25 август 2007 г.

Кирило-Методиевият контекст на Симеоновия златен век

Преобладаващата част от изследователите на Кирил и Методий все още избягват да приемат, че е било възможно през IX в. да се води борба за изграждане на народностна църква. Трудно е да се повярва, че при непреодолимата традиционност на католическата църква в нейната дипломатика е бил приет принципът за богослужение и църковно – юридическо строителство на го­ворим език.
Когато пристигат във Велика Моравия през 863 г., Константин Философ и Методий заварват там църковна организация и училища, създадени от франкското духовенство, от патриар­шията на Аквилея и от мисионери на Венеция. Те са от тип, предназначен за новопокръстени народи – за усвояване на азбучната догматика и основна грамотност. Привилегированото положение на носители на „неизповедаемите тайни” си опазват латинските духовници и то не само по отношение на славянството, но и към другите народи в Европа. Това на практика означава, че само висш латински духовник има право да тълкува, да пише, да законодателства. На масите, които не разбират латински, се е разрешавало да се молят на своя език (немски), но това се е отнасяло само за ежедневните молитви[1].
В отговорите на папа Николай І до българския княз Борис от 866г. изрично е подчертано, че не може на местен духовник да се повери тълкуването на книгите. То ще бъде упражнявано от пратеник на папата.
Големият исторически принос на Константин Философ и Методий е в идеята славянската писмена култура да бъде развита до всеобемащ обсег – и като богослужение, и като мироглед и образование, и като етично и държавно законодателство. Така младата писменост на славяните бива спасена от опасността да се превърне в един от провинциалните варианти било на римската, било на византийската.
Мисълта за пълноправна славянска църква се съдържа  във всички прояви на Кирило – Методиевото дело. Практическите ходове по постигането на тази идея се диктуват от условията: първоначално при княз Ростислав (863-867), след това при блатенския (Панонски) княз Коцел (867г.) и окончателно в Рим (867-869г.) Тази идея е така настъпателно развивана от Кирил и Методий, че в Пространното Кирилово житие бива заложена още в квази цитата от писмото на княз Ростислав до император Михаил ІІІ : „...затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител”.
В медиавистиката за тривиален се приема фактът, че чрез „приложение книг” [2] през ІХ век, се полага началото на процес, продължил до ХІХ век, при който богослужебният корпус книги се „изнася” от класическите езици и се възпроизвежда на говоримите[3]. Този процес има непредполагаема страна – поражда се интерес към хуманитарните дялове. Така в преславския придворен книжовнически кръг се раждат Симеоновите сборници. Симеон е владетел от нов тип, който иска да се обгради с образовано болярство и да издигне авторитета на българската столица. Той „бяга” от византийската програма за християнизация, изразявана образно от патриарх Фотий като взаимоотношения кръстник – кръщелник, която цели превръщането на старобългарската култура в маргинална, придружаваща византийската. Симеон живее с идеята за културно изравняване с Константинопол, за превръщането на Преслав в център на Славянското просвещение.
Християнският универсализъм, т.е. надетничността на новата религия дават философско основание на Владетеля да желае изравняване с Византия и славянската писмена култура да бъде приета като нов етап в развитието на християнската цивилизация, а не като продукт на локално-византийската.
Според автора на настоящия текст търсенето на Кирило-Методиевия контекст на Симеоновия златен век е най-рационалният път към осъзнаване на християнския универсализъм - солунските братя, изпълнявайки вдъхновено повелята на византийския император, полагат основите на славянската писмена традиция. Княз (цар) Симеон, бягайки от опеката на византийския император–покръстител, създава в държавата си условия за разцвет на християнската култура.
Държавните образователни изисквания за организиране на обучението в културнообразователната област БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА[4], в сила от 2002 година, предвиждат на ниво учебна програма да бъде осъзната ролята на християнството в създаването на европейския културен модел. В тази връзка се очаква учениците да осъзнаят християнството като надетническа, стремяща се към общовалидност религия, слагаща по този начин началото на идеята за общност на всички хора и общочовешки морал.
Стандарт 4 от 1. ядро – Литературни компетентности очаква на ниво учебна програма да се познава развитието на старобългарската литература като част от европейския литературен процес и националната обществена и културна история. Очакваните резултати са учениците да усвоят Кирило – Методиевата традиция  и особеностите на духовното развитие в България през Симеоновия златен век.
Примерното годишно разпределение на часовете по български език и литература в 9 клас предвижда като финален урок за изучаване на средновековната българска книжовност темата „Българската средновековна литература”. Образователната цел на урока е да сеизясни спецификата на християнския универсализъм, намерил почва у нас при управлението на Симеон, защото предвидените урочни теми включват само стореното в Преславския придворен книжовнически кръг.

