30 март 2011 г.

3. Децата, с които работим

   
   За да бъде учебният процес ЕРГОНОМИЧЕН, преподавателят трябва да познава различните типове ученици. Когато педагогът започне да разбира потребностите на децата, седнали пред него, тогава ще знае какво и как да планира, за да бъде работата му ефективна.
     Според способността на паметта да запомня и забравя, психолозите са формулирали четири опозиции за видовете мислене:
          Бързо запомня/бързо забравя
          Бавно помни /бавно забравя
          Бързо помни / бавно забравя – идеалният вариант
          Бавно запомнящ / бързо забравящ 
   Според способността на мозъка логически да мисли и да разграничава правилно от неправилно, съществуват четири типа ученици:
          – възприема цялата поднесена информация
          – забравя всичко, нищо не задържа
          – помни подробностите, без да е осъзнал основните постановки
          – запомня същността на нещата и забравя всичко излишно.
     Ефективният педагог може да предостави на учениците си възможност да развиват целия набор интелектуални способности и да ги научи да използват разнообразни пътеки към познанието, ако познава различните стилове на учене и разнообразява учебния процес с иновативни образователни стратегии.

       Стилове на учене
    Стиловете на учене са когнитивни, афективни и физиологични характеристики, които показват, по относително устойчив начин, как обучаваните възприемат, отговарят и взаимодействат със средата, в която се обучават (Джеймс У. Кийф In Student Learning Styles). Разликата между понятията „стил на учене” и „познавателен стил” се състои в отношението между тях като част към цяло. Стилът на учене обхваща когнитивното, афективното и физиологичното. Следователно когнитивният стил е съставна част на стила на учене. 
   Когнитивните стилове се отнасят до навиците, начините на третиране на информация от всеки индивид. 
   Афективните стилове се отнасят до мотивационните процеси. 
   Физиологичните стилове се отнасят до начините на отговаряне в биологичен аспект.

      Концепцията на Люриа, добавена към концепцията на Ла Гарандри, позволява да бъдат определени ЧЕТИРИ ПОЗНАВАТЕЛНИ СТИЛА, всеки със свои собствени характеристики и изискващ специфична педагогика. В трудовете на Флеса и Люсие (1995г.) четирите стила са наречени: симултанен невербален, симултанен вербален, последователен невербален, последователен вербален като всичко това се вписва в една фигура, която позволява да разберем техните специфики, както и взаимодействията помежду им.

1) ученикът ИНОВАТОР, (симултанен изказ – основен въпрос „ЗАЩО?”) учи наблягайки на разбирането; обича да синтезира; иска да има общ план на часа; използва контекста; има склонност към правене на предварителни изводи и обобщения; използва мисленето, логиката; резюмира с думи; без затруднения открива най- важното; лесно намира думите, понятията; умело преценява ситуациите в тяхната цялост; обича да си прави логически схеми; обмислящ и логичен; разумът взема връх над чувствата; добре се справя с теоретични или абстрактни дискусии; понякога упражненията му изглеждат излишни - той е разбрал, тогава...; мрази наизустяването, доверява се на уменията си за мислене и логика. Най-често задаваните въпроси от такъв ученик са: 1) Това, което казвате, съответства ли на...? 2) Трябва ли да разбираме, че...? 3) Това означава ли, че...? Тъй като този тип обучаеми обичат личното свободно изразяване, преподавателят трябва да бъде за такъв ученик мотиватор. 


2) ученикът АНАЛИЗАТОР (програмиран изказ - основен въпрос „КАКВО?”) учи наизуст, запаметява; иска да научи буквално, с точните думи; иска да има всички етапи подред; иска максимум подробности; поставя си високи цели; работи на етапи; запаметява като си говори, повтаря информацията; изслушва цялата информация; следва умело различни процедури; старателен, лесно се стресира, страх от провал; склонност към перфекционизъм; иска да отговори на изискванията на учителя; обича да има точна рамка на работа; иска да е сигурен, че има всички подробности; много подреден; иска и другите да са такива. Въпроси : С какво ще започнем ? Кои са етапите на работа ? Как трябва да се свърши тази работа ? Тъй като този тип обучаеми имат силно структурен ум и логика, които понякога ограничават, обучението трябва да бъде по- насочващо. 

