30 юли 2019 г.

2. УЧЕБНАТА РАБОТИЛНИЦА - модел за организиране на професионалното образование на студентите – бъдещи учители



Образованието е отворена, сложна, нелинейна динамична система.
За него са в сила много от теориите за управление на хаоса, разкрити от синергетиката.
                                           проф. Петър Петров

ОСНОВИ на учебната психолого–педагого-методическа практика 

Настоящото изследване защитава ХИПОТЕЗАТА, че учебната работилница може да бъде системообразуващ компонент в модела за организиране на профе-професионалното образование на студентите-бъдещи учители.
Изследванията на известни психолози и опита на катедрите по психология и педагогика в педагогическите факултети показват, че на изхода на своето обучение студентите-бъдещи учители трябва да имат компетентността за психологическо учебно-познавателно моделиране на бъдещите си ученици. Опитът показва, че създаването на условия за формиране и развиване на такива компетентности, формирането на педагогически компетентности на фона на духовно-нравственото развитие на личността, е възможно чрез  структуриране и изграждане на специална социално-педагогическа среда.
Учебната работилница като системообразуващ компонент в модела за организиране на професионалното образование на студентите бъдещи учители цели създаването на точно такава социално-педагогическа среда. В Работилницата, през целия курс на бакалавърското си обучение, студентите ще откриват и развиват разнообразен набор от професионални компетентности за учебно-познавателно моделиране на бъдещите си ученици.

Водещи принципи на психолого-педагогическата подготовка на бъдещите учители днес трябва да бъдат:
     § създаване на условия за формиране и развитие на личностния ресурс на студентите;
   § развитие на творческите способности, откриване и развиване на индивидуалните възможности и склонности на бъдещите учители;
    § паритетност на статуса на бъдещия учител, независимо от професионалния му опит; развиване на опосредствани форми на професионализма;
    § мониторинг на професионалните компетентности на бъдещия учител от позицията на неговата индивидуалност и личностно своеобразие.

Същност и функции на учебната психолого-педагого-методическа практика

Психолого-педагого-методическата практика е свързващото звено между теоретичната подготовка на студентите и самостоятелната им  работа в училище или в други образователни учреждения. По време на своето „чиракуване” студентът, под ръководството на учителя-наставник и методиста, реално осъществява психолого-педагогическа дейност, взаимодействайки с всички участници в педагогическия процес. В психолого-педагого-методическата практика намират въплъщение всички компоненти на педагогическата работа - цели, мотиви, учебно съдържание, организация, функции, резултати, контрол, самоконтрол. Именно в хода на комплексната психолого-педагого-методическа практика студентът се учи да прилага системния подход в педагогическата работа, за да обезпечава цялостното провеждане на педагогическия процес. При реализацията на различните психолого-педагогически компетентности студентът изгражда и развива различни личностни качества у своите ученици.

