25 юли 2004 г.

Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ и сакралността на тройката

/число и композиция/

                                                                  “Ти си наредил всичко
 с мяра, брой и тегло.”
          Премъдрост Соломонова /11-12/

В древността, въз основа на аналогии с природата, митологични образи, философски и аритметични принципи, питагорейците обосновават мистиката на числата.
През Средновековието в числото хората откриват проявлението на божествената хармония. Затова в литературната практика на Византия  числото се използва не толкова да обозначава исторически факт, колкото като символ, подпомагащ писателя при реализиране на творческите му задачи. Сакралните числа лягат в основата на композиционни техники. /Kirfel, W. Diedrreikopfige Gottheit. Bonn, 1948/
ТРОЙКАТА, формирала се  като символ в древни времена, според В. Кирфел, представя божеството като създател, съхрнител и разрушител. За фолклора е характерна триадата: небе – човек – земя, божествено – човешко – природно, порядък – хаос – порядък. Пред приказния герой винаги има три пречки. Преодоляването на третата носи любовта на царската дъщеря с половината царство.
Троичността на божественото, което владее природата /В.Кирфел/, намира своята християнска трансформация в догмата за Св. Троица, изработена на първите два Вселенски събора: в Никея през 325 год.  и в Константинопол през 381 г. /Петев, Ив., Т. Коев, Д. Киров, Вяра и живот, В.Т., 1994, с. 259-821/ - т.н. Никео - Цариградски символ на вярата.
Догмата за Св. Троица по същността си се различава от античната триада. “Триадата – пише Аристотел, е число на цялото, доколкото в него се съдържа начало, среда и край. Членовете на триадата са отворени и равнозначни.“
По същината си ирационална (догматът е непостижим за човешкото съзнание:  “Никой не познава Сина, освен Отец, и нито Отца познава някой – освен Синът”- Матея 11:27), троичността на Бога канонизира неговата единност в три лица: Отец, Син и Св.Дух. Никое от тях не е първо,  последно, по-голямо или по-малко. И трите хипостази са единосъщни и равни помежду си (Кратка богословска енциклопедия, Коев, Киров, С., 1993)
Споровете около правилното тълкуване на този най-сложен богословски проблем на християнството продължават векове. Един от пламенните защитници на ортодоксалното тринитарно учение е Константин – Кирил – Философ.
Според Лер-Сплавински /Вж. Кирило-Методиевска енциклопдия, т.II, С., 1995/ основната цел на Пространното житие на Кирил е да се открои делото на философа “в цялата му слава”. От гледна точка поетиката на старата българска литератера /Вж. Кр.Станчев. Поетика на старата българска литература.1982/ това е конкретно- изобразителния пласт на житието. Целта на символно-митологичния, чиято роля е доминираща, е да тълкува, утвърждава и прославя учението за Св. Троица. Това агиографът постига не само чрез разказа за Сарацинската и Хазарската мисии, но и чрез композиционна техника, отличаваща се със забележителна пропорционалност и завършеност, изградена въз основа сакралността на тройката. Спазена е основната, традиционна за византийската литература, композиционна схема: увод, изложение живота на светеца в хронологичен ред, заключение.
УВОДЪТ има три компонента: библейски цитат – комуникативен ключ;  теза: Кирил е учител, който просвети нашето племе, следователно е светец – апостол; аргументация – целта на текста: “Подражавайте на мене, както аз на Христа /Първо Коринтяни 11:1/;
ФАБУЛНАТА ЕКСПОЗИЦИЯ е организирана в три триади /3х3/: детство: кърменето, сънят за София Премъдрост, соколът; юношество: беседите на Григорий Богослов, “научи ме добре на граматическото изкуство”, “логотетът чу за неговите дарби, изпрати го в Цариград”; учение: “изучи всички науки”, “гледаше как да придобие небесното”, разкриваше на логотета философското учение.
Трите периода от живота на Кирил са изградени чрез три епизода. 3х3=9 . Девет е числото на спасението. Начинът, по който Кирил е изживял детството си, предопределя спасението на душата му.
КОНФЛИКТЪТ С ОБЩЕСТВОТО / преход към деянията/: предложенията на логотета имат за архетип изкушенията Христови /Матея 4: 1-11/.


