БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА и митът за вечното завръщане

“Всяка Нова година  започва времето отначало, 

т.е. повтаря космогонията."

Мирча Елиаде 

           Първобитните хора смятали, че есено време, когато дните започвали да стават по-къси, слънцето умира, а в края на декември, когато дните се уголемяват, то отново се ражда. За земеделско-скотовъдните народи този поврат бил много важен и те го отбелязвали с голям празник - денят на Слънчевото раждане.Такива празници имали египтяните, финикийците, персите, индусите и др. народи.                    

         През античността траки, гърци и римляни отбелязвали свършването на старата и началото на Новата година с продължителни празници, наречени Кронии, посветени на Кронос (върховен бог, баща на Зевс), Сатурналии (от лат. Сатурн – върховен бог на Слънцето), Брумалии и Воти (по селата). От V век насам много популярен бил римският празник  Календе, на който римляните принасяли жертви на боговете си, уреждали игри, устройвали угощения, разменяли си дарове, пожелавали си щастие.Този римски празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи.

         За преминаване на думата Календе (от лат. викам) в Коледа много помогнала и народната етимология, свързваща я с глагола коля (за празника се коли прасе; тази традиция идва от селските Брумалии, празнувани на 24.ХІІ-25.ХІІ. – празници на богинята на плодородието Деметра, чието тотемно животно е прасето). Освен литературното Коледа се употребяват и диалектните Коленда, Коляда и Колада.

Новогодишен празник, подобен на римските Календи и въобще на празниците на раждащото се слънце имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Даждбог. Празнуването му било съпроводено с магико-драматичен ритуал, остатъци от който запълват днешната Коледа и новогодишна традиция.

Когато оформяло своята идеология и празничност, ХРИСТИЯНСТВОТО не могло да пренебрегне съществуващите древни религии и празници. Големият християнски празник  Рождество Христово е резултат от гъвкавостта на християнските идеолози. След като не могли да се преборят с повсеместната традиция на 24.ХІІ. – 25.ХІІ. да се извършват големи езически тържества, отбелязващи астрономическото увеличение на светлината (денят става по-дълъг),  бил въведен нов християнски празник – Рождество Христово. Божият син е светлината за хората. Логично е той да се роди на този ден. За новия празник била намерена солидна евангелска мотивировка: император Август наредил да се извърши всеобщо преброяване, във връзка с което всички трябвало да се приберат по родните си места. В изпълнение на тази заповед Дева Мария и Йосиф трябвало да заминат от Назарет в Галилея за Витлеем в Юдея, откъдето произхождали. Йосиф вървял пеша, а бременната Мария-върху муле. Когато пристигнали, нямало свободни места в страноприемницата, та се подслонили в една пещера край Витлеем, в която имало животни. Било вечерта късно. Всички в градеца били заспали, само пастирите в околностите още будували, пазейки стадата си; изведнъж наоколо станало светло. Силна светлина изпълнила небето.Божието сияние огряло пастирите.Изплашените овчари чули гласа на ангел господен:” Не се страхувайте! Ето аз ви нося блага вест за велика радост, радост за целия народ. Защото днес в града на Давид се роди спасителят Христос… Ще намерите младенеца повит в пелени да лежи в една ясла…”

Смъртта на старата и раждането на новата година, Коледа, Рождество Христово, са празници на зимното слънцестоене – Денят на слънчевото раждане. Годината се дели на четири времена, чиито средоточия са слънцестоянията и равноденствията:

        СЛЪНЦЕСТОЕНЕ: 24 ЮНИ (НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН В ГОДИНАТА) - Еньовден

                                               24.ДЕКЕМВРИ (НАЙ-КЪСИЯТ ДЕН В ГОДИНАТА) – Коледа

     РАВНОДЕНСТВИЕ: 22 МАРТ – на 25.ІІІ. се празнува Благовец ( началото на пролетта)

                                           22 СЕПТЕМВРИ – на 23.ІХ. е Димитровден – краят на есента

      Подредбата на зимните празници е осмислена като движение от старо към ново, от хаос към ред и издава намерението смяната на старата година с нова да се осмисли чрез мита за сътворението – митът за вечното  прераждане на слънчевия бог.

       Дните от Игнажден до Коледа са ЗАМЪЧЕНИ: Божа Майка се мъчи да роди Млада Бога:

Замъчи се Божа Майка, Коладе  ле,

От Игнажден до Коледа, Коладе ле,

Да си роди Христа Бога, Коладе ле…

       Тринадесет дни преди Игнажден е Стар Свети Никола – Никулден

       Тринадесет дни след Коледа е Ивановден.