 Специалистите считат, че психолого-педегогическата подготовка на бъдещите учители се крие в комплекса от методически средства: от модела на добрия учител-професионалист, до психо-техническата технология, основана на съвременните средства за информация. Ролята на катедрите по психология и педагогика е в изработването на тази технология. Основавайки се на емпирично проучване, смеем да твърдим, че във всички висши училища в страната, обучаващи учители по български език и литература, липсва диалогичност между психолого-педагогическия модул от една страна и методическия от друга. Методистите по специалните предмети работят в екипи с преподавателите по специалните предмети, но екипната работа с психолози и педагози е епизодична и маргинална.
Учебната работилница по педагогическо майсторство трябва да е MICRO-СРЕДАТА, в която да се реализира  интерактивността между двете групи университетски преподаватели. На следващ етап от развитието на Работилницата към нея трябва да бъдат привлечени и преподавателите по специалните предмети, с цел интегриране на компетентностния подход в целия учебен процес и финализирането на психолого-педагогическата подготовка на студентите по време на стажантската им практика.
Актуалното за момента обучение на учители в страната по спец. „Педагогика на обучението по български и чужд език”  психолого-педагого-методическата подготовка  става на два етапа. През първия етап (І-ІІІ курс) се осъществява пропедевтическа и фундаментална подготовка по психология и педагогика. Изграждането на психолого-педагогически умения се оставя за  лабораторно-практическите занятия по време на стажантската практика. През втория етап (ІІІ – ІVкурс), по време на т.н. текуща и държавна (преддипломна) практики би трябвало да се реализира т.н. приложна психология, да се отработят педагогическите способности, с които студентите са развили през първия етап. Проблемът е, че мониторингът на тази практика се осъществява от методиста по съответния специален предмет и базовия учител, които следят доколко правилно студентът-стажант пре-подава теоретичния материал (знанията, които е натрупал през бакалавърския курс на обучение). Прави впечатление, че във всички висши училища в страната, обучаващи учители по български език и литература и чужд език, липсват учебни програми за практиката на студентите – без значение дали тя се нарича учебна, педагогическа, стажантска, текуща и т.н. При проучването не успяхме да открием учебна документация, която да обслужва провеждането на  психолого-педагогически дейности в класа и училището, в които сту-дентите са на практика. Затова и учебните планове по специалността не предвиждат  мониторинг на такъв тип дейности. Висшите училища провеждат интегриран държавен практико-приложен изпит. За жалост „интегрираността” не е резултат от проверката на  психолого-педагогическите и методически компетентности на студентите  и познаването на спецификата на съответната преподавана наука, а от интеграцията на „трите направления” (български език, литература, чужд език). Последното решение на Експертния съвет за професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по...”, утвърден от Академическия съвет на Русенския университет (20.03.2012г.) предлага една доста интересна организация на държавните изпитни процедури: две задължителни 1) държавен практико-приложен изпит по едното направление; 2) държавен практико-приложен изпит по другото направление и една избираема процедура от три възможни: а) дипломна работа по едното направление на специалността; б) дипломна работа по другото направление на специалността; в) държавен теоретичен изпит, който включва въпроси по двете направления на специалността и въпроси по психологически, педаго-гически и методически науки. Ако това предложение се приеме от Академическия съвет, Русенският университет ще е първото висше училище в страната организирало интегриран държавен теоретичен изпит по специалността, който реално ще проверява не знания, а компетентности на изхода на обучението на студентите – бъдещи учители по т.н. „двойка специалности”.

Учебната работилница е модел на ПЕРМАНЕНТНА психолого-педагого-методическа практика, който може да работи в което и да е училище, в регионалния инспекторат на МОН, в регионалния център на БМЧК, в регионален или училищен скаутски клуб,  в регионалния/ общинския Център за работа с деца, в различни НПО, които работят с деца в училищна възраст и т.н. В тези организации студентите могат да изграждат психолого-педагогически компетентности без това да е свързано с обучението им по специалния предмет и неговото преподаване.

   В своето изследване „Педагогическата подготовка на учителя-филолог (идеология, съдържание, технология)” Е.П. Белозерцев споделя, че в съвременното общество Катедрите по психология и педагогика в педагогическите вузове са екипите от професионалисти, които трябва да формират професионално-педагогически компетентности у бъдещите учители. В този контекст професорът убедено твърди, че  тези катедри трябва да обединят усилията на всички факултети (катедри). Взаимодействайки с останалите звена на Университета, катедрата по Психология и педагогика трябва да интегрира изследователската, професионална, творческа и научна дейност на преподавателите, създавайки възможност работещите в Университета да култивират широк спектър от своите потребности и да получават перманентна удовлетвореност от своята работа.
В контекста на професионалното образование и обучение, насочено към изграждане на психолого-педагого-методически компетентности и ключови компетенции, учебната работилница ще структурира и изгражда специална социално-педагогическа среда, в която и де факто, и де юре, ще се реализира интеграцията на преподаватели и студенти под егидата на общата цел – професионалното образование и обучение, изграждането на компетентности, които да бъдат демонстрирани от студентите на изхода на тяхното обучение, а Работилницата да осъществява перманентен мониторинг, както на професионалното образование и обучение, така и на реализацията на кадрите на пазара на труда.
Интеграцията между преподавателите цели студентите:
§ да са наясно със собственото си АЗ; да могат да го съотнесат към професиограмата на учителя и да си представят себе си в образа на учител;
§ да възприемат всеки ученик като индивидуалност;
§ да овладеят психолого-педагогическите компе-тентности, необходими за професионалната им реализация;
§ да приемат психологията и педагогиката не само като учебни дисциплини, а като науки, свързани с творчеството и изкуството при общуване с учениците;