3) ПРАКТИЧНИЯТ ученик (програмиран, не много словоохотлив, основен въпрос „КАК”?) учи чрез това, което вижда; може да опише картини или жестове много подробно; най- конкретният и наблюдателен от четирите типа ученици; има нужда от модел, да види как се прави; запомня лесно части от плана за изпълнението на дадена задача; има нужда да борави, да изработва неща, за да научи; общо казано е сръчен; организиран, подреден в това, което прави; използва цветове, форми, рисунки, за да учи: организира пространството. Поведение и отношения: чувства се добре в действията, практиката; може би е малко мълчалив, но много добър наблюдател; избягва теорията, обича конкретното. Въпроси: Може ли да дадете пример? Може ли да го направите по-бавно? Това са просто думи, но може ли да дадете конкретен пример? Ролята на преподавателя е да осигури на този обучаем адекватен материал и насърчение необходимо за решаването на проблема. 

4) ДИНАМИЧНИЯТ ученик (спонтанен, не много словоохотлив, въпроси КОГА и КАК?) - учи чрез асоциации, аналогии (това прилича на...). Преценява бързо резултата; с голямо въображение, интуитивен и креативен: той често може да предложи много решения. Най- лесно се поддава на емоции; бързо прави заключения, но често не ги проверява; интуитивен, склонен към синтезиране, не винаги следва логиката; иска да види крайния продукт, това, което се получава накрая (практически аспект); поведение и отношения: импулсивен и интуитивен: стартира бързо и иска да свърши възможно най- рано (може да бъде или да изглежда разхвърлян); има склонност да прескача етапи; не обича да бъде слаган в рамки: иска да действа така, както намира за добре (реагира на забраните, на подробните указания. Въпроси: Може ли да действаме по свое усмотрение? Трябва ли да се мине през всички етапи? Защо трябва да се прави това? Колко време ще отнеме? Този обучаем има нужда да бъде воден, окуражаван и се нуждае от предизвикателства. За него преподавателят трябва да бъде източник на знания и информация, но и да играе своята роля в оценяването на знанията и постиженията му.
    Като се вземат предвид всички тези променливи, става възможно да се говори за ПЕДАГОГИКА "ПО МЯРКА", която ще може лесно да бъде възприета от преподавателя, познаващ нуждите на своите ученици.
         Имайки „мярата” ефективният педагог регулира поведението на своите ученици.

        Ученици с проблеми в обучението - т.н. СОП
       Добрият педагог е наясно с проблемите на учениците, с които работи. 

   Диагностиката на проблемите не е ангажимент на учителя, а на лекар-психолог

    Учителят трябва да установи наличието на проблем и да информира родителите и училищната админи-страция, за да бъде разработена специална програма, разрешаваща на детето да развие потенциала си.

    Фразата „ученици със специални образователни потребности” се използва за деца, които са неспособни да учат, защото са със среден или под средния интелект и умственият им потенциал е в противоречие с целите и методиката на общооб-разователния процес. Такива ученици имат базови емоционални проблеми или физическа инвалидност. В някои области, те се справят задоволително със задачите, които им поставяте, но в други – резултатите са отчайващи или липсват. Ученикът иска да учи и учи с желание, но резултатите му трудно достигат образователния минимум. 
          
           Такива ученици обикновено:
          - трудно се съсредоточаватне могат да участват в когнитивни стратегии на учене;
          - имат слабо развити моторни навици – често са с некоординирани движения;
      - имат проблеми с речевите навици – трудно изразяват мисли и потребности, трудно разбират за какво точно се говори в час;
          - имат проблеми с четенето и писането, с математиката – трудно задържат информация;
          - трудно се социализират – никой не иска да играе с тях, защото не схващат правилата на играта; постоянно се карат с някого и затова нямат приятели;
          - проблеми с възприятието - трудно интерпретират информация;
         - трудно се концентрират – може внимателно да слушат как бръмчи мухата в стаята, но не и какво говори учителят или ученикът, когото изпитват;
      - емоционални проблеми – напр. винаги искат всичко да е под техен контрол; не са устойчиви на стрес; самоизолират се; имат бурни изблици на гняв или неоправдана веселост;
       - хиперактивност (нарушена концентрация) – термин, който се използва за деца, които трудно се съсредоточават, импулсивни са, лесно се разсейват като тези състояния са съпроводен с интензивна физическа активност – „не могат да си намерят място в час”.

