27 юли 2018 г.

вилно селище "Сабазий"


     Уважаеми гости, държим да ви информираме, че достъпът до "Хижата” става единствено пеша по 300 метрова маркирана пътека от импровизирания паркинг до самото селище. До паркинга на хижата се стига след преминаване на 5 километров планински път." - е написано на сайта на това място.

"














      Не вярвайте на коментарии отпреди 5 години, че стаите са мръсни, а кухнята скучна.


На това място всичко, до което се е докоснала Дона, блести и стопля едновременно.
А пататникът на Стефан е божествен. Всъщност и печеното агне, и копривената чорба и конете..
        
      Каракачанките Вихра и Ерика преобърнаха мнението ми за тази порода кучета: тръгнаха с нас от "Сабазий" през Беланташ към Караджов камък - маршрут, поддържан като маркировка от стопаните на "Сабазий". 
       До небесната карта на древните траки стигнахме бързо. Вилното селище е гушнато в полите на Беланташ. 





     Търсенето на пътеката за онзи страховит камък, заклещен между две скали обаче, се оказа трудна работа. От дъждовете тревата беше полудяла и покрила отъпканите от човешки крак пътечки. Групата загуби около час в лутане нагоре-надолу в търсене на мостчето, през което да преминем реката. Дефакто преминахме през четири моста /мостчета / мостове, докато най-накрая една жена ни прати в поле от коприва, висока колкото нас. Категорично стопира опитите на две момичета по къси панталонки (!) да заобиколят, твърдейки че над копривеното поле ще открием пътеката към Виолетина поляна, а от поляната маркировката е запазена. (на връщане разбрахме, че поречието на Ряката е частен имот и собственикът му унищожава указателните табели, за да не ползват имота му за преминаване; проблемът е, че няма друг път от Беланташ към Караджов камък). 

     Мисълта ми беше за каракачанките. Първоначално всеки им се радваше, но като започна лутането ги забравихме. Когато преминахме през копривата, сензитивността ни явно се засили и забелязахме, че когато улучим посоката, кучетата правят обход, но винаги са пред нас и реално ни водят. Объркаме ли нещо, застават някъде зад нас и лягат. Когато всички се върнем при тях те тръгват в правилната посока, а ние само трябва да не ги изпускаме от поглед. 
      Така стигнахме...


      Ако се движите от Кръстова гора към Караджов камък има широк коларски път и "входът" е де факто първата скална маса. Ако обаче решите като нас от Беланташ да стигнете до "Камъка", ви очакват 35 км. стръмна планинска пътека, която според терена се вие около 4-те скални масива. Не правете като нас да ходите нагоре-надолу надявайки се, че от другата страна ще е входът към "царството на мъртвите". Трябва да стигнете в края на скалния комплекс. Починете и помислете дали искате да се катерите нагоре... На Белантаж групата беше щастлива. Върху скалата, която не знам защо носи името на Караджата, всички безмълвно като че ли се питахме "Какво правим тук?" Странно място. Не знам защо го определят като "светът на мъртвите".



     На връщане заваля. Не, изля се проливен, студен, летен дъжд. И кучетата се омърлушиха - вероятно защото отново изгубихме пътеката и отново трябваше мълчаливо да ни чакат да им обърнем внимание, за да "влезем в правия път" в буквалния смисъл на думата.


     "Сабазий" беше пълен с хора. Стефан печеше агне. 
Наша милост, любителите на природата, се радвахме на цивилизацията - топла вода, чисти чаршафи, истинска храна, руйно вино, блага дума и родопска песен.

     Посетете това място - ако не се боите да повървите малко пеша
    Де факто ние заварихме и оставихме там две млади семейства с деца от 2 до 7 години.
Публикуване на коментар