Цели и задачи на учебната психолого – педагого-методическа практика

Цели
1.  Развиване на педагогическо мислене; изграждане на индивидуален педагогически стил на работа; формиране на изследователски подход към работата.
2.   Подготовка за цялостно изпълнение на ангажиментите на учителя, преподаващ двойка специалности и извършващ системна учебно-възпитателна работа като класен ръководител.
3. Развиване и усъвършенстване на комплекса от психолого-педагогически компетентности (способности, умения)  - за целеполагане, диагностика и анализ, комуникативни и конструктивни умения, организаторски, лидерски, гностически, прогностични, перцептивни и т.н. компетентности у студентите–бъдещи учители и реалното им прилагане в учебния процес.
4.   Получаване на реална представа за структурата и алгоритъма, по който работят училищата и другите образователни институции в страната (нормативната-тивната уредба, обслужваща образованието, стандартизацията на учебното съдържание и спецификата на учебните планове /програми; структура и дейности на педагогическия колектив; функциониране на административния сектор и на обслужващия персонал; традиция и иновации във функционирането на българското образование).

Задачи
1. Възпитаване на професионално значими качества за личността на педагога; развиване на потребност от педагогическо самообразоване и самоусъвършенстване (учене през целия живот).
2.    Формиране и развитие на професионални компетентности.
3.     Формиране на организационни навици при работа с учениците.
4.  създаване на условия за самостоятелно проектиране и реализиране на учебния процес и свързаната с него психолого-педагогическа дейност;
5.   Изграждане на изследователски подход към педагогическата дейност: създаване на условия за развиване на устойчив интерес към психолого-педагогическия експеримент в училищна среда с цел откриването и въвеждането на иновационни образователни модели; създаване на условия за развиване на творческия подход в бъдещата самостоятелна психолого-педагого-методическа работа.
6.  Обогатяване и задълбочаване на общата култура на студентите, техните психолого-педагогически и специални знания в процеса на използването им при анализ на конкретен педагогически казус и взимане на правилно психолого-педагогическо решение.

Принципи на организация на учебната психолого-педагого-методическа практика

1.    Връзка на практиката с теорията.
2.    Единство на целите, съдържанието, формите, методите за практическа подготовка на бъдещите учители в различните видове висши училища, т.е. стандартизация на практическата психолого-педагогическа подготовка на студентите, чиято професионална квалификация ще е УЧИТЕЛ.
3.    Комплексен характер на практиката, предвиждащ осъществяване на хори-зонтални и вертикални връзки по специалните, по психолого-педагогическите и социални дисциплини; възможност студентите – стажанти да съчетават по време на практиката си всички възможни педагогически дейности, провеждани в образователните учреждения.
4.    Отчитане на спецификата на специалността, факултета, личността на студента и конкретните условия в училището, където се провежда стажантската практика.


УЧЕБНАТА РАБОТИЛНИЦА ПО ПЕДАГОГИЧЕСКО МАЙСТОРСТВО, 
като интерактивен модел на перманентна психолого-педагогическа практика, ще е ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ИНСТРУМЕНТ,  чрез който ще се изграждат, развиват, контролират и оценяват психолого-педагогическите компетентности и ключовите компетенции на студентите-бъдещи учители.