        Надарени (талантливи) ученици
      Терминът „надарени” се използва за деца, които притежават превъзходни интелектуални способности, докато „талантливи” наричаме децата с артистични, музикални или литературни способности. 
     Надарените и талантливи деца са такива В ЕДНА ОБЛАСТ на човешкото познание. В останалите – са на средно или под средното интелектуално ниво.

       Диагностика на проблемите
   Роджер Пиранджело, известен педагог по специално образование, предлага следните показатели за определяне сериозността на образователния проблем у даден ученик.
    Честота: колкото по-често се наблюдава дадено отклонение в поведението на ученик, толкова възможността за психологически проблем е по-голяма. Учителят трябва да сигнализира училищната администрация и родителите.
  Продължителност: ако отклонението от „нормалното” поведение е с по-голяма продължителност, сигнализирайте училищната администрация и родителите.
Интензивност: интензивността на отклоненията изисква бърза намеса на професионалист за диагностициране на проблема.
    Пиаже препоръчва да обръщаме внимание на всяко, сторило ни се странно поведение на нашите ученици. Колкото по-рано се отреагира на симптомите, толкова шансът да се помогне е по-голям. 
    Второто важно нещо, което учителят трябва да направи е да информира родителите. 
  Добре е, преди да им бъде съобщено за притесненията, предизвикани от тяхното дете, родителите да бъдат въвлечени в непринудена беседа на обща тема, за да може педагогът да разбере, почувства, усети нещо повече за тях и за своя проблемен ученик. По традиция родителите се разстройват и започват да се защитават, когато биват викани на разговор в училище с учител, когото никога преди това не са виждали. Преди да се премине към същността на разговора, трябва „да се разчупи леда”, а след това откровено учителят да сподели какво точно се е случило, като спести личния си коментар. 
   На един следващ етап педагогът-учител може да предложи възможностите, с които той и училището разполагат, за да се помогне на детето, без да му се прикрепя етикет „изоставащ”, „некадърник”, „скандалджия”, „побойник” и т.н. 
   Ако учителят смята, че не може да се справи с проблема на даден ученик, той трябва да инициира среща на родителите с психолог и специален педагог, запознати с проблема, като самият учител е важен член на работния екип, защото той най-добре познава ученика. 
    Много акуратно трябва да бъде планирана тази среща. Важно е да се събере информация от предишните учители на това дете, от директора на училището, от всички, които биха могли да знаят нещо полезно за него и неговите родители. Удачно е мястото на срещата да е на неутрална територия, за да може родителите да се чувстват равни на професионалистите, а не като че ли са повикани на разпит, който ще завърши с присъда. Училищното кафене, когато няма много посетители или друго спокойно и уютно място биха били подходящи. Не е професионално такъв вид срещи да бъдат провеждани в класната стая, учителската стая, дирекцията или лекарския кабинет. Обстановката би действала подтискащо на родителите, а за да решите проблема учителите-педагози имат нужда от активното им и позитивно участие.
    Преди да се съобщи проблема, събрал двете страни, добрият педагог повежда неангажиращ разговор на позитивна тема. Това не само успокоява родителите, но помага разговорът да стартира от предпоставката, че въпреки проблема, който е събрал родители и учители, ученикът е здрава, деятелна личност. Добрият педагог не си позволява коментар от типа на „Иван винаги се върти, когато обяснявам нещо на целия клас, но е много внимателен, когато работя само с него.” Бързо ще обвинят учителя в липса на професионализъм или ще го похвалят, че сам е открил решение на проблема – индивидуалната работа. 
   При такава среща учителят – педагог подготвя и показва на екипа, който се е събрал по негово настояване, образци от учебната работа на съответния ученик. Такъв подход съсредоточава вниманието на присъстващите върху проблема, а не върху работа на учителя в час. Вниманието трябва да бъде фокусирано върху родителите като в подходящ момент бъдат попитани как те се справят в определени ситуации. Възможно е изобщо да не са забелязали отклонения в поведението на детето си. Педагогът-учител, организирал срещата следи разговорът да се придържа към основната тема. Той е активен слушател, помага на групата винаги да възвръща вниманието си върху изходния проблем. 
   Де факто, като организатор и ръководител на тази среща, учителят-педагог трябва да следва поведението на ФАСИЛИТАТОР - организиране на срещи.
     Много често родителите са в течение на проблемите на детето си и активно сътрудничат на учителя, специализирания екип и училищната администрация при решаване на проблема. Има обаче и случаи, при които родителите идват негативно настроени към такъв вид срещи, защото имат неприятни спомени от миналото. За повечето родители е особено трудно да приемат, че детето им има проблем. Много често това се възприема като накърняване на семейната чест – те знаят за проблема, но не искат той да става достояние на околните. Изискват учителят и училището да се справят с проблема, да помогнат на детето им без за това да узнават съучениците му. Ефективният педагог убеждава такива родители, че проблемът е общ и може да бъде решен само с общи усилия. За това е нужен огромен запас от търпение и разбиране. На финала родителите приемат истината за детето си и се опитват да му помогнат според възможностите си.
     Самият ученик със специални потребности усеща, че не е като другите. В непринуден разговор може да му бъде обяснено, че да си различен не е престъпление. Добре е и децата от класа да осъзнават, че с поведението си могат да бъдат полезни на такъв съученик, за да се реализира интеграцията на ученици със специални потребности в общообразователното училище.
    