Настоящият текст предлага методическа разработка на урок – литературно упражнение на тема „Кирило – Методиевият контекст на Симеоновия Златен век”. Предлаганата разработка преследва същата образователна цел – изясняване спецификата на християнския универсализъм, като се акцентува върху политическата визия на Кирило – Методиевото дело. Солунските братя са християнски мисионери на византийския император; универсализмът на християнската философия дава възможност княз (цар) Симеон, реализирайки идеята на Константин-Философ и Методий[5], да отхвърли византийското богослужение и да работи за изграждане на самостоятелна и обединяваща славянството култура, наречена от акад. Дмитрий Лихачов „държава на духа”.
Учебните ситуации в предлаганата методическа разработка са организирани в тристепенния модел за учене и преподаване – събуждане на интерес, осъзнаване на значението и рефлексия. Моделът трябва да се възприема като цялостна, силно обвързана концепция. Моделът се изгражда върху логаритъма: това, което някой знае, е определящото основно за онова, което той може да научи. Този логаритъм е приложим в цялото разнообразие от учебни ситуации.
Целите на урока са подчинени на ядро литературни компетентности, стандарт 2, тема 3: Особености на средновековната култура и литература и стандарт 4, тема 2: Кирило-Методиевата традиция.
Логиката на изложението цели чрез осъзнаване на Симеоновия златен век на българската книжнина като продължение на Кирило – Методиевата традиция на „приложение книг” да бъде изяснена спецификата на християнския универсализъм[6].
В съзвучие с Националната програма за  развитие на училищното образование (2006 – 2015 год.), която цели ориентирането му към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността, в  разработката са използвани различни стратегии на учене с цел развитие на критическото мислене и иновационни техники на преподаване – работа в екип, brain sotrming, обогатена лекция, зная – искам да узная – научих, ротационен способ, дискусионна мрежа и др.

Ход на урока
І. Събуждане на интерес
Q Първа учебна ситуацияbrain sotrming (мозъчна атака)
Чрез тази иновационна техника се търсят нестандартни решения на поставен въпрос (проблем). Принципът е: за малко време – много отговори. Когато се прилага в началото на урочната тема, зададеният въпрос пренасочва мисленето на учениците към материята на   съответната учебна дисциплина и помага на учителя (фасилитатора) да мотивира проблема, който  ще се дискутира през учебния час.      
F “Какво знаете за Кирил, Методий, за цар Симеон Велики  и неговия  Златен  век?”  Запишете под формата на списък фактите, за които се сещате! Разполагате с 4 мин. за работа. Първите 2 мин. работите самостоятелно. След това за 2 мин. споделете по двойки.
Вероятният обобщен отговор на въпроса би трябвало да съдържа следната информация
·       Кирил и Методий създават славянската писменост;
·       По поръка на византийския император създават първите преводи на богослужебните християнски книги на славянски език;
·       Като християнски мисионери, изпратени от византийския император, те работят във Велика Моравия;
·       Методий е първият епископ на славянски език; той прави първия превод на Библията (без Макавеите)
·       Симеоновият златен век е време на разцвет на българската култура, която се твори на старобългарски език
·       Царят провежда политика, целяща да превърне Преслав в център на славянската култура – в  “Трети Рим”;

