9 март 2011 г.

6. Ефективната дисциплина

Дисциплината е необходимост ! Учителят определя правилата!

Дисциплината е основен аспект на учебния процес, който изисква от учителя много енергия. Можем да имаме забележителни планове за провеждането на часа, да сме събрали интересна информация, да сме подготвили разнообразни иновативни стратегии, игри – ако не накараме учениците да са активни участници в учебния процес – ной няма да се случи. Има учители, които губят време за въдворяване на ред в часовете си вместо да провеждат учебен процес, защото у съвременните ученици явно има повече наглост и по-малко самодисциплина, отколкото в предишното поколение, а съвременните учители имат по-малко дидактически и педагогически умения, които практически да прилагат при работата си.
Няма образователна система, която да принуди учениците да се държат добре в час. За да постигне ефективна дисциплина в часа си, ефективният преподавател помни две неща: 1)дисциплината в час е жизнено необходима; 2) учителят в час е абсолютен авторитет.

Дисциплината е необходимост

Дисциплината е необходимост и учителите са отговорни за нейното съществуване. В повечето случаи учениците имат осъзната нужда от структура, от правила, които да поддържат реда в класа и в училището, и най-важното - те искат да знаят и разбират тези правила. Учениците не винаги са склонни да ги спазват, но искат да са уверени, че правилата ги има и техните учители ще вземат нужните мерки, ако тези правила бъдат нарушени. Нещо като Десетте Божи заповеди. Хората не живеят според тях, но знаят, че писаните закони, които управляват света произтичат от тях и който не ги спазва рано или късно бива наказан.

Учителят в час е абсолютен авторитет

Много е важно учениците ви да възприемат своя учител като абсолютен авторитет в клас. За тази цел добрият преподавател не разрешава неетично поведение в час, следите учениците винаги да изпълняват задълженията си, настоява указанията му за работа в час да бъдат изпълнявани, самият той поема отговорности и винаги изпълнява обещанията си. Ефективният педагог твори правилата, следи за тяхното изпълнение и им се подчинява, за да се чувстват обучаваните „равноправни”, обгрижвани, обичани.
Ергономичният преподавател ползва авторитета си мъдро 7 разрешава на учениците си самоинициатива, творчество, нестандартно поведение, но на сугестивно равнище изгражда у обучаваните навик, че Неговото мнение за протичането на часа винаги стои на върха на пирамидата. Колкото и недемократично да звучи горната констатация, учителят трябва да помни, че демокрацията е ред, с който всички се съобразяват, не анархия. Ефективната дисциплина е част от интересния, ефективен и ергономичен урок.
Учениците се вслушват в думите на учителя, когато се чувстват разбрани и обгрижени. В час трябва да е интересно и приятно. Творческите задачи – всекиму според способностите и малко над тях, сътворяват приятната атмосфера. Ефективният преподавател следи стриктно, но с усмивка за изпълнението на тези задачи. Нужно е учениците да усещат радост от изпълнението на задачата, но да не забравят, че ще има последствия, ако проявят недобросъвестно отношение. Перманентният дискретен контрол и професионално поднесената учебна информация, гарнирани с ведра усмивка и спретнат външен вид, винаги дават положителен резултат.

Знайте кое поведение в час е приемливо за Вас и кое не

Дисциплината е набор от правила, за чието изпълнение учителят следи. Ефективният преподавател формулира тези правила и ги съобщава на учениците си. Преди да го направите, решете за себе си кое поведение според вас е приемливо и ще го разрешите в час и кое няма да позволявате. Къде бихте могли да отстъпите и къде ще бъдете безкомпромисни. Важно е да осъзнаете собствените си нужди, за да ги формулирате като правила, съобразявайки се с нуждите и на учениците. В „Тренировка ефективността на учителя” като психотренинг д-р Томас Гордън предлага аналогия между отворения прозорец и прага на търпимост към шум на всеки учител. Степента на отвореност на прозореца винаги е различна. Не забравяйте, че много често продуктивната работа е съпроводена с т.н. творчески шум. При работа по групи, дискусия, изработване на постер, е нормално учениците да коментират изпълнението на задачата и класът като цяло да шуми. Ефективният учител ограничава нивото на шума, но не нивото на активност на учениците.
За да определи нивото на своята търпимост, всеки учител може да направи следния експеримент: запишете примери на некоректно поведение в час, което бихте допуснали; когато приключите със списъка помислете колко бихте отворили прозореца; ако ви се стори, че прозорецът едва се е открехнал, помислете какво още бихте разрешили на учениците си; ако прозорецът на търпимостта ви е широко отворен съкратете списъка с разрешени неща и въведете ограничения. Експериментирайте с различна степен на отваряне на прозореца на Вашата търпимост без да забравяте, че това, което е приемливо за вас, може да е неприемливо за колегите ви от училище и обратно. Правете тези тренировки „на сухо”. Не изучавайте собствения си праг на търпимост пред и с учениците си. Когато влезете в час Вие трябва да се познавате ако не перфектно, то поне много добре. В клас ще съобщавате и въвеждате правила, а след това ще следите за изпълнението им – ежедневно, ежеминутно, като в същото време обяснявате поредната хапка учебно съдържание, изграждате навици у учениците си и гледате ведро на света около себе си.