Педагогическият инструмент включва:

А. Структура и съдържание на ПЕРМАНЕНТНАТА психолого-педагого-методическа практика (ПППМП) за целия бакалавърски курс на обучение;
Б. Мониторинг на професионални компетентности и ключови компетенции  - проект за организиране и провеждане на държавен интегриран практико-приложен изпит, който да проверява психолого-педагогическите компетентности на студентите-стажанти и владеенето на основите на специалните предмети и методологията на тяхното преподаване (в случая – БЕЛ и чужд език).
В. учебна документация за организирането и работата на перманентната психолого-педагого-методическа практика -  проект за учебен план, индивидуален план на студента – практикант и дневник на практиката – образец на  перманентната;

СТРУКТУРАТА и съдържанието на психолого-педагого-методическата подготовка на бъдещите учители предполага най-ергономичната архитектоника на всички учебни дейности, осигуряваща овладяване на теоретичните основи на специалните предмети,  овладяване на методологията на съответната наука (частната дидактика) и транслацията им  в практически психолого-педагогого-методически действия при работа с учениците и  психо-лого-педагого-методологическа рефлексия на взимавземанитените решения в няколко посоки: световният педагогически опит, опитът на класиците-педагози и личният житейски опит на бъдещия учител.
Структурата на  интерактивния модел на перманетна психолого-педагого-методическа практика е ориентирана към формиране личността на бъдещия учител, прилагане на теоретичните знания в практическата педагогическа работа, развиване и усъвършенстване на специфичните психолого-педагогически компетентности (способности, умения), изучаване, анализ и прилагане на добрия педагогически опит.
Изграждането на психолого-педагогически компе-компетентности у студентите, трябва да е перманентно и учебните планове по специалността „Педагогика на обучението по български и чужд език”  трябва да следват логикатаПРЕЗ ЦЕЛИЯ КУРС НА БАКАЛАВЪРСКОТО СИ ОБУЧЕНИЕ студентите УСПОРЕДНО ДА ИЗУЧАВАТ: 1) Основен предмет; 2) Педагогическа дисциплина; 3) Професионална подготовка. Всички избираеми дисциплини в учебните планове на тази специалност да са с педагогическа насоченост (основани на компетентностния подход) и да са директно обвързани с националния курикулум за съответния учебен предмет и съответната училищна възраст.

Тръгвайки от тази презумпция,  предлаганият МОДЕЛ НА ПЕРМАНЕНТНА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА е:
1. Интерактивен, защото може да се реализира само при наличието на професионален диалог между участващите в учебната психолого-педагогическа практика страни: Катедра по педагогика и психология, катедри, обслужващи специалните дисциплини, директори на училища – тренировъчни фирми, студенти, методисти по специален предмет, методисти по педагогика и психология, базови учители, учители – методици, главни учители, експерти на МОН.
По своята същност и алгоритъм на работа УЧЕБНАТА РАБОТИЛНИЦА Е ИНТЕРАКТИВЕН ОБУЧИТЕЛЕН МЕТОД, отразяващ  стремежа  за  учене  в  реална  близост  и  непосредствена  връзка  с практиката,  с  конкретно  работно място.
Учебна  работилница  е  особена форма на ориентирано към практиката обучение, даващо професионални  компетентности.
Учебната работилница  се  основава  на  смесица  от  единични  методи,  комбинирани  по определен  начин.  Както  казахме,  това  е  необходимо,  защото  една  учебна  задача  преследва постигането на няколко цели. Учебната работилница обединява: инди-видуална работа, работа в групи, дискусия, мета-план техника, анализ на документи,  модерация и т.н.
Методът е подходящ за: 1. едновременно усвояване на професионални  знания и умения и развиване на социални  и  методически  компетенции,  отнасящи  се  до  конкретна  ситуация,  в  която  могат  да  бъдат използвани; 2. обучение на по-голям брой учащи по всяка тема; 3. при подготовка на различни рекламни дейности, например “Дни на отворените врати в работилницата”; 5. планиране и организиране на заключителни изпити.
Чрез използването на метода: учащите усвояват определено учебно съдържание; учат се как и от къде може да се набави информация; учат се как се учи; учат  се на професионална интерактивност и комуникация с хора от различни нива на йерархичната структура.
Разлики с традиционното обучение: чрез прилагане на метода се осъществява:  учене от практиката за практиката; учене в групи; учене  заедно  с  други  хора (с  положителните  и  отрицателните  страни  на  това съвместителство); смяна на ролите в учебния процес: преподавателят  става  модератор,  а учащите се превръщат в активни участници в учебния процес.
Чрез трансформацията на УЧЕБНАТА РАБОТИЛНИЦА от интерактивен метод в МОДЕЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА УЧЕБНО-ПОЗНАВАТЕЛНО МОДЕЛИРАНЕ, психолого-педагого-методическата практика може да изгражда, развива контролира и оценява психолого-педагогическите компетентности и ключовите компетенции у студентите-бъдещи учители. Кредото на интерактивността в обучението  може да бъде ежедневна реалност в професионалното им образование и обучение.
От административна гледна точка Учебната работилница е методическо обединение на препо-даватели, занимаващи се с професионалното педагогическо-гическо образование и обучение в педагогическия факултет на Университета. Те могат да са част от различни катедри, факултети, филиали в структурата на Университета.
2.   Перманентен, защото учебната работилница е функционален МОДЕЛ на психолого-педагого-методи-ческа практика, обединяващ различни страни и участници в тази дейност. Чрез модела на учебна работилница професионалното образование и обучение на студентите - бъдещи учители ще се осъществява през целия курс на бакалавърското им обучение.