ІІ. ОСЪЗНАВАНЕ НА ЗНАЧЕНИЕТО
QВтора учебна ситуация – мотивиране на темата           
Царуването на Симеон метафорично бива наречено от акад. Васил Златарски  Златен век на българската книжнина. Акад. Дмитрий Лихачов нарича книжнината на Златния век „държава на духа”. Книжнина  не би могло да бъде създадена без писменост. Славянската писменост е дело на Кирил и Методий. Славянската църква е дело на солунските братя. Този час ще търсим връзката между Кирило-Методиевата традиция, създадена във Велика Моравия, и Симеоновия златен век на българската книжнина.
Запишете темата на урока
Кирило-Методиевият контекст
НА СИМЕОНОВИЯ ЗЛАТЕН ВЕК
Q Трета учебна ситуация
знам–искам да узная–научих – първи модул
Методът е построен на базата на тристепенния модел Събуждане на интерес – Осъзнаване на значението – Рефлексия. Отначало учителят (фасилитаторът) актуализира знанията на учениците по дадената тема. Тези знания се категоризират или обособяват в отделни теми или подкатегории. След това учениците задават въпроси или споделят какво още биха искали да научат. В третия етап групата чете текста по темата и получава отговори на зададените въпроси. Пояснява се непознатата лексика.
1. Както знаете, Кирил и Методий сътворяват глаголицата. Пред вас на масите има табелка с нарисуван  глаголически знак.
Всеки от вас ще изтегли билет с изписана на него кирилска буква. Трябва да  се преместите  на онази маса, на която е глаголическото съответствие на изтеглената от вас буква.  Вземете си принадлежностите за писане!
2. Начертайте в тетрадките си една голяма таблица  като тази на дъската (флипчарта):
Зная
Искам да узная
Научих
Непозната лексика; въпроси
1
2
3
4
В първата колона запишете всичко, което знаете за Симеоновия златен век. Бъдете максимално кратки и конкретни! Разполагате с  2 мин. за работа.
Във втората колона запишете това, което искате да научите за царуването на Симеон и неговия Златен век. Имате отново 2 мин.за работа.
3. А сега слушайте внимателно това, което ще ви разкажа и попълвайте третата колона – „Научих” (3). В четвъртата колона записвайте въпросите, които поражда у вас текстът, и лексиката, която  ви е непозната. Работете самостоятелно!


& & &
Когато пристигат във Великоморавия през 863 г., Константин Философ и Методий заварват там църковна организация и училища от тип, предназначен за новопокръстени народи – за усвояване на християнската грамотност. Привилегированото положение на носители на „неизповедаемите тайни” е запазено за латинските духовници и то не само по отношение на славянството, но и към другите народи в Европа. Това на практика е значело, че само висш латински духовник има право да тълкува, да пише, да законодателства.
В отговорите на папа Николай І до българския княз Борис от 866г. изрично е подчертано, че не може на местен духовник да се повери тълкуването на книгите. То ще бъде упражнявано от пратеник на папата.
Големият исторически принос на Константин Философ и Методий е в идеята славянската писмена култура да бъде развита до всеобемащ обсег – и като богослужение, и като мироглед и образование, и като етично и държавно законодателство.  Тази идея е настъпателно развивана от Кирил и Методий. В Пространното Кирилово житие тя е представена в цитата от писмото на княз Ростислав до император Михаил ІІІ : „...затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител”. В съвременната наука е безспорен фактът, че цитатът е редактиран така, още когато Методий е жив. Това означава, че в него е формулирана политическата и църковно-организаторската идея на Кирило-Методиевата мисия във Великоморавия.
След потушаването на бунта на 52-мата боляри, княз Борис-Михаил прави опити за сдобиване с разрешение за самостоятелна българска църква, за да излезе от орбитата на византинизма[7].
На 5 октомври 869 год. започва своята работа VІІІ Вселенски събор. Решенията му са  победа на българската дипломация, защото Борисова България получава епископ и автокефална църква, чрез съборно решение на източноправославните патриарси. На този Вселенски събор страната окончателно се приобщава към семейството на християнските народи.
През 893 – 894 година в страната се провежда Преславският църковен събор, на който биват взети четири важни решения:
1.     За български княз е коронясан третият син на Борис – Симеон.
2.     Столицата е преместена от Плиска в Преслав,
3.     Гръцкото богослужение се заменя със славянско.
4.     Започва процесът приложение книг.
Новият княз създава около себе си придворен книжовнически кръг, останал в историята като Преславска книжовна школа. В нея се реализира процесът ПРИЛОЖЕНИЕ КНИГ (ПК) – т.е. превеждане, прилагане на Христовото учение на говоримия в България език.- този, който днес наричаме старобългарски.
Повод за началото на „приложение книг” е замяната на гръцкото богослужение със славянско.  Целта на ПК е да се осигури новосъздадената християнска църква с книги, написани на старобългарски език.
Симеон и книжовниците му са водени от политическата и църковно-организаторска идея на Кирил и Методий за възприемането на славянската писмена култура като нов етап в развитието на християнска цивилизация, а не като продукт на локално-византийската.
ПК има непредполагаема страна – „прилагането” на книгите поражда интерес не само към богословското, но и към хуманитарното познание. По времето на Симеон „приложение книг” бива последвано от създаването на поредица сборници, останали в историята като Симеонови, защото са посветени на владетеля и спонсорирани от него. Заради разнообразното им съдържание медиавистите смятат тези сборници за начало на Славянското просвещение.
Как точно се случва това и защо ще се опитаме да обясним този час.
4. Споделете в групата това, което сте записали! Попълнете пропуските си! Коригирайте грешките си! Време за работа – 5 мин.
F Учениците трябва да бъдат „доведени” до въпроси, близки до  долуизписаните
Зная
Искам да узная
Научих