Установете ясни и конкретни правилаСъобщете ги на учениците си Проверете дали правилата са разбрани!

Учителският авторитет се гради в началото на годината, когато учителят се запознава с учениците си. Този период е време на взаимно проучване. Всички възрастови групи ученици проверяват при кои учители какво биха могли да си позволят. Ученическият фолклор носи информация дали Вие сте от взискателните учители или при вас може безпроблемно да се закъснява например. В началото на всяка година тази информация се препроверява. Ефективният преподавател търси и намира златната среда на Хераклит – не е от учителите, при които всичко е позволено; и прекалено взискателен и придирчив не е. Ефективният преподавател е справедлив! За тази цел Той установява ясни и конкретни правила за работа в клас. Съобщава тези правила на учениците си.
Ако в класната стая има табла с различна информация, направете едно и с правилата за работа в час. Например:
Прокоментирайте тези правила с учениците си – дори и да са в гимназиална степен на обучение, за да уточните и конкретизирате какви дейности стоят зад всяко правило, т.е. ефективният преподавател проверява доколко точни и ясни са формулировките на сътворените от него правила, а след това следи перманентно за изпълнението им.
Всичко горенаписано не гарантира, че от тук нататък в часовете на добрия учител ще има перманентна ефективна дисциплина. Нея всеки си я заработвате перманетно, като Сизиф, който бутал огромния камък нагоре по скалата. Ако за миг се разсее – камъкът се търкулвал надолу по сипея. Така е и с дисциплината в клас.

Отношението на педагога към учениците

От отношението на педагога към учениците зависи ще изпълняват ли те правилата или не. Добрият учител е твърд и добър, настойчив и постоянен, държи на дадената дума, разделя постъпката от човека, проявява строгост към неправилното поведение и доброжелателно отношение към личността на детето като цяло. Движи се като котка по горещ ламаринен покрив.

Бъдете твърди и добри едновременно
Еврейските мъдреци съветват, когато приучвате към дисциплина, „лявата ръка да отблъсква, а дясната да приласкава.” В еврейската традиция лявата ръка символизира порядъка, а дясната – добротата. Лявата ръка държи детето-ученик на дистанция, тя създава между учителя и него пространство (физическо и емоционално). Така учителят може да погледне на постъпката му отстрани и да бъде по-обективен в оценката си. Освен това лявата ръка, символ на строгостта, подсказва необходимостта от твърдост, когато се приучва към дисциплина. Подчиняването на някакъв ред, бил той и полезен за двете страни, е неприятно, но здравословно усещане.
Между твърдостта, строгостта и жестокостта има разлика. Строгите учители често са праволинейни, липсва им гъвкавост в поведението. Те са нечувствителни към потребностите на учениците. За тях е характерна излишна доза критичност: „старай се повече”, „всички в класа решиха тази задача”, „ако не беше толкова мързелив...”, „добави и това упражнение към домашното си за следващия час". Край такива учители учениците се чувстват некомфортно. Убедени са, че учителят нарушава човешките им права, обявявайки ги, макар и косвено, за некадърници. В часовете на такива учители понякога няма ученици и те имат перманентни проблеми с училищната администрация и с честолюбиви родители. Прекалено взискателните учители са убедени в способността си да обучават, но ако установените от тях рамки не са основани на принципа на взаимното уважение, те не постигат ефективна дисциплина в часовете си. Дясната ръка трябва да бъде добра, да дарява любов – на всички. Ефективният преподавател е обичан от учениците си, защото им е внушил навика да спазват определените от него правила.
Добрият учител никога не унижава учениците си. Той е доброжелателен. По-полезно е да покажеш зъбите си в усмивка – гласи една поговорка, нежели да нахраниш някого с мляко. Ефективният педагог винаги отбелязва добрите постъпки на своите ученици. Той е безкрайно търпелив. Говори спокойно с мек и приятен глас, защото упрекът, изречен спокойно, с твърд глас, е много по ефективен от грубото викане по повод на някаква простъпка. Комбинирането на твърдост и доброжелателност е особено ефективно, ако е съпроводено с критика на поведението и поддръжка на личността на ученика.