       Стар Свети Никола е покровител на морето. Със своя кораб той пренася света на спасителния бряг, рибата-курбан, която се яде на Никулден, е равнозначна на змея, от чиито части се създава светът.

Свети Иван (евр. Йохан – този, който е одарен от Бога; гр. Йоан) кръщава Млада Бога в река Йордан (евр. – вода). Т.е. Св. Иван кръщава Новия свят на Новата година и така го узаконява.

От 6.ХІІ. – Никулден, до 20.ХІІ. – Игнажден (13 дни) народният календар мълчи – обредното мълчание при агонията на умиращия – умира старата година и силите на хаоса са взели връх.

     Игнажден (20.ХІІ.) се смята за първият ден от годината (старите българи са имали две нови години: мартенска-лунна и игнажденска-слънчева). На този ден се коли прасето, специално отглеждано за Коледа. Прието е, както никоя къща на Гергьовден не минава без печено агне, така и нито една къща да не посреща Коледа без свинско месо.По начало свинята се смята за мръсно животно и затова не може да служи за жертвоприношение. Шопарът се коли с особен обичай ,близък на обред .Има поверие, че от всички животни само свинята може да влиза в тайнствените пещери, гдето се крият разни змейове, хали и зли духове, без да се бои и без да може нещо да й навреди. А може би тъкмо от пещерата, която е родното място на Христос, иде и връзката на свинята с Рождество.По плешката на коледната свиня се гадае за миналото и бъдещето на къщата, на стопанина, на цялото семейство. По далака му се гадае за времето.

      Следващият празник е Малка коледа (24.ХІІ.). Тя е тачен празник, защото именно в този ден, вечерта се е родила Млада Бога.Според  народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Млада Бога на Коледа, но е съобщила за това на другия ден,  както ставало обикновено при всяка майка първескиня.

        Вечерта на Малка Коледа се нарича Бъдни вечер или Първа кадена вечер.Най-важна роля при нея играе бъдникът, трапезата(с обредните хлябове и коледните ястия) и коледуването.

       Етимологията на “Бъдни” идва от Дъно.Така някои индоевропейски народи именуват Змея на дълбините убит от Бога-змееборец.Дървото, което гори през цялата нощ символизира Змея, изпепелен от Бога-гръмовержец. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от младоженец или момък за женене.Този пън трябва да гори през цялата нощ, защото неговото угасване означавало нещастие за цялото семейство. Бъдникът е миросано дърво.  В края на дървото откъм дебелата част момъкът пробива дупка, в която се слагат зехтин, восък и тамян, запушва се с клинче и този край се увива в бяло ленено или конопено платно.Отсичането, повиването и изгарянето са елементи от езически погребален обред у българите. . Горенето на бъдника не спира през цялата нощ.То е свързано с култа към огъня и слънцето.Пепелта от горелия бъдник се запазва за по-късни ритуали- на Благовец или на Гергьовден, когато с нея се очертава кръг около къщата и двора с предпазно-магическа цел.

       

      Трапезата на Бъдни вечер е тържествена.По традиция на нея трябва да бъдат представени всички ястия, за да ги има и през следващата година.Тя е продълговата, за разлика от кръглата софра.Покрита е с месали.На трапезата трябва да има непременно сушено грозде, тиква, диня, царевица, жито, ръж, круши, сливи, мляко и млечни продукти, сърми или пълнени чушки, баница, тиквеник, орехи, кромид и чесън , сол и пипер, ошав от сливи, смокини, вино и ракия. “Божата царска трапеза” е своеобразен залог за плодородие през идната година. Тя показва неразривната връзка човек-космос. Когато всичко е готово цялото домочадие сяда заедно –защото заедно се сеят семената.След като седнат, никой вече не става.Ако потрябва нещо, донася го стария мъж, като ходи наведен – класовете да се приведат от тежко зърно.След като се нахранят, всички стават едновременно, за да не се губи стоката и да не се “стървят” пилетата. Орачът даже подскача, за да избуят житата. Трапезата не се вдига до сутринта, а само се “привлача” до стената.

       След вечерята в семейството стават също и различни гадания-за любов и женитба (“Ладуване”, “Надпяване на пръстените”), за времето и плодородието                   

     Хлябовете на Бъдни вечер имат разнообразни функции.Основно те биват три вида:същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача); стопански (гумно, кола, кошара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало); коледарски (краваи-вит, превит, плетен, прав, параклис и др.).