Етапи в реализирането на структурния модел за организиране на учебната педагогическа практика

Структурата на интерактивния модел предвижда ТРИ ЕТАПА на психолого-педагого-методическата практика, завършващи с държавен практико-приложен изпит.

І  етап  
Пропедевтика на педагогически способности
(време за реализация І – V семестър)
Студентите усвояват знания, изграждат умения и навици, отношение към професията учител, изучават педагогическите способности в цикъла Психолого-педагого-методически дисциплини, следвайки логиката за успоредно изучаване на 1) Основен предмет; 2) Педагогическа дисциплина; 3) Професионална подготовка. В предлагания проект за учебен план на специалността  се акцентува на психология на междуличностните взаимоотношения, защото разбирането на Другия е основна задача на всеки учител, който иска да е ефективен и ергономичен.  Освен това смятаме за правилно изучава-нето на дисциплините от модула „пропедевтика на педагогически способности” да започва още през първи семестър, тъй като знанията, получени от изучаването на тези дисциплини, могат да бъдат полезни на студентите при изучаване на специалните предмети. Освен това тези учебни дисциплини са теоретичната основа, върху която могат да се изграждат педагогически способности и умения. Популярното АВИТО (Аудиовизуални и информационни-мационни технологии в обучението) да не е просто изграждане на компетенции за използване на IT-технологиите в учебния процес, а използването им по-най-сугестивния за учениците/студентите начин. Затова в проекта за учебен план са заложени  „АВИТО в обучението по български език и литература”и „АВИТО в обучението по чужд език”.   Редом със занятията по Педагогика проектът за учебен план предвижда студентите да изучават „Организа-Организационно поведение в училищна среда” и да имат „Практикум  по педагогическо общуване” иПрактикум по професионална комуникация в училищна среда”.
В процеса на проучване на учебните планове на специалността „Педагогика на обучението по български и чужд език”, с неудоволствие установихме, че в учебните планове на специалността „Начална училищна педагогика” има много повече психолого-педагогически дисциплини, отколкото в „Педагогика на обучението по…” Затова в предлагания проект за учебен план редом с методиките по съответните дисциплини се предлага да се организират практикуми по „Обучение чрез казуси”, „Обучение чрез синергетични обучителни техники”, „Педагогическо майсторство”.