Бъдете постоянни
За да имат усещане за ред, учениците имат нужда от постоянство в поведението на учителя. Ефективният педагог не прехвърля личното си настроение в час, не забравя, че учениците бързо откриват начините, чрез които могат да манипулират учителя. Например колко пъти учителят трябва да каже „не”, за да осъзнаят те, че това „не” е действителен отказ. Елейн Рубиньов


Дръжте на дадената дума
Учител, който не държи на дадената дума, не може да разчита на доверието на учениците си. Те престават да му вярват. Ефективният преподавател мисли преди да обещае. Ако сте обещали, за участие в олимпиадата, по една шестица в дневника – напишете я. След това ги изпитайте, за да покажете на тях самите и на класа заслужават ли участниците този „подарък”. Ако сте обещали да освободите от домашна работа учениците, приключили в рамките на часа поставената задача, не им давайте домашно за напреднали. За това ефективният преподавател много добре обмисляй обещанията си преди да ги изрече. След това следвай поговорката „Казана дума, хвърлен камък!”
Особено е важно учителят да помни обещанията си, свързани с даването на поощрения и награди. И в този случай трябва да има конкретни правила, които веднъж оповестени трябва да бъдат спазвани. Добрият педагог не отнема награда за добър успех заради лошо поведение в час. Когато ученик бива лишен от положителните последствия от своя труд, той загубва увереност в системата и отказва да се труди. Ако сте обещали награда, за добре свършена работа и учениците са изпълнили поставените от Вас условия, добрият учител не ги лишава от спечелената награда, защото на път за учителската стая са се пързаляли по коридора и колегата - дежурен учител, се е оплакал от тях.

Правете разлика между простъпката и човека, който се е провинил
Казано по друг начин – ефективният учител не нарочва някого за черната овца в класа, дори този някой да си го заслужава. Децата се раждат добри, макар и да не са tabula raza. Всеки има право на избор как да постъпва. Ако има ученик, който постоянства в лошото си поведение, добрият педагог се концентрира върху поведението, не върху личността на ученика. Той решително може да заяви: „Не ми харесва това, което правиш!”, но не бива да обобщава „Ти си лош човек!” Удачно е да му се каже „Избрал си неправилен начин на поведение!” Според невро-лингвистичното програмиране, използвайки тази езикова модалност, педагогът дава възможност и на двете страни да се потърси друг, по-подходящ и за двете страни маниер на поведение, без да налага своя маниер на поведение. Така се съхранява човешкото достойнство на ученика, а поведението на учителя е в синхрон с Хартата за правата на детето.

