Европейско измерение на качеството на образованието

1. Образователни директиви  за РЕЗУЛТАТИТЕ от обучението

      „Национална квалификационна рамка” е инструмент за класифициране на квалификациите по отношение на набор от критерии за достигнати конкретни нива в процеса на обучение”. 

Нейната основна цел е да обедини и съгласува националните квалификационни подсистеми. По този начин се подобрява прозрачността, достъпът, подреждането и качеството на квалификациите по отношение изискванията на пазара на труда и гражданското общество. Основната роля на резултатите от обучението се изразява в тяхното съдействие при създаването на нови стандарти, за ясното формулиране и постигане на прозрачност при определяне на образователните степени, както и за описание на квалификациите.

         Прилагането на общи подходи към описанията  (дескрипторите), основаващи се на резултатите от обучението е цел на процеса за международно оценяване и признаване на квалификациите и системите.

Дейностите по създаването на този „нов стил” на квалификационни рамки с особена сила се свързва и с процеса на самооценяване, където един от основните критерии е съответствието на националните квалификационни рамки с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, приета от министрите през 2005 г. в Берген (стр. 80 от Доклада на Работната група за Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование): 

      

       „Националната квалификационна рамка и нейните квалификации са ясно базирани на резултатите от обучението и квалификациите са свързани с ECTS или със сравними кредити на ECTS”. Във втория доклад на Работната група за Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование през 2007 г. на стр. 31 се подчертава, че: „резултатите от обучението, включени в националните квалификационни рамки, са основа на процеса  за  хармонизиране  и  изравняване  на  националните  рамки  с Рамката на  квалификациите  в Европейското пространство  за  висше образование.”. 

        

         Всяко едно от образователните нива се определя с помощта на набор от описания, които представят резултатите от обучението, отговарящи на квалификациите за всяка степен. Те са типово изразяване на общи очаквания за постижения и способности, свързани с издаване на документ за образование и квалификация, представящ нейното завършване. Предназначението  на  описанията  е  да  определя  в  най-общ  план същността на цялата квалификационна характеристика. Те не трябва да са ограничаващи, не представят минимален праг и в тази връзка не могат да бъдат изчерпателни.

Квалификационната рамка включва описания за:

§  Знания, които се определят като теоретични и/или фактически.

§  Умения, които се описват като познавателни (включващи използване  на  логическо,  интуитивно  и  творческо мислене)  и практически (включително сръчност и използване на методи, материали, уреди и инструменти).

§  Компетенции, които  се описват във връзка  със  степента на поемане на отговорност и самостоятелност.

От  всичко  казано  дотук  става  ясно,  че  пред  всички  страни, участващи в Болонския процес, се поставя категоричното изискване за практическо приложение на резултатите от обучението при създаването на националните квалификационни рамки. Това изискване рефлектира и върху процеса на национално самооценяване за съвместимост с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот .

Очакваните резултати на изхода на обучението в системата на висшето образование се формулират от академичните преподаватели в сътрудничество с представителите на студентската общност, работодателите и др. В този смисъл е необходимо да се уточни разликата между резултатите от обучението и компетенциите.

Резултатите  от  обучението са  очакваното  състояние  за това какво обучаваният трябва да знае, разбира и/или да бъде в състояние да прави след завършване на обучението. Те могат да са насочени към определена учебна дисциплина / модул или към определен период на обучение – например за първа или втора образователно-квалификационна степен. Резултатите от обучението определят и изискванията за присъждане на необходимите ECTS кредити;

Компетенциите представляват динамична комбинация от  знания, разбиране,  умения и  способности,  които  се придобиват или развиват в процеса на самото обучение. Компетентции се създават чрез определена учебна дисциплина или комбинация от тях за определен период от време. Тяхното формиране  е цел на всяка образователна програма.

По своята същност те се класифицират като общи и предметно-специфични.

       Общите компетенции се групират по следния начин:

1) Компетенции за  обучение: познавателни, методологически, технологични и лингвистични;

2) Междуличностни  компетенции: комуникативност, способност за социални взаимодействия и сътрудничество; 

3) Професионални  компетенции :  комбинация  от  придобити компетенции, разбиране, способности и натрупан предишен  опит,  необходими  за  работа  в  системата  като цяло.

     Съществуват общи компетенции, които са преносими и в този смисъл са напълно приложими за двете основни категории (общи и предметно-специфични).  Те  отразяват  наличието  на: 

• капацитет  за анализ и синтез;
• капацитет за учене и решаване на проблеми;

• капацитет за практическо приложение на знанията;

• капацитет за професионално  адаптиране  в нови  ситуации; 

• отношение  към  качеството;

• умения за управление на информацията;

• самостоятелност и умения за  работа  в  екип; 

• капацитет  за  организиране  и  планиране; 

• устна  и писмена комуникация на родния език;

• устна и писмена комуникация за междуличностни взаимоотношения.