       Преобладаваща форма при обредните хлябове за Бъдни вечер е кръгът.Кръглата форма на хляба някои автори свързват със слънцето.Като доказателство за кръглата форма на хляба и нейната връзка със слънцето е уподобяването на жениха като месец, а невестата като слънце, като първообраз на сватба-сватбата на небесните тела в песни.Слънцето също така се отъждествява с хляба.Обредните хлябове на Бъдни вечер се свързват със сватбените не само по форма, но и като украса.Коледните хлябове са: 1.Предмет на жертвоприношение на боговете (разчупването-принасяне в жертва на слънчевия бог); 2.Символ на небесните съпрузи слънце и месец; 3.Символ на жениха и невестата; 4.Символ на благополучния домашен живот.Във връзка с предмета на жертвоприношения на боговете са   и зооморфните форми на хляба, заместващи жертвено животно.  Композицията в обредните хлябове е канон.В рамките на този канон импровизацията е почти незабелижима.И все пак основен елемент в коледарския кравай е кръстът или кръстовидната композиция на елементите, ако краваят не е плетен.Образът на хляба е психически модел на света, живеещ в съзнанието на човека.Обектите в изображението означават предмети и явления и с тяхна помощ се установява съответствие между материалната страна на знака и смисловите образи, понятия и представи.За да могат тези материализирани образи да играят ролята на знаци, трябва да се включат в определен социално-комуникативен процес.Знакът-изображение е посредник между предмета и неговия смисъл.Знакът е способен да отпрати организираната система към друг предмет, намиращ се в извънзнаковата структура, и да га означи.Основният му признак е да репрезентира, предметно да представя определени страни от действителността.Един от признаците за знаковост е и повторяемостта на единиците с определено значение.Всички видове обредно изкуство се характеризират с особено висока степен на знаковост.

    Тълкуването на символите е с ново осмисляне-те получават вторично съответствие с действителността. В основата си изображението има магическа функция.Мотивите върху хляба обаче не са само символи-някои имат чисто декоративен характер, макар и подчинени на канона.Орнаментите са тясно свързани с композицията.Привидното отражение на природата е по-скоро подражание, чрез което се осъществява магията.В коледарските краваи се стига до съзнателно естетизиране на семантичните образи.В тях художествената и обредната функция са тясно свързани.Художествената е подчинена на обредната, тя допълва обредния характер на хляба и като брачен знак.Изображението не е освободено от символика, но носи и елементи на художественото творчество-в стремежа да се направи по-хубав и в желанието да се получи съответна оценка от страна на коледарите.

     

        Коледуването е третият важен елемент на коледния празник.   То започва след полунощ. Коледуват деца –денем и възрастни през нощта, но винаги само мъже. Коледуването е мъжки празник. Коледарите са “пътници във вълчи нощи” – те единствени осигуряват връзката с другите къщи и чрез песните си възвестяват победата над злите сили( превръщането на хаоса в космос). Възрастните коледари са организирани на групи до десетина човека, като всяка група има водач, наричан “станеник”, “четник”, “кудабашия”, “мармарин”.

Коледните песни трябва де се разглеждат според Анчо Калоянов като митологичен цикъл с тематични ядра:

1.    За коледарите и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи.

2.    За двубоя между силите на хаоса и тези на реда.

3.    За бога и неговите светци.

4.    За историческите лица и събития, смлени в мелницата на мита.( Виж А.Калоянов. славите ли Млада Бога? Стр. 25)

   Коледуването е инициационен обред – коледари са бъдещите женихи, но и бъдещият набор войници. Пътуването във нощтта е самият обред на посвещаването. Добрите вести са от “Оня” свят. В Долната земя коледарите са видели Млада Бога, когото Божата Майка е загубила още при раждането му. По подобие на коледарите и Млада Бога още не е посветен. Ще го кръсти Св. Иван на 6 януари – Богоявление. Мъченията му символизират неговата инициация.Той трябва да запази отличителните си белези: слънце, месец и звезди. Укротяването на Стара Юда, Горска Дива-Самодива е символичното укротяване на Старата година, която не иска да се прости с властта си. Убиването на Люта Змейна е поетичен мит за сътворението.

В облеклото на коледарите интересни символични функции имат следните атрибути:

     1.    Чемширът-вечно зеленото растение: корените на неговата семантика опират до световното дърво на живота, като архаичен символ.Дървото на живота е играло много важна роля в народните космологични представи и е служило като главно средство за организация на митологичното пространство.То се е намирало в центъра на представите за структурата на макрокосмоса, схващан като вечно дърво на живота или на света.Дървото е било свързващо звено между подземния, земния и небесния свят.Чрез него в народното изкуство се изразява стремежът за плодородие, жизнена сила и безсмъртие.