     В наше време е актуална полемиката сред педагозите доколко ефективна е интеграцията в училище на деца със специални потребности. Едната група педагози, психолози и родители е против деинституционализацията на тези деца и интеграцията им в общообразователното училище, считайки че в специализираните училище тези деца получават специализирана помощ, учат по специални програми и т.н. Противниците на специализираните институции са твърдо уверени че усещането за отхвърленост влияе негативно върху учебния процес при тези деца, а интеграцията им в общообразователните училища би инициирала стремеж към високи постижения. Макар че това вече е правителствена политика и в България, има родители, които откровено се страхуват за „нормалните” си деца от интегрирането им с деца със специални потребности. Досегашната практика показва, че здравите ученици, не само че нищо не губят, но и получават възможност да демонстрират ежедневно хуманната си същност, помагайки на този, който има нужда от тях. Така те осъзнават, че най-богат е този, който дава. Такъв род познание се придобива само при взаимодействие с друг човек. То не може да бъде усвоено на теория. Има и трета група родители и педагози, които защитават тоталното включване на децата със специални потребности в общообразователното училище. В България има много училища, в които работят т.н. ресурсни учители. Това са педагози със специална подготовка, които подпомагани от логопеди, физиотерапевти и трудотерапевти, помагат на учителя при разработването и изпълнението на индивидуален план на обучение.

     Ролята на учителя-педагог 
     в процеса на интеграция
  Учителят е човекът, който трябва да въведе класа в ситуацията – „ в нашия клас ще дойде дете със специални потребности; да му помогнем и да бъдем по-добри”. Той е човекът, който ежеминутно трябва да планира и ръководи интеграцията на това дете в ученическия колектив – на класа, на училището, на родителския колектив, в час, през междучасието, в свободното време. Ако приеме такова дете в класа си, педагогът поема много по-голяма отговорност от тази, на която е свикнал. Но процесът на интеграция е предизвикателство за добрия специалист и радост за истинския човек. С това дете не бива да се провежда специална индивидуална работа. Това ще го притесни, и ще накара другите ученици да ревнуват вниманието ви. Трябва да бъде поощрявано участието на такива деца в екипната работа при прилагане на проектния метод и други подобни. Общ девиз на позитивно настроените към живота хора с увреждания е „И аз мога!” Ефективният педагог не трябва да го забравя.