•   намиране на подход към идентифицирането на национално/институционално/секторно  значимите преносими умения; установяване на средства за измерването им;

•     установяване на методика за развитието им в процеса на обучение, подпомагане на личните усилия на обучаваните за повишаване на равнището им;

•      поддържане на постоянна обратна връзка с работодателите за мнения и оценка на равнищата на тези умения.

    Преносимите компетенции придобиват особено значение и актуалност при формиране на индивидуалните учебни пътеки на обучаваните с цел по-добрата им професионална реализация в пазарни условия, както и за защита на техните права в системата за учене през целия живот.

         Друг основен референтен документ на европейско равнище, съдържащ ръководни насоки и най-обща стандартизация на  преносимите умения в степените на висшето образование, е Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование. Тази рамка дава информация за степените, като ги описва чрез цикъл/равнище, присъждани кредити и резултати от обучението.  Резултатите от обучението дават стандартизирано описание на това, което завършилият определена степен на висшето образование трябва да знае, да може да демонстрира практически и да притежава определени ключови компетенции (личностни, професионални и социални).

Предвид  академичната  автономия,  която  е  основна  характеристика  в цялото Европейско пространство  за  висше образование, резултатите от обучението, включително преносимите умения и компетенции, са представени повече от общо. Рамката е  дистанцирана  от  всеки  опит  да  се  налага  конкретно  задължение на академичните висши училища, като в същото време се старае да държи единствено равнището на концептуализация, на типовост на предложенията, които да придобиват конкретна форма едва в националните разработки на  квалификационни рамки, че  в  действителност тук трудно може да бъдат намерени стабилни ориентири. 

Това, което се вижда от документа, е включването сред преносимите умения на комуникационни  компетенции,  критическо  мислене,  способност  за анализ и абстрактно мислене,  способност  за  самостоятелно учене, формулиране на идеи, заключения и тези, обществена отговорност.  В значителна степен тези умения се покриват с уменията, избрани и формулирани в Препоръките на Европейския парламент за развиване на  осем  ключови  умения  за  учене през целия живот,  като  тук са изброени доста по-несистематизирано. За сметка на това обаче е направен сериозен опит да бъдат подредени и градирани по степен на повишаване. Добре е да се оцени и чисто формалният факт, че преносимите умения в Рамката на квалификациите, създадена  за целите на Процеса Болоня,  ангажират почти половината от вниманието, насочено към резултатите от обучението на отделните степени – знания, умения и компетенции. В същото време трябва да се държи сметка, че при разработване на националната рамка, и още повече при описанията на резултатите от обучението на институционално равнище, се очаква тези препоръчани преносими умения да бъдат разширявани и допълвани според конкретния контекст.

2. Структурната реформа - моделът "3-5-8"

Във връзка с направените промени в Закона за висшето образование,  от 2.07.2002 г. влиза в сила и Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр.64/02.07.2002 г.).  Класификаторът въвежда общоприетите в световната образователна практика области и направления, към които бакалавърските програми трябва да са ориентирани.

Като се има предвид, че въвеждането на модела “3-5-8” не е задължителен, са направени следните структурни промени:

Премахнато е полувисшето образование, де факто заменено с бакалавърска степен – обучението в която осигурява базова широкопрофилна подготовка, която дава пряк достъп до пазара на труда.  Образователно-квалификационната степен “бакалавър” е основа на политиката на МОН при подготовката на специалисти с висше образование. Предвижда се обучението в тази степен да гарантира овладяването определен обем широкопрофилни теоретични знания и практически умения за масовите нужди на обществената практика, усвояване на методи за моделиране на явления и процеси от теорията и практиката, адаптивност и мобилност, с оглед изменящите се условия при реализирането им.

Магистърска степен -  обучението осигурява задълбочена фундаментална подготовка,  съчетана с профилиране на определена или интердисциплинарна специалност.

Докторска степен, която се осъществява по научни специалности. В световната практика обикновено 20-25% от най-добрите студенти, придобили бакалавърска степен, продължават образованието си в магистратура. Разработването и реализирането на магистърските програми в Република България има за цел да издигне равнището на учебния процес до този на научноизследователския.

В допълнение на работата по изграждането на ефективни структури, които да съдействат за успешното прилагане и изпълнение на предвижданите законови разпоредби, с Решение на Министерски съвет № 8 от 10.01.2000 е основан Център за развитие на човешките ресурси, чиято дейност се отнася до разпространение на информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на ПОО, ефективно участие в програмите на Общността и подготовка на основни документи и изследвания, свързани с отделни аспекти на социалния живот. Центърът се състои от 5 звена – Българската национална обсерватория; Националното координационно звено “Леонардо да Винчи”; Националния изследователски център за професионално ориентиране; Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове; Център за изпълнение на програмите. 