В Пространно житие на Кирил: красива и богата кръщелница, вземи я за съпруга /материално, земно благоденствие/.
Матея: “Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от божиите уста”.



ПЖК: хартофилакс в катедралния храм “Св.София” – следователно секретар на патриарха; власт; книгите са неговия живот, ще живее сред книги;
ПЖК: Преподавателска катедра – философия на туземци и чужденци
.
Матея: “Няма да изкусиш Господа, Бога твоего.”


Матея: “Господу, Богу твоему ще се поклониш и само нему ще служиш.


Между двата текста се води диалог, който агиографът не е материализирал, осланяйки се на интуитивната аналогия с архетипа Христос. Отказът на Кирил визира поведението на Божия син. Епизодът има три елемента. Тройката е числото на Бога.
ПОЛЕМИКАТА С АНИС /патриарх  Йоан VII Граматик, иконоборец – начало на деянията. Интересно е името: Анис – Янис – Яний е старозаветен египетски вълшебник. Йоан – 7ми се занимавал с природни науки, имал лаборатория, съвременниците му възприемали опитите му като магии.
Според В.Ламански ПЖК е религиозен епос – героят извършва първият си подвиг необикновено млад – Кирил е на 24 години .
Епизодът е изграден от две части по схемата три въпроса – три отговора.
Подготовка за полемиката:                                      Същинска полемика:
Теза
Антитеза
Въпрос
Отговор
1. Изгониха ме, но не ме обориха.
1. Ако го обориш, ще заемеш престола си.
1.Целостта на кръста
1.Ако едната част на кръста липсва, той губи своя образ
 Не сте достойни за подножието ми.
2. Не съди по човешка преценка.
2. Надписа на иконата
2.”Всеки кръст има образ, подобен на Христовия кръст, а всички икони не изобразяват един и същ образ.”
3.Не бива да се търсят цветя наесен, да се праща на война старец.
3.Ние те караме на уховна борба. Щом е тъй, ние нито търсим цветя ненавреме,нито те караме на бой.
3. Иконата – различна от идол.
3. Бог е рекъл: не прави всякакво подобие, сиреч не прави недостойно подобие.
Четири по три е равно на дванадесет. Дванадесет е число на църквата. Нея достойно защитава младият философ в прението си с иконобореца Йоан Граматик.
ДЕЯНИЯТА НА СВЕТЕЦА – АПОСТОЛ: според каноничната формула те са три. Мисиите на Кирил Философ също са три.
При сарацините /Багдатският халифат на арабите по поречието на Тигър и Ефрат/: По времето на халифа Мутаваккил, ревностен гонител на християните, към гр. Самара /столицата/ се отправя делегация с цел - размяна на пленници. В Пространното житие мисията е интерпретирана като религиозно-философска. Тя преминава през три етапа:
1.    Подготовка:”Царят събра съвет”.
2.    Посрещането: “Като пристигнаха там…”
3.    Разговорите: “Като седнаха на обяд”.
Всеки етап си има своите три епизода:
1.1.Царят съобщава:”Чуваш ли философе”.
1.2. Възлага: “Ти си служител…”
1.3. Изпраща: “Бог да ти помага”.
При посрещането сарацините са:
2.1. Изписали демонски образи.
2.2. Вършат глуми.
2.3. Подиграват християните.
Тройката присъства и при постройката на Константиновия отговор. На въпроса:”Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този знак?”, ученият мисионер:
1.    Наблюдава: “виждам”.
2.    Отговаря: “мисля”.
3. Аргументира тезата си: “Демоните като не могат да живеят с тях /християните/, бягат вън от тях. А там, където няма това изображение отвън, демоните живеят вътре в хората.”
Три по три е равно на девет! Както вече беше посочено девет е число на спасението – сред агаряните риторичното майсторство на философа ще го спаси от физическа смърт./Напомняме, че първата девятка гарантира духовното му спасение/.
“Като седнаха на обяд” е фраза, с която начева третият етап на мисията /същинската част/. Агиографът отново прилага схемата: три въпроса – три отговора, визиращи основните различия между християнството и исляма. Агаряните нападат догмата за Св. Троица, Константин Философ я защитава:
                       в ъ п р о с и:                                             о т г о в о р и:
Мюсулманите са единни във вярата си, християните – не.
“Нашият Бог е като морска бездна”.
“Щом като има един Бог, как вие го славите в три божества?”
“…три лица в едно същество”
“В евангелските книги е написано: “Молете се за вашите врагове…”Вие обаче острите оръжието си…”
“Никой не може да покаже на този свят по-голяма любов от тая – да положи душата си за своите приятели.