ІІ  етап
Извънкласна (лятна) психолого-педагогическа практика 
(време за реализация ІV – VІІ семестър)
СТУДЕНТИТЕ САМИ ИЗБИРАТ училището или образователната институция, и сами организират „внедряването” си в работата на това училище/организация. Правото на избор и необходимостта да предложат себе си (като стоката интелектуален капитал) за доброволческа психолого-педагогическа работа ще развива у тях така необходимите в съвременния свят ключови и трансверсални компетенции. Така още в периода ІV – V семестър студентите-бъдещи учители ще се учат да демонстрират пред бъдещите си работодатели владеенето на тези компетенции.
Образователната институция може да е областен, регионален, градски Център за работа с деца, Скаутски клуб, областен или  общински Клуб на БМЧК, НПО, лицензирано за работа с деца и т.н., където студентът, в рамките на едно тримесечие, участва в организирането и провеждането поне на две мероприятия (max 4).
В периода: краят на ІV – началото на VІІ семестър студентите сами избират през кое тримесечие да организират извънкласната си психолого-педагогическа практика.
За да бъде „зачетен” този етап от практиката, всеки студент представя декларация по образец, според която директорът (управителят, ръководителят) на съответната институция поема ангажимента на „училище – тренировъчна фирма”, т.е да възложи на студента-стажант работа според неговия Индивидуален план за извънкласна практика. След събирането на декларациите, под ръководството на преподавателя – ръководител на прак-тиката (преподавател по психология/педагогика/методика), студентите-стажанти изготвят свой Индивидуален план за работа, съобразен с дейността на Организацията, поела функциите на тренировъчна фирма. Индивидуалните планове се обсъждат с преподавателя и с ръководителя на „учебната тренировъчна фирма”, подписват се от двамата и студентът започва изпълнението на своя индивидуален план.

ІІІ етап
Стажантска психолого – педагого-методическа практика
(време за реализация – последния семестър  на бакалавърския  курс на обучение)
Студентите „чиракуват” в училище и клас, по предварителен график, изготвен от преподавателя, организиращ стажантската практика на специалността (преподавател по психология/педагогика/методика). В учебния план този семестър  е освободен от аудиторна натовареност! Студентите са завършили семестриално и осем седмици са в училище (реална работна среда)  за професионално образование и обучение - стажантска психо-лого-педагого-методическа практика.
Студентите-стажанти са организирани в работни екипи с групов отговорник, който проверява присъствието на стажантите „на работа”, предупреждава учителите-наставници за евентуално отсъствие на някой стажант, информира методистите за промени в седмичното разписание или разписанието на часовете поради динамични промени в живота на училището.
През първите две седмици студентите се запознават с материалната база и с учебно-възпитателната работа в съответното училище; проучват училищната документация; проучват психолого-педагогическите аспекти на учебната и възпитателна работа в съответното училище/клас; проучват възможностите на учениците; изследват психолого-педагогическите дейности на базовия си учител и други базови учители по същите специални предмети, като посещават всички възможни часове (не по-малко от 70% от хорариума за тези две седмици в съответното училище), водят си записки, които по-късно систематизират в Дневника на стажантската си практика.
В предлагания МОДЕЛ на перманентна психолого-педагогическа практика в  тези две седмици де факто са „имплантирани” часовете за хоспитиране. Така „чрез гледане” и „потапяне” в реална работна среда, студентите-стажанти се ориентират в органи-зацията на училищния живот от гледната точка на учители, конструират собствен стил на организационно поведение и собствен стил на преподаване.  През свободното от часове вре-ме стажантът е длъжен да наблюдава колегите си от работния екип ( в един екип са студентите с общ учител-наставник) и своите учители-наставници. За първите две седмици (съобразно седмичното разписание и аудиторната натова-натовареност на учителите-наставници, всеки стажант трябва да е наблюдавал   min 15 часа по български език и литература и min 12 часа по чуждия език).  В Дневника на стажантската практика всеки студент описва и анализира от психолого-педагого-методическа гледна точка по пет урока, различни от неговите, проведени от студент-стажант от същата  специалност по всяко от направленията (български език и литература и чужд език) – общо 10 описани урока.
Целта на тези наблюдения  и описването им е, стажантите да „учат чрез гледане”, и да споделят добри практики  с учителите-наставници. Така изброените дейности-сти са вписани в индивидуалния учебен план на всеки студент–стажант. Този план е резултат от интегрирания труд на преподавателите методисти по съответните специални предмети и преподавателите по психология и педагогика.
Предлаганият модел не включва в структурата си т.н. „текуща педагогическа практика”. Предвижда се тя да е част от ангажимента на частните дидактики (Методика на обучението по...). Учебните дейности на студентите по време на текущата им практика могат да бъдат „прехвърлени” като ангажимент на учебната работилница по педагогическо майсторство. През семестъра, в който се изучава Методика на обучението по...”,  учебната програма на Учебната работилница ще предвижда интерактивни занимания, сходни на дейностите по време на текущата практика.
През останалите шест (6) седмици студентите-стажанти провеждат, съобразени със седмичното разписание на класа, към който са прикрепени, учебни занятия по специалните предмети (български език, литература, чужд език). С помощта на базовите си  учители-наставници развиват педагогическите си способности за целеполагане, конструиране на учебния материал, организиране на класа, своите прогностични, комуни-кативни и гностически умения и т.н.. В Дневника–отчет на стажантската практика 
През тези шест седмици студентът-стажант води и часовете на класа, участва в организирането и провеждането на извънкласните мероприятия (съгласно плана на класния ръководител) и извършва всякаква възпитателна работа, описана в т.4. по долу (съдържание на стажантската практика):