·     Възможно ли е Кирил и Методий да са византийски мисионери, а да работят за самостоятелна църква на славяните;
·     Как  «приложение книг» предизвиква интереса на книжовниците към хуманитарното познание



Q Четвърта учебна ситуация – знам–искам да узная–научих – втори модул
За да отговорим на поставените от вас въпроси, ще работите по групи.
Първа (и трета, пета) група има пред себе си текста „Славянската църква на Кирил и Методий”. Втора (и четвърта, шеста) – текста „Симеон Велики” – Новият Птолемей на Славянското просвещение”.
Всеки от вас трябва внимателно да прочете текста, с който разполага, и да продължи попълването на познатата Ви таблица (зная – искам да узная – научих)! Време за работа – 8 мин.
Славянската църква на Кирил и Методий
Големият исторически принос на Константин Философ и Методий е в идеята славянската писмена култура да бъде развита до всеобемащ обсег – и като богослужение, и като мироглед и образование, и като етично и държавно законодателство. Така младата писменост на славяните бива спасена от опасността да се превърне в един от провинциалните варианти било на римската, било на византийската.
Мисълта за пълноправна славянска църква се съдържа  във всички прояви на Кирило-Методиевото дело. В Пространното Кирилово житие бива заложена още в писмото на княз Ростислав до император Михаил ІІІ : „...затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител”.
По-късно, в Пространното житие на Методий (гл.XІІ), правата на архиепископ Методий са представени като на духовен глава на славянска църква: “в негови ръце са дадени от бога и от апостолския престол всички славянски страни”.  Методиевите ученици наследяват организаторските планове на своя учител.
Братята създават програма за църква на славянски език – перспективна както за народностното самоопределяне на славяните, така и за престижа на папството. Началото й е още в творческия подтик у Константин и Методий при създаването на славянската азбука и на първите славянски книги. Безспорно е, че славянските книги са давали възможност за пълен кръг църковни служби. Именно поради това Константин и Методий срещат реакцията на триезичниците. Но Константин Философ подготвя защитата си от позициите на най-прецизно богословие и филология. Аргументите му намираме подробно отразени в житието.
Идеята за църква на славяните, основана на племенноезиков принцип, бива възприета от папа Адриан II (867-872) по време на престоя на Константин Философ, Методий и учениците им в Рим. Славянските книги биват осветени, славяноезичните църковни служители получават от папата чинове и вероятно се е подготвяло ръкополагането на Константин Философ за епископ. Смъртта на Константин-Кирил (14 февруари 869г.) в Рим заплашва да сложи край на славянското дело. Но с енергичното застъпничество на блатенския княз Коцел, през юни 869г. папа Адриян ръкополага Методий за архиепископ на всички славяни в земите на Ростислав, Светополк и Коцел.
Булата на папа Адриан II за посвещаването на Методий за архиепископ е засвидетелствана в “Похвално слово за Кирил и Методий”. Автентичността й се доказва от потвърждаващата я след единадесет години була на папа Йоан VIII (отнасяна към 880 г.). Документът, с който Методий е бил ръкоположен за архиепископ съдържа указание да се ризнае славянското писмо и се аргументира необходимостта славяните да изповядват християнството на своя език: “да свикнете добре с божиите заповеди”. Подбраните цитати от писанието са извлечени от обосновките на Константин Философ в диспутите му в защита на славянското писмо.
Доверието на папата към първия славянски архиепископ е свързано с две страни от дейността му:
§  Идейно-богословска безукорност – дословната характеристика за Методий е: “мъж със съвършен разум и правоверен”;
§  Отношението на Кирил и Методий към въпроса за диоцезите – крайно изострен в средата на IX в.: “Те като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не противодействаха на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха мощите на свети Климент”.
Този пасаж е подминаван от изследователите, а той е позиционен, както ще се види от по-нататъшната дейност на Методий. Посланието е адресирано до князете Ростислав, Светополк и Коцел, но се отнася за всички славянски области: “…но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от бога и от свети апостол Петър…”. В така редактирания текст е заложена перспективата славянската църква на архиепископ Методий да стане обединителен център и за южните славяни. Политика на Рим в такава насока е документирана.  И точно от документацията на тези преговори личи, че за лятото и есента на 869г. не се предвиждат права на Панонския архиепископ Методий над онези области от древния Илирик, които са в границите на тогавашна България.
Но тази редакция в Методиевото житие е свидетелство, че авторът му, най-близък Методиев ученик, обобщава глобалната политика на Рим към делото на Методий, без да следва хронологията и постепенността в развитието на славянската църква.
Как е бил обозначен диоцезът на архиепископ Методий? – от запазените фрагменти не става ясно. В Методиевото житие е лансирана една съвсем обща формула “на престола на свети Андроник”. А териториално е обозначено с името на старата римска област Панония. Навярно така неопределено е стояло и в папската була, ако съдим по издигнатото от залцбургското духовенство обвинение, че Методий е узурпирал чужд диоцез, поверен на Залцбургската архиепископия преди 75 години от фанкския император. Не е конкретизирано и отношението на Методий като архиепископ към завареното франкско духовенство. Папа Адриан II е разчитал, че възстановяването на една стара архиепископия не се нуждае от особена аргументация. В тази неопределеност на формулите Рим е търсел възможности за лавиране при въвеждането и подкрепата на една толкова непозната до тогава практика.

