За постигането на амбициозните цели, заложени в Лисабонската стратегия,
държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската
икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и
системите на социално осигуряване ". През 2002г., държавните ръководители
отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде
лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”.
За да се случи това е необходимо европейските страни координирано да
предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях
да приложи мерки според своите национални особености и да бъде насърчавана за
прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско
ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на
работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските
институции – чрез отворения метод на координация.
През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за
образование (съставен от министрите на образованието на държавите-членки на ЕС)
приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от
системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за
образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която
трябва да се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският
съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС) утвърждава тези две споразумения. По този
начин те се превръщат в нова Стратегическа рамка на сътрудничество в областта
на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС.
Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на
гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:
- Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
- Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
- Отваряне на образователната към другите световни системи.
Набелязани са също така и 13 специфични цели за
различните видове и нива на образование (в образователни институции, в
допълнителни квалификационни форми и в придобит опит),
които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според
тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си
елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в
обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение;
професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите,
която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност,
гражданско образование и др.
През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите-членки и бизнес
средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии
в изпълнение на Лисабонската стратегия в 6 стратегически области:
§ Развитие на партньорства;
§ Задълбочен анализ на образователните нужди;
§ По-високи публични и частни инвестиции в
образованието;
§ Достъп до образователни възможности;
§ Оценяване на образованието;
§ Въвеждане на качествен контрол.
В контекста на обновената Лисабонска стратегия Европейският съвет от
пролетта на 2005 г. изразява оценката си,
че човешкият капитал e най-важният актив за Европа. Вследствие на това
той приканва държавите-членки да удвоят усилията си за повишаване на общото
образователно равнище и да намалят броя на младежите, които преждевременно напускат
училище, като приложат работната
програма „Образование и обучение 2010 г.“, създадена напълно в духа на
Лисабонската стратегия. Европейският съвет подчертава, че обучението през целия
живот представлява условие за постигане на целите от Лисабон. От своя страна
Комисията отделя специално внимание на модернизирането на системите за
образование и обучение, по-специално в европейските университети.
През 2006 г. Съветът акцентира върху двойната роля — икономическа
и социална на образованието и обучението и подчертава необходимостта от
по-съществени усилия по отношение на реформите в тези две области, от
целенасочени инвестиции и засилено управление.
На 21.02.2007г. Комисията приема
съобщение във връзка с рамката от показатели и
модели за сравнение относно проследяване на напредъка при изпълнението на
целите от Лисабон в областта на образованието и обучението спрямо по-подробните
цели на програма „Образование и обучение 2010 г.“ В тази обща
оценъчна рамка се включват осем основни интервенционни области като процент
младежи, напуснали преждевременно училище, или процент на участие на
възрастното население в непрекъснатото образование и обучение.
На 3.08.2007г. Комисията представя съобщение, озаглавено: „Подобряване
на качеството на подготовката на учителите“. В него, освен равносметка на
ситуацията, е отразено и желанието на Комисията да насърчи и подкрепи
предвидените от държавите-членки национални реформи, чиято цел е
приспособяването на образователните им системи и тези за подготовка на
учителите към промените на пазара на труда и обществото като цяло. За тази цел
Комисията предлага на държавите-членки известен брой насоки, които могат да
предоставят обща рамка за развитието на техните политики и практики.
На 12.07.2007г. Комисията лансира и открито обществено допитване по
въпроса за развитието и модернизирането на училищното образование в
държавите-членки, чиято продължителност е до 15.12.2007г..
На 26.09.2007г. Комисията приема „План за действие относно
обучението за възрастни — „Всяко време е подходящо за учене“. В
края на 2007 г. е създадена работна група със задача да подпомогне
Комисията и държавите-членки при определянето на дейности и проекти, по смисъла
на настоящия план за действие, и да следи за последващото му изпълнение.
В своя доклад „Предоставяне на обучение през целия живот за знание,
творчество и иновации“ от 12.11.2007г. относно практическото
осъществяване на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ Комисията
прави преглед на постигнатото в хода на модернизацията на системите за
образование и обучение в Европа и откроява перспективите за развитие с оглед
допринасяне за прилагането на практика на новите интегрирани насоки за растеж и
заетост.