След верския спор сарацините:
1.           Изпитват Кирил по всички изкуства, които знаят.
2.           Решават да го смаят, показват му:
*      градината
*      богатството на халифа
*      властта
3.           Дават му да пие отрова.
Според простата аритметика на питагорейците две по три е равно на шест. За шест дни Бог създал света. Бог пази Кирил  / Марко 16:18/, затова отровата не му наврежда  и той се завръща в отечеството си.
В следващия епизод от житието Кирил се оттегля в уединение и безмълвие. Търсейки историческите конотации на този етап от живота на Кирил, изследователите го свързват с убийството на покровителя му Теоктист и възкачването на кесаря Варда /856 год./
Ако възприемем епизода като художествена фикция, литературен пприйом, той поражда асоциации с античната традиция и нейния афинитет към мярата. “Мярата е по-важна от всичко!” – казва Клеобул /един от седемте мъдреци на античността/. В Омировата “Одисея” се редуват епизоди на напрежение и спокойствие. Същият принцип следва и Кириловият агиограф: след напрегнатото учение в Магнаура и конфликта с логотета – бягство в манастир. След Сарацинската мисия философът отново търси покой.
Този епизод също има триделна композиция:
*      Усамотението:”Не оставяше нищо за утрешния ден”.
*      Празникът: “Нямаше нищо за ядене…”
*      “Отиде в Олимп”.
При хазарите /полуномадско, азиатско племе от тюркски произход. През седми век се настанява по долното течение на р.Волга и Северното Причерноморие и създава силна държава от устието на р. Днепър до Каспийско море и Кавказ, плюс Кримския полуостров. Византийска остава крепостта Херсон – днешните развалини в предградията на Севастопол /.
През  60-те години на девети век на Византия й е необходима хазарската помощ за отбиване нападенията на скандинавците-варяги, които достигат до Черно и Азовско море, превземат и  Киев.
Глави 8 – 12 на ПЖК разказват за мисия до хазарския хаган, изпратена в лятната му резиденция Семендер, /при прохода Дербент – между Кавказ и Каспийско море/ през 860 – 861 год.  Описанието на мисията е разделено на шест части /щастливото число!!! /, в които отделните епизоди образуват триади:
Първа триада:  подготовка на мисията:
*      “При царя дойдоха пратеници”.
*      “Царят потърси философа”/поръча му/
*      “Константин рече” /прие задачата/
Втора триада:  в Херсон / делегацията изчаквала пролетта, за да продължи пътя си /
*      “Изучи еврейски език и преведе осемте части на граматиката”.
*      Самаританинът и неговите книги.
*      Евангелие и псалтир писани с “рушки букви”.
Трета триада: откриване мощите на Св. Климент – папа римски.
*      Константин научава легендата.
*      Убеждава архиепископа и започва търсенето.
*      3.  Откриването на мощите  –  написва   т р и произведения: разказ, слово и химн  –  традицията или числово-символна еквилибристика?
Четвърта триада: хазарският воевода:
*      Обсади християнски град.
*      Константин отиде при него.
*      Укроти го.