Симеон Велики –
новият Птолемей на славянското просвещение
От IX до XII век на територията на България се срещат две културни програми, които си взаимодействат и противодействат:
1. Византийската програма за християнизация, изразявана образно като отношение между баща и син, между кръстник и кръщелник. Тази метафора избира патриарх Фотий в посланието си до Борис I. Византия приобщава, направлява, поучава. България е длъжна да я следва, проумява и наследява. Фотий нарича Борис „нов Константин”, като по този начин още веднъж подчертава придружаващата, провинциална същност на стбългарската култура.
Симеон никога не търси тази прилика с Константин. Той живее с идеята за културно изравняване с Константинопол.
2. Старобългарската културна програма се формира в Преславския книжовнически кръг на Симеон като програма „нов Птолемей”. Така го нарича неизвестният автор на стихотворната възхвала. Избирането на архетипа на Птолемей, владетел на египетската елинистична държава през III век пр.н.е. е много показателно. Птолемеите превръщат столицата Аликсандрия в уникален център за развитие на науката и изкуството на гр. език. Птолемей II изгражда  Александрийската библиотека; при него за богослужението на еврейската колония , забравила свещения език, се създава Septuaginta.
Във Византия, по традиция и задължение , християнските владетели имат като архетип Константин Велики. Симеон преднамерено търси друг образец, за да демонстрира независимост от византийската власт.
В епоха, когато Константинопол е Новият Рим, българският владетел изгражда модела на своята столица Преслав като Нова Александрия. Така славянската писмена култура се схваща като нов етап в развитието на универсалната християнска цивилизация, а не като продукт на локално – византийската. В такава претенция има логика:
·         Старобългарските книги имат за основа гръцките. Но от „ О ПНСМЕNЕХЪ”, разбираме , че гръцката литература  и Библията са резултат на вековни усъвършенствания.
·         За основа на славянските книги Кирил и Методий избират Septuaginta. Тя се е възприемала като универсална книга, а не като византийска. От нея се правят латинските, коптски, египетски, етиопски, арменски , грузински  и др. преводи.
·         Славянските книги са нов израз на извършеното в Александрия преди 12 века. Открито е и бълггарското предимство: Птолемеите са езичници , Симеон – по рождение християнин.
·         Към края на второто десетилетие на X век можем да отнесем осмислянето на култа към Светите Седмочисленици (К. Преславски липсва от групата – следователно той е инициаторът и творецът на този култ). В агиографията и иконографията на седмочислениците се търи сакрализация на самочувствието, че сътворението от Кирил и Методий, от Горазд и Ангеларий на българска почва е било усъвършенствано и довършено от Климент, Наум (а може и Сава?). Съотнасянето на бълг. мит за Седмочислениците (в съпоставка и противопоставяне на александрийските 70 мъже – преводачи) свидетелства за СИСТЕМНО НАБЛЯГАНЕ НА ИДЕЯТА: Птолемей и Александрия са архетипове за дейността на Преславския книжовнически център.