5.3. Недисциплинираните ученици

Защо ученикът е недисциплиниран

Независимо от това колко добри правила е установил в клас учителят, ще се намерят ученици, които постоянно ще прекрачват границите на позволеното. За да изгради система на ефективна дисциплина, учителят трябва да открие причината, караща ученика да не спазва правилата и на един следващ етап да игнорира причината - може ученикът да проси внимание, може да се стреми да доминира в класа и над учителя като участник в учебния процес, може да се чувства неадекватен на учебната ситуация или да изпитва чувство на мъст – към учителя лично или към училището като институция.
Привличане на внимание: ученик, който има нужда от вашето внимание, но не може да Ви направи впечатление със знания и умения, решава да обърне внимание върху себе си чрез лошото си поведение. Детската психология обяснява белите, които децата вършат у дома и в училище като зов за внимание. Ако учителят се раздразни от такова поведение целта на този ученик е постигната – той е забелязан. В такива случаи е добре да се обърне подобаващо внимание на такъв ученик, когато направи нещо хубаво. Но, когато усеща, че учениците му целят да го раздразнят, ефективният педагог демонстрира ведро настроение.
Отмъщение: ученик, който се чувства безсилен, стига до извода, че единственият начин да реагира на болката, която му причиняват другите е отмъщението, причиняването на болка на другите около него. За да помогне на такъв ученик, на педагога му е необходимо да забрави собствените си чувства (желанието си да го накаже за това, което е направил) и оставайки спокоен да се опита да постави началото на позитивни взаимоотношения. Ученикът трябва да разбере, че учителят не го мрази, а следва установените правила, т.е. ако този ученик спазва правилата, учителят ще е благоразположен и ще му помогне да постигне нивото на добрите деца от класа.
Чувство за неадекватност: когато ученикът се чувства отритнат от целия свят, той започва да търси вината в себе си, изпада в депресия и отказва да контактува с околните. Самообвинява се за това, което му се случва. Ако има работа с такъв ученик, педагогът може да почувства отчаяние, но не бива да се отказва да помага на такива ученици. Ефективният педагог загърбва всяка критика и се съсредоточава върху позитивните и силни страни на неговата личност, на добрите му постъпки в миналото и в настоящето; търси помощта на специалист – психолог, психотерапевт, родители, училищна администрация. Причина за всяко неправилно поведение е липсата на добра дума. Детето е загубило надежда, че конструктивното поведение може да му донесе успех и започва да се държи неадекватно, защото чувства угроза за социалния си статус. Можем да разберем такова поведение, ако открием и изследваме причината, довела ученика до това поведение. Когато си поставим такава цел, лесно започваме да разбираме дeцата, които се държат неадекватно. Частична причина за неадекватно поведение в час и в училище, според Фабер и Майзлих е конфликтът на интереси – учителят иска спокойствие, ученикът – активност. Ако имате непоносимо главоболие, а трябва да сте в час, помолете учениците си да ви помогнат в работата, договорете се с тях като с равни, уеднаквявайки интересите си. Децата, без значение от възрастовата си група, са човешки същества и се отзовават на човешка молба за помощ. Но е некоректно да молим за помощ ученици, които сме хокали първите петнадеседет минути от часа.


Силовите стълкновения подсказват слабост
Много дисциплинарни проблеми възникват в резултат на силови стълкновения между учители и ученици. Телевизионните канали често излъчват любителски или професионални филми на тема „Агресията в училище”. В съвременното училище учениците не се съгласяват безропотно с учителското решение. Ако смятат, че са ощетени те спорят, отстоявайки позиция. Преди да избухне, защото ученик оспорва решението му, ефективният преподавател си дава време за обмисляне на ситуацията. Например предлага на ученика да обсъдят контролното му в края на часа, за да не прекъсва учебния процес. Ако ученикът настоява проблемът му да се реши „тук и сега” добрият учител заявява: „Ако настояваш на незабавен отговор, то отговорът ми е „не”. Ако ми дадеш време да помисля, може отговорът ми да бъде по-различен.” Или: „Убеди ме в правотата си. Изложи всички причини, които според теб трябва да ме накарат да повярвам, че ти си правият.” Вариант да се излезе от такава ситуация е да бъде предложено на такъв ученик да седне и да напише аргументативен текст, в който да изложи доводите си, докато вие вършите заплануваната си работа. Следва ученикът да бъде предупреден, че след предаване на текста с аргументи в своя защита, няма да може да нанася корекции. Нужно е той да бъде предупреден пред целия клас, че освен съдържанието учителят ще проверява езиковата му култура и умението да структурира и оформя текст. Докато правите всичко това ефективният преподавател не повишава тон. Говори благо, добронамерено, усмихва се, разтваря широко ръце при жестикулиране, като че ли иска да прегърне света.
Никога не тръгвайте към разрешаването на конфликт от позицията на власт имащия. Използването на сила интуитивно внушава на учениците ценността й и те се стремят да завладеят тази СИЛА, за да я ползват. Нека чрез поведението на педагога в клас учениците почувстват, „желязната ръчичка, скрита в кадифена ръкавичка”. Ефективният педагог управлява гнева си и учи със силата на личния пример учениците си да постъпват по същия начин.

Дайвайте на учениците си възможност, не шанс

Много често учениците от всички възрасти молят за още един шанс, т.е. молят за компромис. Всеки трябва да има възможност за избор. Но също така всеки от учениците трябва да знае, че извинението и прошката не означават, че той може да прави каквото пожелае, защото „учениците грешат, а учителите прощават”. Например в учебната ми програма по Български фолклор е записано, че студентите могат да бъдат освобождавани от изпит, ако имат оценка Мн. добър (5,00) на теста за изходно ниво и оценка не по-ниска от Мн. добър на курсовия си проект. В началото на семестъра аз предупреждавам, че студенти, които смятат да работят за освобождаването си от изпит трябва да предадат в окончателен вариант курсовите си проекти до 30 ноември. Много често те закъсняват и предават работите си след този срок. Аз естествено приемам тези проекти като не забравям да констатирам (с усмивка), че в този случай те са извън класацията за освобождаване от изпит. Така тези, които са успели да организират добре времето си през семестъра, почиват по време на сесия. През втория и трети семестър студентите много по-ефективно планират времето си, защото знаят че имат възможност за освобождаване, но не разчитат на шанса да съм в добро настроение и да направя компромис.

