 г. „Приемаме обща Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, която обхваща трите цикъла (включително  с  възможности  за  междинни  квалификации  в  национален контекст), типови описания (дескриптори) за всеки цикъл, базирани на резултатите от обучението и компетенциите, както и кредитни обхвати за първия и втория цикъл… Ангажираме се до 2010 година да разработим национални рамки на квалификациите, съвместими с общата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.”
Комюнике – Лондон 2007 г. „Ние  подчертаваме  важността  от  реформи  в  учебните планове, водещи до повишаване на квалификацията съгласно нуждите на пазара на труда и продължаващото обучение. В бъдеще трябва да концентрираме усилията си за премахване на бариерите за достъп и  плавно  преминаване  между  отделните  степени  и  за  правилното прилагане на ЕСТS според постигнатите резултати от обучението и учебната натовареност на студентите… Квалификационните  рамки  са  важни  инструменти  за постигане  на  съпоставимост  и  прозрачност  в  европейското  образователно пространство и  за  улесняване мобилността на  учащи  в това  пространство,  както  и  между  отделните  системи  за  висше образование. Те трябва да помагат на висшите училища и при разработването на модули и учебни програми, базиращи се на резултатите от обучението и кредитите и при подобряване признаването на квалификационните рамки, както и формите на основно обучение.”… „С  оглед  на  развитието  на  обучение,  ориентирано  към  студента и базирано на постигнатите резултати, следващите усилия трябва  да  са  адресирани  към интегрирането на националните квалификационни рамки, постигнатите резултати от обучението и кредитите, обучението през целия живот и признаването на предишно обучение.” – Виж: http://bologna.hrdc.bg/page.php?3 
[2] Виж: Калоянова-Апостолова, Св. Модернизиране на подходите за прилагане на резултатите от изхода на обучението в контекста на Болонския процес. В: Болонски процес (сборник статиии). Център за развитие на човешките ресурси. С., 2009.с. 7-8; 10-15.
[3] Пак там. с.9.
[4] 1) Заетост на 75% от хората на възраст между 20 и 64 години; 2) 3% от БВП на ЕС трябва да се инвестират за научни изследвания и разработки; 3) целите „20/20/20“ за климата и енергетиката трябва да се изпълнят (включително да се повиши темпът на редуциране на въглеродните емисии с 30%, ако условията позволяват); 4) процентът отпаднали от училище трябва да падне под 10%, като поне 40% от младите хора трябва да завършат университет; 5) броят на застрашените от бедност трябва да намалее с 20 млн. Души.
[5] Иновации; Образование; Цифрово общество; Климат, енергия и мобилност; Заетост и умения; Борба с бедността за икономически растеж през следващите 10 години
[6]
[7] Част от „ЕСЕТ 2020”. Виж: Образованието и обучението за „Европа 2020” В: http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/10/st05/st05395.bg10.pdf
[8] Заключения на Съвета относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията  „Европа 2020. В: Официален вестник на ЕС / С. 71 / 04.03.2011. Виж: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2011:070:0001:0003:BG:PDF

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!