P.S. Логично е предположението, единствената цел на епизода да бъде реализация на постепенната идеализация на агиографския герой: той е светец – апостол, думите са неговото оръжие при прослава на Господа. Той за пореден път доказва, че изкусно владее това оръжие.
Пета триада: маджарите:
*      Нападат Константин по време на молитва.
*      Всецяло отдаден на Бога, той не им обръща внимание.
*      По божие повеление те му се кланят.
Това е епизод от символното семантично поле.
Шеста триада: хазарската мисия – основна цел: възстановяване на християнството. От гледна точка на обема това е най-подробно описаната мисия на Кирил. Тук философът много по-обстойно, отколкото при сарацините, в детайли защитава догмата за единността на Св. Троица.
Първият ден:
*      Посрещането от “опитен и хитър мъж” – първият диспут:
*      Защо при клетва християните полагат ръка върху библията;
*      За мястото на трапезата – “какъв е твоят сан”; За приемствеността на трона /короната/;
На обяд – разговор с кагана –апотеоз на Св. Троица:
*      Единността на Бога.
*      Неговата троичност.
*      Девственото зачатие.
Две по три е равно на шест – първият ден завършва щастливо.
На другия ден – същият спор:
¨      Кой закон е по-стар – отговорът на Кирил отрича юдаизма. В композиционно отношение този отговор е организиран в три триади – равно на девет. Девет е число на духовното спасение, на обновлението и възраждането. Аналогичен е изводът: християнството е обновлението и възраждането на юдаизма:
¨      “Ако искате да спазвате по-стария закон – съветва Кирил, - откажете се от обрезанието” и се позовава в завета-закон, даден на Ной в три заповеди:
¨      “Яжте като злак тревист всичко”.
¨      “Само месо с кръвта му не яжте”.
¨      “Който пролее човешка кръв, вместо нея да     се поролее неговата”.
Позовава се на трима старозаветни персонажи:
*      Авраам
*      Ной
*      Мойсей
¨      Използва три цитата от проромчествата на Йеремия:
*      “Спрете се във вашите пътища”
*      “Слушайте гласа на тръбата”
*      “Аз ще изпратя върху тия хора зло”
v    Хазарите приемат неговите доводи, но смятат, че времето на помазания още не е дошло. Константин философ отрича и доказва противното – дефакто пропагандира християнството:
*      Иерусалим е разрушен.
*      Жертвоприношенията са престанали.
*      Пророчествата са се сбъднали.
За по-голяма тежест, той се позовава на шест старозаветни пророка, като думите им са систематизирани в триади:
Малахия казва
“Господ: моето благоволение не е върху вас!”
“жертви от ръцете ви не приемам”
“от Изток до Запад се слави името ми”
Мойсей казва
“ако ме послушате, пределите ви ще се разпрострат
от Червено до Филистимско море,
от пустинята до Ефрат”.
“другите      народи ще бъдат благословени”
“всички осенени от божията слава"
Захария казва
“ликувай, дъще Сионова”
“ ще възвести мир на народите”
“владичеството му – от краищата на Земя-
та до крайните предели на веселената.”
Яков казва
“не ще престане княз от Юда”
“онзи, за когото това е запазено”
“Той е упование на народите”