Използвайте невербална комуникация

Не винаги е нужно да разговаряте с учениците, за да въведете ред. Невербалните указания са много ефективни. Тях можете да ги давате без да прекъсвате урочната си работа.
Скаутската организация в международен мащаб има хубав символ. Когато някой застане пред група хора – 20, 50, 100, 300, 500 човека и иска да им каже нещо, вдига ръка. Всеки който забележи този знак също вдига ръка и така за около минута 400 скаута на възраст от 10 до 22 години замлъкват и вдигналият първи ръката си заговорва. Знакът е подходящ, когато класът работи по групи, учениците са струпани около постери или маси, а учителят-фасилитатор реши, че трябва да даде указания на всички групи едновременно. В такива ситуации винаги трябва да се говори бавно, отчетливо със спокойна интонация, трябва да се изричат конкретни указания, предполагащи конкретна дейност.
Застаналият прав пред аудиторията, мълчащ учител, би трябвало да ангажира вниманието на класа, но от личен опит знам, че жестът с вдигната ръка е по-ефективен. Естествено преди да употребявате такъв вид комуникация, трябва да сте уговорили „разчитането на шифъра” с учениците си.

5.4. Утвърждаване на дисциплинарна система, основана на естествени, логически последствия

Последствията са нещо различно от наказанията. Между „заслужи си го” и „ти си наказан” има голяма разлика. Първото твърдение е резултат от някакво действие, има наличие на причинно-следствена връзка. Във второто твърдение има елемент на отмъщение – действие, което носи болка или загуба на нещо.

Последствията изграждат отговорност за действията

Чувството за отговорност, изграждано у учениците, не бива да идва отвън, а да е резултат на вътрешната мотивация - както на учителя, така и на учениците. Т.е. учениците не бива да очакват от учителя одобрение или отрицание на всяка своя постъпка. Те трябва да знаят кое е добро и кое лошо – за тях и за класа, в училище и у дома. За да се стигне до този етап на взаимоотношения помагат реплики от типа на „Как мислиш, какво се каня да ти кажа?” или „Как мислиш какво се каня да направя?”

Последствията трябва да са свързани с поведението

Последствията трябва да са логически резултат от поведението на учениците, т.е. от нарушеното правило. Ако ученикът е счупил прозореца ще е глупаво да бъде заставян да обещава, че повече няма да прави така. Много по ефективно е – за него и за училището, да смени стъклото на прозореца. Ако ученик е замърсил кошчето в коридора през междучасието, не бива за това да се канят родителите му на среща. Много по-ефективно е провинилият се ученик да почисти целия коридор – след часовете. Ако дежурният не си е изпълнил задълженията, трябва да бъде наказан той, не целият клас.
Ефективният педагог обяснява на провинилите се ученици как последствията са резултат от тяхното поведение. От последствията трябва да бъде притеснен виновникът, не родителите му или другите деца от класа. Нереално е да се надявате, че ученикът ще промени поведението си след едно или две последствия от недисциплинираността си. В повечето случаи е необходимо постоянство и „биволски нерви”, за да проумее ученикът, че учителят е непримирим към този вид постъпка и не е склонен да дава шанс на когото и да е да прави, това, което му е удобно.
Изграждайки у учениците отговорност за действията си, е добре да им бъдат дадени образци за поведение, от които те да се учат. Във всички случаи учителят е този, който установява периметъра на действие на учениците, в рамките на който те имат право на избор. В този периметър те трябва да имат няколко алтернативни варианта, от които да изберат правилния. Когато привикнат с правото си да избират между алтернативни варианти, разрешете им да изработят сами вариант на поведение, но по критерии (параметри), определени от педагога в началото.

Последствията трябва да произтичат от провинението

Говорейки за последствия от неправилно поведение, ефективният педагог е максимално конкретен. Когато учениците знаят какво точно ги очаква при неизпълнение на определен ангажимент, те могат да вземат решение за поведението си – да изберат наказанието или похвалата са по изгодни за тях в момента – кое могат да си разрешат САМИ. Правото на избор и вземането на самостоятелно решение – независимо в каква насока, е голяма крачка напред – развива се самоконтрол.