В резолюциите се от 15.11.2007 относно „Образованието и обучението
като основен двигател на Лисабонската стратегия“ и „Нови
компетенции за нови работни места“ Съветът подчертава значението на приноса
на образованието и обучението за постигането на Лисабонските цели и особено
връзките с други области на политика, като трудовата заетост, социалните
въпроси, нововъведенията, предприятията и научните изследвания.
2007 година е първата от прилагането на програмата за действие в
областта на непрекъснатото образование и обучение 2007—2013 г. В
рамките на тази програма Комисията финансира проекти в областта на училищното
(„Коменски“) и университетското („Еразъм“) образование, професионалното
обучение („Леонардо да Винчи“) и образованието на възрастните („Грюндвиг“). Тя
подкрепя и хоризонталните мерки, свързани с политическото сътрудничество, езиците,
информационните и комуникационните технологии, както и използването и
разгласяването на резултатите. Комисията също така публикува политическите
приоритети на програмата за периода 2008—2010 г.
През 2007 г. Комисията продължава преговорите със Съвета и Парламента
по предложението си за регламент за създаване на Европейски технологичен институт, с цел да засили иновационния
капацитет на Общността и държавите-членки чрез включване на най-значимите
фигури в областта на триъгълника на познанието (научноизследователски екипи,
предприятия, публични органи). Това съобщение получава одобрителните становища
на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. От своя
страна на 25.06.2007г. Съветът приема обща насока по ЕТИ, а Европейският парламент,
в резолюция от 26.09.2007г., изразява желанието си названието на института да
препраща към „иновациите“ и да бъде създаден едва след първоначален етап,
потвърждаващ осъществимостта му. Дискусиите по въпроса за ЕТИ достигат до
политическо съгласие на равнището на Съвета на 23.11.2007.
На 13.04.2007г. Комисията приема съобщение, озаглавено: „Рамка на
европейското проучване на езиковите компетенции“. Това проучване позволява
да се получи информация за езиковите компетенции на младите хора, да се разбере
къде могат да бъдат потърсени добри практики и качествени резултати, както и да
се оцени осъщественият напредък в постигането на набелязаната цел
(усъвършенстването на изучаването на чужди езици).
На 25.09.2007г. Комисията приема доклад за изпълнението на плана за
действие „Насърчаване на чуждоезиковото обучение и езиковото
многообразие“. В този доклад се заключава, че държавите-членки са се
съгласили да положат усилия за осъществяването на значителен брой цели, обявени
в плана за действие, както и че понастоящем акцентът трябва да се постави върху
чуждоезиковото обучение на възрастните, отварянето на заинтересованите страни
към деловия сектор, непрекъснатото обучение и неформалното изучаване на чужди
езици с помощта на медиите и културни дейности.
През 2007 г. програмата „Tempus
III“ за модернизиране на системите и институциите за висше образование на
съседните на Европейския съюз държави навлиза в заключителната си фаза, поради
което Комисията подготвя нейния нов етап („Tempus IV“). Резултатите от
оценката и консултациите с основните бенефициенти на Програмата позволяват този
нов етап да бъде усъвършенстван.
През април между Европейската общност и Австралия е подписана съвместна
декларация за засилване на сътрудничеството. В нея се предвижда организирането
на съвместни проекти за консорциуми, както и ориентиран към действие
политически диалог по въпроси като Болонския процес, осигуряването на качество,
показателите и определянето на референтни пунктове, ефикасността и
обективността, както и рамките за сертифициране.
На 12.07.2008г. Комисията приема предложение за решение за обновяването на
програма „Еразмус Мундус“ за периода 2009—2013 г., с
бюджет от малко над 950 млн. евро. Лансираната през 2004 г. програма
„Еразмус Мундус“ е ключово действие на външната политика на Комисията в
областта на висшето образование: от програмата се възползваха над 4000 студенти
от 100 трети държави, както и около 270 европейски и стотина извъневропейски
университети. За изготвянето на тази втора програма послужи докладът за „междинната
оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004—2008 г.“. Програмата е
разделена на три раздела: съвместни програми, партньорства с висшите учебни
заведения на трети държави, засилване на атрактивността на европейските висши
учебни заведения.
На 25.07.2008 г., в стремежа си да държи сметка за развитието на
политиките на Европейския съюз както в областта на образованието и обучението,
така и при външните отношения, Комисията предлага преразглеждане на регламента
за създаване на Европейска фондация за обучение.