Даниил казва
“ 70 седмици има”
“ желязното /Римското царство/ в съня на  На-
вуходоносор”
“камъкът, който се откъсна от планината”,
т.е. Христос
Исайя казва
 “оставихте името си за поругание на моите
избраници – вас ще избие Господ”
“ония, които му служат ще нарече с ново име”
“девица ще зачене в утробата си …, което ще ре-
че:” С нас е Бог!”


Щастливото число шест би трябвало да инспирира идеята, че християнството ще донесе щастие на Земята. Навярно за по-голяма убедителност следва още една триада пророци:
1.           Исайя предсказва раждането му от девица / 7: 14/.
2.           Йеремия предсказва, че Мария ще роди син / 30: 6-7/.
3.           Михей казва “От Витлеем ще излезе вожд, който ще пасе моя народ” / 5: 2-3/.
Третият момент от разговора е своеобразна апология на християнството. Композиционната схема : теза – антитеза / уточняващ въпрос плюс логическа аргументация/.

Ю де и т е

Кирил Философ

“Ние сме благословено семе от Сима … и от Ной, вие не сте!”
“Ной е рекъл: благословен да бъде господ бог на Сима!” а  на Яфета, от който сме ние, рекъл:”Да разпространи бог Яфета и да се посели той в жилищата Симови
1.           На третия ден , разговорът е ориентиран около два въпроса: Коя вяра е най-добра от всички? И Защо хритияите не зачитат Мохамед?, като троичността се получава, когато юдеите се признават за победени и Константин ги покръства.
Въпросите отново са структурирани като триади:
Първият въпрос:   Притчата за двамата съпрузи
                                Притчата за лекаря
                               Изводът за Христовия закон, който в началото показва суровостта на                                                        богоугодния живот, а сетне дава стократен плод.
    Вторият въпрос:    Даниил казва, че след Христос няма да има пророчество.
                                   Мохамед се е родил след Христос. Ако наречем Мохамед пророк,                                                        трябва да отхвърлим Даниил. Юдеите са покръстени!

Завръщането вкъщи преминава през три етапа, в чиято сюжетна тъкан има чудодейни елементи с библейска основа:
*      Превръща горчивата вода в сладка /Изход 15 : 23-25/.
*      Вечеря с архиепископа и предрича смъртта му.
*      Във фулското племе – основна цел на мисията – възстановяване на християнството.
Завърнал се в Цариград, Кирил се отдава на заслужена почивка: “отиде да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли.” Там прочита надписа на Соломоновата чаша. Епизодът е композиран в триада: взе, прочете, разясни; надписът е тристишие!? Три плюс три е равно на шест – пророчество за Христос. Според Енциклопедия на тразиционните символи /Дж. Купър, стр. 245/, декадата е знак за равновесие, хармония, съвършенство; “продуктивно число” за Филон Александрийски.
Моравската мисия е седмият централен епизод в житието / 1.Увод; 2.Фабулна експозиция; 3.Конфликт с обществото; 4. Прението с Анис /първият подвиг на епическия герой - Сплавински/; 5. При сарацините; 6. При хазарите./ Седем е числото на Вселената, на съвършенството, на сигурност и безопасност, на покой и обилие, знак за преизграждане на личността.
След уреждането на византийско-хазарските отношения пред Византия изниква нов проблем. Политическата конюнктура в Средна Европа предоставя възможност на Константинопол да засили влиянието си на Запад. Патриарх Фотий, императорът Михаил III и кесарят Варда решават незабавно да изпълнят желанието на моравския княз Ростислав, още повече, че Лудвиг Немски е привлякъл за съюзник княз Борис I-ви. Този съюз заплашва не само независимостта на Моравия, но и тази на Византия./Виж: Кироло-Методиевска енциклопедия, том II,1995 год., с. 697
Описанието на мисията е композирано като декада:
1.    Подготовка на мисията:
§     Ростислав изпрати пратеници;
§     Царят свика съвет; поръча на Кирил;
§     Философът състави азбуката;
2.Писмото на Михаил III-ти:
§     Ние ти го пращаме;
§     Приеми го като дар;
§     Постарай се с него да потърсиш бога;
3. В Моравия апологията на Константиновото дело се изгражда и чрез реакцията на противника – отпорът на немското духовенство е доказателство за добре свършената работа. Апологията също е построена като декада: /виж таблицата: две по три е равно на шест./