Съдържанието на стажантската психолого-педагого-методическата практика има интегративен характер. То трябва да е max-близо до реалната професионална работа на учителя/възпитателя. В него са включени:
1.   Запознаване с учебно-възпитателната работа и материалната база в съответното училище – чрез беседи с администрацията, учителите, директора, главния учител и учителя-методик по съответния за студента специален предмет, с класния ръководител, с училищния психолог, с педагогическия съветник, с членове на ученическия съвет, с отговорника на класа, с неговите формален и неформален лидер, с децата в риск и с отличниците – с всички участници в учебния процес. Стажантът-практикант трябва да проведе „промишлен шпионаж”, за да може да конструира своя модел на психолого-педагогическа дейност.
2.   Проучване на  училищната документация - дневник на класа, план на класния ръководител, личните дела и медицински картони на учениците; формите и методите за провеждане на извънкласните мероприятия – културни, спортни и др.; формите и методите за работа с родителите; формите и методите за работа с „деца в риск”.
3.   Проучване на психолого-педагогическите аспекти на учебната и възпитателна работа в съответното училище / клас - мотивация за учене, отношение към проблемите на класа, взаимоотношенията учител-ученик в съответното училище,  особености на познавателните умения на учениците; цялостния образователно-възпитателен процес, основан на теоретичните знания по педагогика и психология.
4.         Възпитателната работа по време на практиката в качеството на помощник на класния ръководител – изучаване равнището на възпитаност на учениците и планиране на възпитателната работа  в класа, към който стажантът е закрепен за периода на стажантската практика; участие в провеждането на две или три, различни по съдържание, извънкласни мероприятия (за класа или училището) – обществено-политически, спортни, трудови, културно масови; участие в подготовката и провеждането (по избор) на събрания на ученическия съвет, на Съвета за борбата с наркотичните вещества, на клуб „Млад огнеборец”, „Млад полицай”, скаутски клуб и т.н.; подготовка и провеждане на час на класа, родителска среща, организиране на класно мероприятие (тематични вечери, фести-вали, проектни дейности); участие в съвещанията на методическите обединения, на които да се обсъжда решаването на възникнали в училище конфликтни ситуации – по време на уроците, при общуване в коридорите или на извънучилищни мероприятия.
5.         Изпълняване на методическа и изследователска работа: системен само-анализ на психолого-педагогическите дейности на студента-стажант, отразяван в неговия дневник (порт фолио). Например: наблюдение на учениците, фиксиране на трудностите, възникнали по време на психолого-педагогическата практика. превенция и решаване на конфликтни ситуации; извършване на самостоятелно психолого-педагогическо изследване (екс-перимент, наблюдение, анализ, обобщаване на добри практики), подготовка на доклад или дипломна работа с психолого-педагог-методическа  насоченост.
6.         Изпълнение на индивидуалния план за психолого-педагогическата практика и описание на това изпълнение в Дневник на практиката (порт фолио).
7.         Систематизиране на артефактите от практиката в Дневника на практиката (порт фолио): изготвени дидактически материали, флаг-карти, табла, презентации, учебни филми, тестове, анкети, работни материали по различните урочни теми, използвани иновационни методи и т.н.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!