     Разликите в семейния произход
   Учили са ни да търсим у хората добрата им страна и това е правилен подход. Добрият педагог е длъжен да се постарае да оправдае тълкуваната като „лоша” постъпка на свой ученик. По-горе бяха цитирани теориите на Карл Роджърс и Жак Левин за емпатията и безусловното положително възприемане на другия. Ефективният педагог винаги обективно оценява произхода и семейната среда на всяко от децата, стоящи пред него, за да определи правилно факторите, които определят мотивацията му да ходи на училище и да участва активно и ефективно в учебния процес. Например: има ли детето родители, които чертаят грандиозни планове за рожбата си и затова са „вдигнали високо летвата” – над интелектуалните способности на този ученик; възможно е често заспиващият в час ученик да се грижи за по-малки братя и сестри; може унилият, губещ кондиция ученик да има хронично болен родител или болен близък, живеещ в същата къща; възможно е детето да е отглеждано от баба си, защото родителите работят зад граница и то ги вижда веднъж в годината; образователният ценз на родителите прави ли ги полезни за детето или то трябва да разчита единствено на себе си; в семейството използва ли се езика, на който се провежда обучението или този ученик принадлежи към групата на билингвите; има ли детето гувернантка или частни учители; посещава ли курсове, школи, кръжоци; занимава ли се със спорт, музика или други извънкласни занимания; има ли обществени ангажименти.

Хитринките на МАЙСТОРА
    Не прекалявайте с помощта си! Учениците се нуждаят от нашата помощ в различна степен. Учителят-педагог трябва да открие доколко всеки един от поверените му ученици има нужда от учител „на стръмното ръката му подал”. Основна цел на образованието е изграждането на независими, умеещи да се справят сами граждани на света. Колкото повече им досаждаме с внимание толкова повече възпитаваме зависими, неуверени в собствените си сили млади хора. За да е полезен добрият педагог диференцира помощта си в следните стъпки:
      Помогнете му – изпълнете заедно с него задачата, която го затруднява.
      Кажете му какво трябва да направи – кратко и ясно в императивна форма.
      Задайте конкретен въпрос – какво мислиш да правиш?
      Задайте общ въпрос – какво трябва да направиш?
      Ободрете го, когато сам започне работа по проблем, който го е травмирал преди това.
      Осъзнайте различията в опита на всеки от учениците си. 
     Ефективният преподавател знае, че всеки ученик влиза в клас „със своя история”. Някои деца притежават великолепни умения за четене, писане, запаметяване, други умеят да мислят критически, трети излагат мислите си логично, кратко и ясно. Това е така, защото предишният им учител е държал те да развиват точно тези навици, защото родителите им са с развито математическо мислене или лингвистичен тип интелект и т.н. Възможно е в класа да има деца, които перфектно владеят учебния материал и други, които действително не са и чували за основни теоретични постановки, защото колегата, преподаващ вашата дисциплина често е отсъствал от работа. За деца, които драстично изостават от общото ниво на класа и за такива, които са надскочили възрастта си трябва да се съставят индивидуални програми, за да е ефективно обучението им.
   Съществува концепция за самопотвърждаващите се пророчества. В зависимост от информацията, която учителят има за класа той прави подходяща учебна програма. Статстиката сочи, че в резултат на по-завишени очаквания, изоставащите класове постигат неочаквано добри резултати, защото са повярвали в собствените си възможности и са успели да развият тези способности. Обратно класът – „първенец в съревнованието”, от когото не се изискват подобаващи му усилия, „увяхва” върху старите си лаври.
     В цитирания по-горе наръчник по невро-лингвистично програмиране д-р Алдер съветва „За да получите това, което искате, трябва постоянно да се стремите към невъзможното!” Ефективният педагог приучва учениците си да вярват в успеха, да имат позитивно отношение към своето Аз. Успехът на възпитанието е производна на вниманието и одобрението, което учителят дарява на своите ученици. Всеки, който е направил крачка напред трябва да бъде ободряван и мотивиран да продължи. Добрият професионалист учи децата да се радват и гордеят с постиженията си, да не се отчайват от по-високите постижения на другите. Не можем да искаме от всички да постигат максималните резултати. Всеки учител би се чувствал доволен и щастлив от работата си, ако диференцира очакванията си. Всеки ученик може да успее, ако е имал учител, открил за него пътя на успеха и повел всеки от учениците си по този път.
   Комуникацията учител – родител е най-необходимият и най-трудно постижимият компонент на учебния процес. Преподавателите в своята работа трябва да се отнасят към родителите на учениците си като към партньори – партньори във вълшебството учебен процес, за да има приказката щастлив край. Споделяйки възникналия в училище проблем, на всеки педагог му се налага да убеди татко или мама, че тяхното дете действително е умно, красиво и добро, но му е нужно още нещо, за да е щастливо в училище и обичано от другите учeници.
Lina  Lecheva a PhD
Публикуване на коментар