Научих
І група
·      
ІІ група
·      
Q Пета учебна ситуация - ротационен способ
При  ротационния способ учебната информация се извлича от текста чрез отговор на основен въпрос, записан на флипчарт. Състезавайки се за време, представители от екипите записват вероятни отговори на въпроса. Пишещите са задължени да не повтарят записан вече отговор, дори когато той е формулиран по друг начин.  По-големият брой екипи, обработващи еднакъв текст, прави работата по-интересна.
1. Имайки предвид записаното в таблицата, всяка група да формулира отговор на въпроса, отнасящ се към нейния текст:
І група - Как солунските братя остават верни и на византийския император, и на идеята за автокефална славянска църква?
ІІ група - Има ли право християнски владетел, какъвто е цар Симеон, да избере за свой архетип египетския фараон  Птолеме ІІ - Филаделф?
2. Обсъждане вътре в групата; формулиране на отговорите. Време за работа – 3 мин.
3. Записване на отговорите на флипчарта – 3 мин.
Когато сте готови, представител на групата отива и записва на постера отговора на групата. Внимавайте да не повтори вече  записан отговор! Разполагате с ТРИ минути за работа!
Когато групите са готови, написаното се коментира и се правят необходимите изводи. Верният отговор се формулира и записва под всички останали.
Отговорът трябва да е ориентиран към универсалистичния характер на християнството, който дава възможност на братята Кирил и Методий, оставайки верни на повелята на своя император – да разширят византийското влияние на Запад (реално Панония и Велика Моравия са земи под юрисдикцията на Ватикана), да работят за изграждането на самостоятелна славянска църква. Отново универсализмът на християнството като идеология дава възможност на княз Борис и Симеон да използват стореното във Велика Моравия и Панония (диоцезът Илирик, който в папските були няма реално очертани географски граници), за да избегнат заробващото византийско влияние върху българската култура и политика.         

ІІІ. РЕФЛЕКСИЯ
Q Шеста учебна ситуация – дискусионна мрежа

Концентрирайте вниманието си върху всичко, което казахме този час, и всичко, което знаете за Симеон Велики и неговото време. Отговорете  на въпроса:

Далновиден политик или амбициозен владетел
е бил цар Симеон Велики

Симеон е бил
Далновиден плтик
Амбициозен владетел





1.     Разполагате с 5 мин., за да изброите и запишете по няколко причини, защитаващи всяка от хипотезите! Работете по двойки.
2.     Споделете в групата си! Добавете нови доводи! Време за работа 2 мин.
3.     Когато всички четворки приключат, всеки поотделно споделя за около 1 минута своята гледна точка по проблема.
4.     След обсъждането всички, които смятат, че Симеон е далновиден политик, се отделят в единия край на стаята. Защитниците на противната хипотеза – че царят е амбициозен владетел – съответно в другия край на стаята. Тези, които нямат обособено мнение, остават по средата.
5.     Две мин. всяка от групите подбира най-силните си аргументи в защита на хипотезата си. Групата си избира лидер, който за не повече от минута излага нейното гледище.
6.     Средната група може да “прегърне” някоя от хипотезите, да изкаже становище в защита на едните или в ущърб на другите – време за изказване – 1 мин.
7.     От говорещите се изисква да се изчакват и да бъдат любезни!!!


Основа за успешна дискусия биха били долуизписаните факти:
Далновиден политик
Амбициозен владетел

Културната програма Нов Птолемей доказва далновидността на Симеон Велики като политически мъж.
Изживял младостта си в Константинопол, усвоил в цялост византийската култура, витиеватост и коварство, царят е осъзнавал, че следването на богатата култура на християнска Византия ще зароби духовно племето му, а който владее душата на един човек, владее и тялото му.
Борбата против фанариотите в епохата на Възраждането доказва далновидността на великия цар на българите.
Когато през Възраждането на българина му е нужно самочувствие и самоуважение, Паисий написва “История славянобългарская”.
Ако всички културни владетели бяха като Симеон, днес нямаше да съществува това, което културолозите наричат “историческа културна травма”, т.е. ние щяхме да сме по-добре, ако не беше турското робство, Първата и Втора национални катастрофи и т.н.






