9 април 2011 г.

5. Изкуството да зададеш въпрос

4.1. Въпросът – средство за обучение

За учителя въпросът е първо и основно средство за обучение. Практикуването на професията много зависи от въпросите, задавани в час. Осъзнават ли учителите как най-добре да използват въпросите в хода на обучението?

4.2. Учителят задава два въпроси, за да:

4.3. Таксономията на Бенджамин Блум

Терминът „таксономия” произлиза от гръцката дума taxis, която означава строй, ред, подредба, подреденост, и nomos – закон. Таксономията е теория на класификацията и систематизацията на сложноорганизираните области от действителността, притежаващи йерархическа подредба. Терминът е предложен през 1813 година от швейцарския ботаник О. Декандол и дълго време се е употребява като синоним на систематика. През 60-70-те години на ХХ век възниква тенденция таксономията да се определя като раздел от систематиката и като учение за системата от таксономически категории, обозначаващи съподчинени групи обекти – таксони.
През 1956 година американският учен Бенджамин Блум – психолог от Чикагския университет, публикува „Таксономия на образователните цели” (Taxonomy of Educational Objectives), която се оказва необичайно ценна за характеристиката и резултатите от учебната работа. Таксономията е разработена да обучава преподавателите как да класифицират дадена учебна задача или цел. В тази теория е заложена идеята, че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на научни факти, колкото и важни да са те, е на по-ниско стъпало от умението да анализираш или оценяваш.
Области на действие
Бенджамин Блум разграничава три области в учебно-възпитателната работа:
- познавателна (Cognitive);
- емоционална (Affective);
- психомоторна (Psychomotor).
Приложение на таксономията на Блум в България
В българското образование специално място заема таксономията на Блум, свързана с познавателната област (когнитивна функция), защото тя става основа на създаване на стандартите, заложени в Учебната програма.
Според Блум в познавателната сфера действат шест основни нива, подредени на принципа „от просто към сложно”:
1) учене;
2) разбиране 
3) прилагане на наученото;
4) анализ;
5) синтез;
6)оценка.
Тези нива могат да се разглеждат като различна степен на трудност- за да се усвои дадено равнище, трябва да е овладяно предишното. Подходът дава възможност за измеримост на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за класификация на целите в процеса на обучение. Но може да бъде използвана и за задаване на въпроси, които проверявайки знанията на учениците, да стимулират и тяхното мислене.
Познавателни нива
Знание /познание - паметта за научен вече материал. Отнася се от факти до теории. Основното е способността да се възпроизведе необходимата в момента информация. Учениците описват, изброяват, възпроизвеждат, формулират, посочват, назовават, избират, подчертават... Когато искаме да активираме това най-низше ниво на познание задаваме въпроси от типа на: ”къде, кога се е случило...”, „какво се е случило”, „ кой го е направил?”
Разбиране – способността да се схване смисъла на изучаваната материя. Проявява се при трансформиране на знанията чрез обяснение, обобщение, оценяване на бъдещи тенденции. Използва се информация от вече изучавани области. Ученикът трябва да може да преобразува, защитава, различава, оценява, обяснява, разширява, обобщава, дава примери, перифразира, прогнозира, преразказва дефинира, обсъжда, сравнява. За активиране на това когнитивно ниво задаваме въпроси от типа на „как?”, „защо?”, „кои думи и изречения в текста доказват, че...”, „сравнете...”
Приложение способност да се използва наученото в нови, конкретни, аналогични ситуации. Свързва се с прилагането на принципи, правила, концепции, методи, теории. Знанията и разбиранията се прилагат в съвсем нови, неизучавани области и ситуации. Ученикът трябва да може да използва, доказва, открива, решава, променя, разработва. Въпросите, активиращи това ниво на познание са: „как бихте постъпили вие в подобна ситуация?”, „направете трансформиращ преразказ на текста”, „подредете в ретроспективен план събитията”
Анализ – способността за разделянето на дадена материя на съставните й части, за да се разбере и изследва структурата й. Свързан е с определянето на компонентите, анализ на връзките им, изследване на принципите за организиране на съответната материя. По-високото ниво за схващане на смисъла се свързва освен със съдържанието и със структурата на материала. Ученикът разделя на компоненти, представя графично, различава, диференцира, определя, илюстрира, прави заключения и изводи, обобщава, посочва, свързва, избира, разделя, подразделя. Задачите са от типа на „нарисувайте графика на събитийното напрежение”, „защо смятате, че...”, „сравнете постъпките на двамата герои, за да ...”
Синтез – обединяване на новите части, за да се получи ново цяло. Свързва се с разработката на нов метод за комуникация, план за действие при изследователска работа, проект, система от абстрактни отношения, например класифициране на информация. Изисква се творческо поведение с акцент върху разработката на нови модели и структури. Ученикът категоризира, комбинира, събира, съставя, създава, изобретява, проектира, обяснява, генерира, модифицира, преподрежда, реконструира, разпознава, ревизира. Въпросите задачи са от типа на: „Мотивирайте постъпката на главния герой от позицията на свой съвременник (връстник)”.
Оценка – способността да се окачествява стойността (ценността) на дадена материя (твърдение, роман, стих, доклад, план и др.) с дадено предназначение. Оценките се базират на точно определени критерии. Резултатите от учебния процес изискват най-високо ниво в когнитивната област, защото съдържат елементи от всички други категории, плюс съзнателно оценяване на стойности. Ученикът ще оценява, категоризира, сравнява, прави заключения и изводи, критикува, описва, обяснява, диференцира, доказва, интерпретира, свързва, обобщава, посочва, оспорва, защитава. Например „Какво е посланието на този текст към поколенията?”
Н
е е необходимо всеки урок да започва с прости въпроси (учене, разбиране) и после да се преминава към по-сложни. Учителят преценява типа въпроси според учебното съдържание, възрастовата група, към която принадлежат обучаваните, индивидуалните им способности. Онези преподаватели, които искат да насърчават критическото мислене в час, е добре да познават „Таксономията” на Блум.
По принцип съществува съотношение между видовете или степените въпроси, които учителите задават и видовете или степените на мислене, които реализират учениците. Когато осъзнават видовете въпроси, които задават, учителите могат да контролират и видовете мислене, които искат да предизвикат. Учениците, които мислят в по-висок порядък, са по-способни да прилагат онова, което са научили, отколкото учениците, чието мислене остава в порядъка на разпознаването и припомнянето. Според Х. Таба
Въпроси, основани на техниката въпрос – отговор