3. Европейско измерение на качеството на образованието

Повишаването на качеството на обучението във висшето образование е от изключително значение за стойността на българското участие в "Процеса Болоня".  В тази връзка, разработването на учебни програми, които да отговарят на европейските стратегически цели, е едно от важните предизвикателства пред българското висше образование. В контекста на принципите на Болонската декларация, усилията са насочени към разработването на учебни програми, даващи на студентите широки познания в дадена област, позволяващи им да развиват знания и умения за учене през целия живот, да бъдат гъвкави и да гарантират правото на избор, да подпомагат студентската мобилност на основата на трансфера на образователни кредити. Процесът на обновяване на учебните програми ще бъде подпомогнат и от въвеждането на академични стандарти, гарантиращи разработването на широкопрофилни, гъвкави учебни програми, които ще заменят съществуващите държавни изисквания. 

Неразделна част от Болонската декларация е и въпросът за оценяването на качеството на висшето образование. Към настоящия момент е изградена законовата рамка и е завършена институционалната акредитация. Направените промени в Закона за висшето образование създават предпоставки за разработването на системи за вътрешно оценяване, като същевременно е разработена и се прилага система за външен одит. В този смисъл е създаден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” /ДВ 90 от 03. 11. 2000 г., ПМС № 148 от 27. 07. 2000 г./. Центърът съдейства на МОН при развиването на дейности, насочени към осигуряване на ефективност на управление на висшите училища, подобряване качеството на учебния процес и осъвременяване на учебните планове и програми, както и към въвеждане на нови форми на обучение. 

Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации

Във връзка с професионалното оценяване на крайните квалификации във висшето образование се разработва система за оценяване на квалификациите от професионални организации, по определени от тях критерии, с активното участие на самите висши училища.  В Националната стратегия за учене през целия живот 2008-2013г. е поставен срок 2013 са изготвяне на Национална квалификационна рамка, хармонизираща българското висше образование с Европейската квалификационна рамка.

В тази връзка, националните законодателни инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации се развива в две основни направления. От една страна, е обновена значителна част от правната рамка, регламентираща упражняването на регулираните професии, като са приети, изменени и допълнени, някои основни нормативни актове. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължава с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база. 

Правната рамка, която нормативно определя разглежданата област на национално ниво, включва Закона за народната просвета относно нормативната уредба на основното и средното образование, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Като важна законодателна инициатива, чрез която се създават условия за унифициране на критериите за признаване на дипломи за висше образование, получено в чуждестранно висше училище, следва да се изведе приемането на Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване) /ДВ 25 – 28. 03. 2000 г./.  В духа на Лисабонската конвенция за признаване, както и в съответствие с изискванията на Директива 89/48/ЕИО е приета Наредба за държавните изисквания за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (с ПМС № 168 от 14 август 2000 г.). Съгласно Наредбата компетентни органи за признаване на придобито висше образование и на успешно завършен период на обучение във висши училища в чужбина са съответно Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище (Чл. 4, ал. 3).

Процедурата по признаване на висше образование се организира и провежда от Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 1), като решенията по признаване се взимат от комисия, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката, съставена от 10 членове – хабилитирани лица от основните области на висшето образование и двама представители на Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 2). 

В изпълнение на Чл.17, ал. 1 и 2 от ПМС № 168, дейността по признаване на висше образование се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност. Центърът е създаден със заповед № РД 14 – 189 / 12. 09. 2000 г. на Министъра на образованието и науката и е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC.

Последните изменения на ЗВО (от м. май 2002 г.) въвеждат определение за “регулирана професия”, което предоставя необходимата правна основа за по-нататъшно оформяне на нормативните документи, свързани с процедурите по признаване на специалностите от регулираните професии. 

В изпълнение на краткосрочните приоритети, заложени в NPAA, са разработени и приети  Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професиите. 

Един от основните проблеми, по които работи в момента Министерство на образованието младежта и науката и по препоръка на Европейската комисия, е осигуряването на правно разграничаване между “академично” и “професионално” признаване на квалификациите от регулираните професии.

Въвеждането на Европейско дипломно приложение обхваща две основни направления: създаване на законова основа за неговото въвеждане и популяризирането на утвърдения от Съвета на Европа и Европейската комисия документ сред българската академична общност. От 1999 г. Република България започва пълноправно си участие в програма Сократ и получава правото да кандидатства за финансиране на дейностите по академичното признаване пред Европейската комисия. Дипломното приложение на национално ниво е инструмент за повишаване прозрачността на квалификациите за висше образование.