На 14.09.2008 септември са лансирани проектите за сътрудничество със
Съединените щати, осъществявани по силата на споразумението „Atlantis“.
Тяхната цел е да бъдат насърчени: трансатлантическото университетско
сътрудничество чрез новаторски обмени на студенти, в резултат на които
последните получават двойни дипломи; изготвянето на съвместни програми;
проучвания за възможни политики.
Работна програма „Образование и
обучение – 2010”
18.12.2008. Страсбург
На 18.12.2008г. с резолюция относно предоставяне на обучение през целия
живот за знание, творчество и иновации, Европейският парламент приема
окончателният вариант на Работна програма "Образование и обучение
2010 г." (2008/2102(INI) В нея се отбелязва,
че действията в областта на образованието и обучението следва да бъдат
последователно подкрепяни от допълнителни мерки от социално и икономическо
естество за подобряване на жизнения стандарт на европейските граждани като
цяло; подчертава се необходимостта от интегриране на имигрантите и малцинствата
(особено ромското население) и от работа за включване на групите със специални
нужди (предимно жените, хората с увреждания и възрастните хора) във всички нива
и във всички области на образованието. Подчертава се значението на спорта в образованието
и обучението и необходимостта да му бъде отделено особено внимание, например
чрез предоставяне на повече възможности за физическо възпитание и спорт във всички
форми на образованието от предучилищното до висшето образование, и изисква в
учебната програма да бъдат предвидени най-малко три учебни часа седмично за
спорт, като на училищата се осигури подкрепа, за надхвърляне на този предвиден
минимум, когато е възможно. Подчертава ключовата роля
на семейството и на социалната среда във всеки аспект на образованието и
обучението; отбелязва, че образованието е от първостепенно значение за
социалното и личното развитие както на жените, така и на мъжете; поради това подчертава
значението на укрепването на образованието и обучението в качеството им на
основна опора при постигане на целта за насърчаване на равенството между жените
и мъжете;
Отбелязва, че
студентите, които са прекъсвали своето обучение, особено младите майки, могат
да бъдат обект на дискриминация и призовава за възприемане на по-гъвкав подход
с цел да се улесни възобновяването на следването или обучението след раждането
на дете, както и съвместяването на образованието с професионалния и семейния
живот;
Отбелязва необходимостта от
всеобхватно подобрение на качеството на учебните програми и преподаването,
засилване на социалната сигурност на преподавателите и особено внимание по
отношение на тяхното непрекъснато професионално обучение и мобилност.
Подчертава, че медийната
грамотност и знанията в областта на информационните и съобщителните технологии
следва да бъдат силно насърчавани и препоръчва медийното образование да се
превърне в неразделна съставна част на учебната програма във всички училищни
степени, а така също на учителите и на възрастните хора да се предлагат модули
за медийно образование.
Подчертава необходимостта
от улесняване на прехода между различните системи на образование и обучение,
както и между ученето във формална и неформална среда и самостоятелно.
Призовава Съвета да
наблюдава прилагането на практика на европейските политики в областта на
образованието и обучението във всяка държава-членка; счита, че националните
правителства следва да набележат национални цели в тази област по един прозрачен
начин и следва да въведат подходящи законодателни и други мерки за гарантиране
на достигането на европейски стандарти и по-специално да се погрижат за
прилагането на приетите на равнището на ЕС инструменти, като например на
горепосочената препоръка за ключови умения за ученето през целия живот,
Европейската квалификационна рамка и Европас.
[1] Отворен метод на координация - метод,
съответстващ на новата рамка на сътрудничество за сближаване на националните
политики в областта на образованието и обучението и постигането на общи цели.
Основава се преди всичко на:
§ съвместно
идентифициране и определяне на цели за постигане;
§ съвместно
дефинирани индикатори, които да позволят на държавите да следят състоянието и
напредъка си по определените цели;
§ сравнителни
средства за сътрудничество, стимулиращи
иновациите, качество на обучителните програми за преподаватели (разпространение
на “добри практики”, пилотни проекти и т.н.).
[5] COM(2007) 395 (ОВ C 191,
17.8.2007 г.). В: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2008-0625+0+DOC+XML+V0//BG
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!