б  р а т я т а
Немското духовенство
1.” Събра ученици и ги научи.”
1. “Философът се бори с тях като Давид.”
2. “Преведе целият църковен чин.”
2. “Изсече като тръни заблужденията.”
3. “Отвориха се ушите на глухите”.
3. “Изгори ги с огъня на словото.”
 4.При Коцел:
§  “даде му ученици”;
§  Философът проповядва евангелското слово;
§  Освободи деветстотин души пленници;
5.Във Венеция, на път за Рим,  “насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес”. Триезичниците поставят в ъ п р о с: “Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш?”  Отговорът има три опорни пункта:
*                 “Не пада ли дъжд еднакво за всички?” /Хората са създадени равни/   
*     “Дали смятате Бога за безсилен?” /В “За буквите” Черноризец Храбър пише: “Щом съществува, значи е Божие творение”./Тук Константин Философ се осланя на християнската догма: Бог сътворява, хората изпълняват Неговите повели.
*           “Ние познаваме много народи, които имат книги” и “Ако не искате да разберете от тези примери, - заявява Константин, то поне от Писанието познайте Божията воля.” – т.е. в Писанието е написано, че моето дело е по Божия воля. И в синхрон със средновековната традиция, Философът се позовава на дванадесет /дуодекада/ библейски цитата, защитаващи тезата му. Дванадесет символизира завършен цикъл, космически порядък, т.е. Великоморавската мисия е част от Божествения порядък. Показателен е и фактът, че дванадесетият цитат е почти цялата четиринадесета глава от Първо послание до Коринтяните от ап. Павел, разискващ проблема за проповядването на разбираем език /I-во Коринт. 14: 5-33; 38-40/
Т.н. “Венецианско слово против триезичниците” е композиционен център на житието. Константин е светец-апостол. Основната му функция е да проповядва и разпространява православното Христово учение. Целта на мисиите му на Изток и на Запад е точно тази. Мисионерските му митарства дефакто покриват триезичната ерес: хазарите са юдеи, сарацините – мюсулмани,  патриарх Йоан VІІ-ми, наречен Анис е грък, в Рим, лоното на католицизма, го посрещат с триумф. След като той, като ап. Павел, е разпространявал  Словото Христово по земята, той има моралното право да говори на избран от него език.
Смъртта на агиогероя в Рим е по-добре литературно, отколкото исторически мотивирана. В “Поетика на прозата” Цв. Тодоров пише, че авторът убива героя си, когато той е изпълнил своята функция. Тържественото пристигане на Константин-Философ в Рим и приемането на монашески сан в лоното на християнството, е лавровият венец, увенчал делото на апостола на Православието. ТОЙ НЯМА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА ПРАВИ НА ЗЕМЯТА. Затова Господ го прибира при себе си. Идеализацията на героя е максимално съвършена.
6. Константин и Методий в Рим: е епизодът, увенчаващ декадата. Второстепенните епизоди в него са организирани в три триади:
Първата:                       А) посрещане;
Б) освещаване на книгите;
В) посвещаване в духовен сан на учениците;
Втората:                  А/ разговори на Константин с римляни;
                                   Б/ разболяването;
                                   В/ приема монашески сан с името Кирил;
Третата:                   А/ предсмъртната молитва;
                                   Б/ смъртта на Кирил – епизодът има три  подепизода: -                                                                       папата заповядва;
                                                      Методий моли;
                                                      “епископите рекоха”;
                                   В/ погребението на Кирил също има троична композиция:                                                          “да отковем ковчега”;
                                                      положиха го;
                                                      чудесата около тялото.
За заключение би било логично да се каже, че еквилибристиката с тройката на композиционно ниво в Пространно житие на Константин-Кирил, е имала за цел косвено да прослави Св. Троица и чрез нея християнството, чиито догми агиогероят защитава по всички краища на света – там, където го позове дългът на лоялен поданик на императора и вярващ християнин.
Заради цезаропапизма на Византия и универсалистичността на християнството като религия, Кирил и Методий правят за Slavia orthodoxa (Р. Пикио) това, което “много хора, за много години” (Ч.Храбър) правят за гръцката култура. Правят го без да изменят на императора си, оставайки верни на вярата си, т.е. на себе си.

БИБЛИОГРАФИЯ
1.      Дуйчев, И. Към тълкуването на пространните жития на  Кирил и Методий – В: Хиляда и сто години слвянска писменост.С., 1963.с.93-118.
2.      Кодов, Хр. Около житието на Кирил Философ. Старобългарска литература, кн.1.1971. с.53-64.
3.      Петканова, Д. Литературни особености на ПЖК – Във: Въпроси на старобългарската литература.С., 1966.с. 127-157.; Числата в ПЖК – В: Изследвания по киролометодиевистика.С., 1985.с.204 – 215; Приемственост и развитие.С., 1992. – Число и композиция.с. 245-257.

4.      Кирило–Методиевска енциклопедия,  том 2.1995. и посочената там библиография.
Публикуване на коментар