2.     Златото (парата)-не отстъпва по своята многозначност на световното дърво на живота.Според митологичните представи златистата украска била присъща на боговете, на мъртвите и на просветените.Смятало се е, че поради своята нетленност златото притежава способността да предпазва тялото от разлагане и след неговата смърт.От тук и вярата в магическото въздействие на златните предмети, способни да дадат дълголетие и безсмъртие.Свойството на златото да бъде нетленно го издига на равнище на сакралното.Първото, което може да се каже за златото в античния свят е, че то символизира светлина.Затова се говори за общ знаменател между символика на златото и Слънцето.Но златото символизира светлината не прозрачна, а като блясък или по-точно като слава.

3.    Символиката на червения конец ,с който е била връзвана парата или в някои случаи с него са се правели шекерените венци също е показателна.  Цветът според  митологичните представи се определя не от реалния изобразяван предмет, а от неговата семантизация.Червеният цвят не само символизира плодородието на земята, но на него са преписвани и ролята на пазител на това плодородие.Той е причислен към тъмните цветове, които изразяват ритуално нечистото, женското начало.Локализиран спрямо земния живот и плодородието, червеният цвят запазва отношението си към опозицията “земя” при преминаването на човека в отвъдния свят.

Обичаят,в докласовото общество, е всеобща форма за регулация и за културно обучение.Той е бил основна форма за съществуване на обществото или, иначе казано, основен принцип за неговата организация.В масовото съзнание и в научната литература обичаят се свързва най-често с обреда.Фолклорната обредност е изградена като система за социално взаимодействие и групова идентификация на етническите общности.

            Обредното травестиране по българските земи през зимния клендарен цикъл е интересна подробност за естетиката на фолклора.По своята същност травестията във фолклорната култура е преходност,преминаване от една същност в друга,в нова съдържателна форма и битие.Тя е свързана с преминаването от едно космическо състояние в друго.В обредите на зимния календарен цикъл можем да подведем, от една страна мъжките обреди към датата на зимното слънцестоене, а от друга страна-женските-към пролетното равноденствие.Характерно и за мъжките и за женските обреди от зимния календарен цикъл на фолклорната култура е, че те са свързани с обикалянето на селото, както и в двата типа участниците са задължително моми и ергени.И мъжките и женските обреди могат да се анализират като подготвителни (предсватбени ) .

    

      Травестията на Коледа е диференциран елемент на макрообреда сватба (сватбата между небето и земята - иерогамията), модел на травеститния тип мъж=жена.За да се социализира личността, трябва да издържи изпитанията на предсватбения период от Коледа до Водица, за да може да се ожени, за да заоре земата.Някога в коледарската обредност са били отразени от една страна борбата на героя с хтоническо същество, а от друга, идеята за героическата сватба-хиерогамия.В този смисъл Бъдната вечер е време на борбата на героя с хтоническо същество-“пропаднала тъмна мъгла,не е била тъмна мъгла, но е била люта ламя…”,синонимия на борба с хтоническо същество се явява мотивът отсичане на дърво.Коледата като триумф, като победа на героя-коледарската дружина, е завръщане от долната земя.И тази долна земя в своята безкрайна обобщеност като митическа реалия е синоним на женското начало.

          Коледарите героят може да победи само със средствата на жената, т.е. като стане самият той жена.От тук и появата на котката, магарето и другите персонажи в коледарската обредност.В нея е важно кой ще е победител,герой, кой ще обладае момата-змеица,важно е да се измоли решение от станеника, за да се влезе в “равни двори”, за да се благослови кравая=жена.

           Травестията в зимната календарна обредност е социализация на мъжа, която става постепенно.За да стане мъжът на фолклорната култура мъж, тряба да мине през всички обреди на зимния календарен цикъл от Коледа до Кукеровден, за да се достигне до сватба.И специфичното в специализацията на мъжа е това, че мъжът трябва да премине през горнилото на лявата опозиция на дихотомията “ляво-дясно”.

        Безспорно такъв модел ни подтиква към по-детайлно анализиране, по-дълбокото вникване в “тайните” на обществено-историческата действителност на фолклорната култура.Независимо от своя произход и смисъл обредната система получава значителна роля в живота на хората, когато се усвоява като етнокултурна традиция.

  Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я                         

1.    Живков , Т.  Обреди и обреден форклор, С.,1981.

2.     Колев, Н.  Българска етноография, С.,1983.

3.   Намерански, Н. Празниците на българина, 1993.

4.    Етнографски, фолклорни и езикови проучвания, С.,1974.

5.    Калоянов,А. “Славите ли Млада Бога?”. С., 989.