Последствията трябва да са справедливи и разнообразни

Има ученици с по-големи отговорности и съответно привилегии. Те са заслужили както привилегиите така и отговорностите. Логично е техните простъпки да носят след себе си по-тежки последствия. На принципа на който по-големите деца в семейството имат привилегията да си лягат по-късно вечер, но и отговорността да прибират масата след вечеря примерно. Това не означава, че родителите се грижат повече за едното дете, отколкото за другото.

5.5. Способи за постигане на самостоятелност у учениците

Не бъдете жалостиви и прекомерно загрижени

Ефективният преподавател помага на учениците си да станат независими личности, позволявайки им сами да решават проблемите си. За тази цел той винаги си задава въпроса: „Чий е този проблем?” ако това е проблем на класа – се намесва. Ако е личностен проблем - насочва въпросния ученик към проблема. Той трябва да го осъзнае и да направи избора си – как да го реши. Истината на учителя - педагог винаги ще е по-различна от тази на ученика. В повечето случаи е полезно да оставим детето, което се учи да ходи, да падне и да си обели колената, пазейки го да не си потроши главата.

Развиване на самоконтрол

Крайната цел при изграждането на навик за ефективна дисциплина, е развиването на самоконтрол, т.е. способност учениците сами да взимат решения за поведението си в различни житейски ситуации. За това е нужно да бъдат научени да виждат алтернативите в поведението си, да оценяват възможностите си в различните случаи и да взимат правилното решение, предотвратявайки негативните резултати. Казано по друг начин – да планират живота си, правилно преценявайки ситуацията.
Би могло да им се предложат следните работни стъпки:
1)открийте и формулирайте проблема;
2) анализирайте ситуацията;
3) открийте и формулирайте алтернативите, които имате в създалата се ситуация;
4) преценете най-добрия за вас вариант, отчитайки позитивните и негативни последствия, ако се спрете на него;
5)вземете решение и вървете по избрания път;
6) оценете ефективността на направения избор.

Работа с проблемни ученици

За жалост винаги има ученици неподвластни на гореизложените техники за изграждане на умения за самоконтрол и отговорност. Каквото и да се прави с такива деца – спокоен разговор или разговор „на висок глас”, обнадеждаване или директно упрекване във вина, тези ученици имат един единствен проблем – че са хванати „на местопрестъплението”, че не са успели да се измъкнат. Такива ученици постоянно проверяват границите на учителското търпение и се опитват – неуморно, да разширяват периметъра си на действие. Възможно е това поведение да е резултат от някаква психологическа травма получена в миналото. Затова при такива случаи е най-добре педагогът да потърси професионална помощ. Ще са нужни разнообразни стратегии за работа с проблемни ученици. Психолозите са доказали, че такива деца добре работят в свое собствено пространство – например с компютър, защото при работа с машината се избягва социалния контакт. „Своето пространство” такъв ученик приема като убежище във враждебното пространство на класната стая. В това убежище, когато е сам, когато се чувства защитен от другите, той работи бързо, спокойно и ефективно.


    Работата над поведението на учениците е възможно най-трудния аспект на преподавателската работа.  Възпитаването на ученика, работата за усъвършенстване на поведението му, за социализирането му в рамките на ученическия колектив (група, клас, училище), уроците как да се държи, как да комуникира, как да се самоконтролира в различни сфери на общуване, често са уроци и за самия учител, развиват неговия самоконтрол и саморефлексия, учат го да формулира житейските си цели.
Отделете време да се научите позитивно да програмирате мисленето си, а след това формирайте у учениците си позитивна настройка към света, в който живеят.  И не забравяйте – в клас Вие сте абсолютен авторитет!

1 коментар:

  1. Статията е доста интересна и пишете все хубави теми, дано да продължавате така и през идващата нова година. Това, че за причина за всяко неправилно поведение е липсата на добра дума. Детето е загубило надежда, че конструктивното поведение може да му донесе успех и започва да се държи неадекватно, защото чувства угроза за социалния си статус. Можем да разберем такова поведение, ако открием и изследваме причината, довела ученика до това поведение. Когато си поставим такава цел, лесно започваме да разбираме дeцата,много е трудно да възпитаваме децата си особено ако те правят всичко на инат се лигавят и правят оново,което не бива колкото и да им говорят родителите.

    ОтговорИзтриване

Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!