4.4. Рискът да отговориш на зададен въпрос

В новинарската част на www.dir.bg прочетох за поредната американска статистика – колко въпроса задават учителите в клас в различните училищни степени. След една проста аритметична сметка се оказало, че американските учители задавали по въпрос и половина на минута. Склонна съм да мисля че по този показател отдавна сме разминали Америка. Мисълта ми е за половинките въпроси. Те се появяват в учителската реч, когато учителят не е уверен в себе си – започва, спира по средата, перифразира, мисли на глас. В крайна сметка формулира въпрос, който изисква отговор „да” или „не”, вниманието на учениците се разсейва из безбрежния космос на неподредените мисли на преподавателя, който когато се гледа осъзнава, че всеки от учениците му е започнал да се занимава с нещо, различно от активното слушане. Преди да зададе въпрос ефективният преопдавател прави пауза, мисли какво точно иска да попита и защо, с каква цел задава този въпрос, какво очаква да чуе като отговор.

Ученикът дава правилен отговор на въпрос, който съответства на нивото на неговите познания и възраст. Много е важно да се поставят въпроси малко над равнището на учениците. Така се стимулира интелектуалното им израстване. Ако обаче летвата е вдигната неоправдано високо, без това повдигане „да е заработено” при работата в клас, учениците се комплексират. Ако учителят задава елементарни въпроси – учениците няма да го слушат, защото ще скучаят. Когато педагогът опознае учениците си, той ще разберете какво ниво на трудност „понася” всеки един от тях и трябва бавно и продължително да работи върху постепенното „покачване нивото на реката на познанието”.
Учениците работят активно, когато всекиму е зададен въпрос, отговарящ на възможностите му. Задавайки индивидуални въпроси, добрият педагог дава възможност на всеки един член на класа да се чувства значим, защото всеки, който отговаря правилно, участва в дискусията, работи за изясняване на проблема. Така се изгражда чувство за сигурност и увереност, работи се върху самооценката и самопознанието на всеки от учениците.

4.7. Задавайте отворени въпроси

Т.е. не бъдат задавани въпроси, които имат само един правилен отговор. Такива въпроси проверяват доколко е запаметена преподадената информация, но не развиват мисленето. Често те разрешават правилния отговор да бъде „да” или „не”. Ако учениците нямат навика да говорят в час, да излагат мислите си, вина за това има учителят и по-конкретно въпросите, които задава в час. Добрите, мислещите ученици предпочитат отворени въпроси, на които могат да бъдат дадени различни отговори, да бъде споделена гледна точка.