Попил разноликата култура на необятната тогава Византия, Симеон навярно е мечтаел за “слънчевите небесни престоли” (не забравяйте, че той е подготвян за духовник !).
Историческата обстановка – опитът на Владимир-Расате да върне езичеството и кървавата баня, която Борис-Михаил устройва на болярството, за да спаси делото на живота си -  извеждат Симеон на нов път , пътят на царската слава.
България се оказва тясна за широко скроен човек като Симеон. Многобройните войни, които води, доказват стремежа му към необятни простори. Програмата “Нов Птолемей” допълва военната му политика. Тя действително има амбицията да превърне Преслав в “Трети Рим”, но необходимо ли е това за просперитета на една новопокръстена държава?!
Амбицията на Симеон, самообявил се за цар, разширява българските граници, създава Златния век на българската книжнина, но разорява икономически държавата.
Появата и разпространението на богомилството при сина му Петър е резултат от невъзможността толкова голяма амбиция да бъде реализирана в такива граници.
През Второто българско царство Иван-Асен ІІ-ри  разширява държавните ни граници, близо до Симеоновите, но със сватби!!! При него също има богомилство, но то не е така ревностно насочено към държавата, както при Симеон.

Дълги години след смъртта на Симеон византийците се страхуват от българите. Царската титла на Петър е резултат от Симеоновите победи.
Ако не беше Златният век на Симеон и програмата “Нов Птолемей”, нямаше да съществува самобитната в условията на християнския синкретизъм старобългарска културна традиция, дала основание на Дмитрий Лихачов да  я нарече (традицията) “Държава на духа”. Благодарение на тази традиция България се възражда след Византийското и Турското робства.
Благодарение на направеното през Златния век ние имаме 1300 годишна култура. По-новата история на страната ни доказва, че сме имали невероятни войници на бойното поле и непризнати добри дипломати, но духовата ни култура е тази, която е отваряла “тежки порти, заключени с големи катинари”, наричани Желязна завеса, Шенген и т.н.
Никой  не оспорва значението на Златния век за нашата и славянска културна история. Спорен е поводът, накарал Симеон да спонсорира издаването на т.н. Симеонови сборници, станали основа на славянското просвещение.
Стремежът към широки познания за света, а не християнското смирение,  водят  владетеля в делата му.




В края на часа би трябвало учениците да стигнат до следното заключение:
Амбицията, подтикнала младия Симеон да прегърне Птолемей ІІ-ри Филаделф за архетип на владетел на своята държава, с течение на годините се осъзнава като далновидна политика, дала възможност България  да изгради самостоятелна самобитна култура, положила основите на 1 300-та годишната ни история.

Литература
1.       Решения на синодите на франкското духовенство в 794 във Франкфурт, в 802 в Аахен, в 813 в Майнц.
2.       Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VІІІ – ХІІ век). С. 1992. с. 126-138.
3.       http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/educational_programs/9klas/l_9kl.pdf


[1] Решения на синодите на франкското духовенство в 794 във Франкфурт, в 802 в Аахен, в 813 в Майнц
[2] ... «приложеение книг», т.е. превеждане, прилагане на Христовото учение на говоримия в България език.- този, който днес наричаме старобългарски. Това.е едно от четирите важни решения на Преславския църковен събор – 893 - 894г. На този събор за княз е коронясан Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав, за да се прекъсне връзката с езическото минало, гръцкото богослужение е заменено със славянско и за да се осигури християнската църква с книги, написани на славянски, т.е. на старобългарски език, започва «приложеение книг».
[3] Виж: Кирило-Методиевата традиция в процеса Приложение книг на Балканите. В: Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VІІІ – ХІІ век). С. 1992. с. 126-138.
[4] Изисквания за организиране на обучението в културнообразователната област БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. (Учебни програми по литература ( ІХ клас).
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/educational_programs/9klas/l_9kl.pdf
[5] Идеята славянската писмена култура да бъде развита до всеобемащ обсег – и като богослужение, и като мироглед и образование, и като етично и държавно законодателство
[6]  Време за работа – два часа по 45 мин.
[7] Болдираният текст се произнася с интонационен акцент.
Публикуване на коментар