4.8. Дайте на учениците възможност да помислят

Изследвания доказват, че учителите дават на учениците няколко секунди за обмисляне на правилния отговор. Липсата на време кара учениците да дават отговор „на посоки” или да мълчат. Такъв подход усилва пасивността на едни и неосъзната импулсивност на други. Давайки време за размисъл, добрият педагог дава на по-меланхоличния ученик възможност да формулира стегнат, но задълбочен отговор, а на импулсивния – да провери правилността на отговора си преди да го изрече. Ученикът с езикови проблеми има време да осъзнае същността на въпроса и да формулира верен отговор. Дарявайки време, педагогът дава възможност на всички „видове ученици” да мислят върху отговора и да облекат верните си мисли в правилното слово.
Също така е особено важно да се правят паузи – интонационен акцент, преди следващия въпрос. Тази пауза, новата доза време, дава възможност на учениците подсъзнателно да осмислят изреченото и чутото и да освободят съзнанието си за следващата доза информация.
Когато ученикът е отговорил правилно, не бива дословно да се повтаря казаното от него при коментара на учебната ситуация. Така учениците подсъзнателно свикват да не се вслушват в думите на съучениците си, тъй като знаят, че в края на часа учителят ще повтори това, което трябва да се запомни от съответния урок.

4.9. Научете учениците да питат

Въпросът на ученика дава възможност на учителя да погледне на учебния материал от друга, неизвестна нему страна. Така и ученикът, и учителят научават по нещо ново. Добрият учител учи учениците си да задават въпроси. Стара максима гласи: пита този, който знае и който иска да научи повече. Обучаваните трябва да помнят, че няма верен или неправилен отговор. Целта на въпроса е обратната връзка, обмяната на мнения и идеи.


4.10. Въпросите към учителя

Няма глупави въпроси, както няма неправилни отговори. Както учи учениците си да рискуват да отговорят на зададен от него въпрос, така е необходимо педагогът да научи учениците да задават въпроси.
Учениците питат по различни причини – 1) Ако не разбират това, което им се говори. Отговаряйки на такъв въпрос трябва да се изложи същата информация с други думи или да се обясни с примери. Може учителят да помоли ученик, който е разбрал поднесената информация, да обясни на съучениците си това, което е разбрал. Методът „връстници обучават връстници” отдавна е доказал ефективността си. 2) Понякога, задавайки въпрос, ученикът търси отговор на мислите си, а не на информацията, която учителят предлага на класа. Тогава е добре да се повтори въпроса му и ученикът да бъде попитан какъв е отговорът според него. Ако даде правилен отговор, учителят ободрява този ученик и посочва на класа, че често учениците знаят отговора на въпросите, които поставят. Ако ученикът се затрудни, добрият педагог показва пътя към правилния отговор. Ако ученикът все още не се справя, трябва да му бъде показано мястото в учебника, където може да намери този отговор или просто да се отговори на зададения въпрос. 3) Има ученици, които задават въпроси, отразяващи по-високо ниво на мислене, доказващи че са усвоили материала и го използват за развиването на нова идея. Въпросът дава представа на учителя за нивото на познание на ученика, но в същото време дава представа на самия ученик за собственото му мислене.
Ако учителят бъде изненадан с въпрос, на който не може да отговори незабавно, той трябва да си признае - че трябва да почете допълнително. Целта на урока е обмен на мнения, т.е. на информация. Учителят отдавна не е пазителят на цялото знание в съзнанието на учениците си. Когато открито признае правото им да познават неща, неизвестни за него самия, но полезни за ефективното протичане на учебния процес, добрият педагог прави учениците си партньори в усвояването на Знанието и ученето става удобно, приятно, ергономично и за двете страни.

4.11. Въпроси между учениците

Звучи елементарно, но е ефективна техника за усвояване на учебния материал е за домашна работа учениците да съставят въпроси по текста, която е представен и коментиран в час. Следващият час е добре класът да се раздели на групи и да се „поиграе” на въпроси-отговори. При едно по-високо ниво на мислене е възможно учениците да подредят въпросите си по ниво на сложност, водейки се от таксономията на Блум, с която може да бъдат запознати под формата на игра.
Формулирането на въпрос показва доколко е разбран новият урок.
Формулирането на въпрос е по-високо ниво на познание по Блум.
Всеки начеващ работа учител е изпитвал затруднения не толкова при обяснение на учебното съдържание, колкото при формулирането на въпроси и организирането им в учебни ситуации.

4.12. Приучвайте учениците си да учат, задавайки въпроси на самите себе си

Това е много ефективна техника за трениране на самоконтрол и саморефлексия, начало на метакогнитивно познание. Добре е децата да свикнат, докато четат текста на новия урок, сами да се спират с въпроса „Разбирам ли за какво точно става реч в това, което прочетох?” или „Има ли прочетеното (написаното) смисъл? Какъв е той!?” Или „Мога ли да извлека основните тези на текста?” и т.н.
Когато се пита ефективно, в класа се създава учебна атмосфера, която подбужда към анализ, към критическо мислене и синтез, т.е. творчество. Децата са мотивирани да учат, в класа има добра дисциплина и взаимоотношения на сътрудничество.
Хитринките на МАЙСТОРА
Публикуване на коментар