5. Професионалното образование на студентите – бъдещи учители в България в началото на ХХІ век

         
      В новото хилядолетие българската политика по отношение на педагогическата подготовка на учителите за средното образование се фиксира на ДЪРЖАВНО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО нива. Националната политика за първоначална подготовка на учителите се осъществява съгласно законови и подзаконови актове, общовалидни за цялата страна. В същото време към момента (декември 2014г.) състоянието на нормативната база е следното:

§  В Закона за висшето образование НЯМА РАЗПОРЕДБА, която да се отнася за придобиването на учителска правоспособност;

§  Учителската правоспособност НЕ Е УПОМЕНАТА в Закона за професионалното образование и обучение.

§  Учителската професия НЕ Е ВКЛЮЧЕНА в Списъка на професиите за професионално образование и обучение.

§  В Списъка на регулираните професии в Република България раздел ІІІ е „Професии в областта на образованието”, но в него няма изписана нито една професия.

   
     Акцентът на „Процесът Копенхаген” е професионалното образование.  Според Националния доклад за предварителната подготовка на учителите по отношение на разнообразието в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НЯМА НОРМАТИВЕН ДОКУМЕНТ, КОЙТО ДА ДЕФИНИРА ПРОФЕСИЯТА „УЧИТЕЛ”. Според „ЕСЕТ 2020” (Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението) „на образованието и обучението предстои да играят основополагаща роля за постигане на целите на „Европа 2020”.

     С приемането на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър”, и „специалист” (ПМС № 162 от 23.07.2002), както беше упоменато по-горе, отпадат единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация „учител”. ПРИДОБИВАНЕТО НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ НЕ Е ОБУЧЕНИЕ ПО НОВА СПЕЦИАЛНОСТ В РАМКИТЕ НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ. То се осъществява или в рамките на обучението в образователно-квалификационните степени „специалист по”, „бакалавър” и „магистър”, или като следдипломна квалификация след завършване на висше образование (Национален доклад за предварителната подготовка на учителите).

 Условията за придобиването й са регламентирани в две министерски поста-новления:

§  Постановление на Министерския съвет № 12, обн. В ДВ бр. 9 от 27.01.1995г, доп. в ДВ бр. 50 от 01.06.1995г. чл. 3. „професионалната квалификация „учител” се придобива чрез обучение по специалностите от историко-филологическото, природонаучното и инженерно-педагогическото професионално направления и от професионално направление „Педагогика”, организирано в специализирани структурни звена на висшето училище. В чл. 7(1) са фиксирани задължителните учебни дисциплини и техният хорариум, чрез които би трябвало студентите да придобият професионално педагогически компетенции:

§  Постановление на Министерски съвет № 162 от 17април1997г. за приемане на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация “учител” (в сила от учебната 1997/1998 г.).

§  Съществува „Инструкция № 2 за Изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, в която чл.2. гласи:

„За заемането на длъжността "учител" или "възпитател" се изисква завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", "бакалавър" или "специалист" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления.”

С включването на България в „Процесът Болоня”, Постановление №162 на МС от 23.07.2002г.  в заключителните си разпоредби (т. 29) ОТМЕНЯ Наредбата за единните държавни изисквания. Влиза в сила Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квали-фикационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

Приетата Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015г.) има специален раздел, наименован “Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя”, първият подраздел на който е “Квалификация на учителите”. В него се акцентира върху значимостта на “квалификацията на учителите (първоначална и последваща)”, върху необ-ходимостта от “разработването на програма за развитие на професионалните компетенции на педагогическите кадри в няколко направления: периодично актуализиране на знанията; усвояване на нови методи в преподаването; обучение по информационни и комуникационни технологии”. 

Акцентът в този раздел е поставен основно върху КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ВЕЧЕ РЕАЛИЗИРАЛИТЕ СЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА УЧИТЕЛИ и тяхното кариерно развитие.

Термините pre-service (подготовка на учители) и in-service (квалификация на учители) не са заложени като такива в българските нормативни документи В документите основният термин, който се използва, е квалификация. Квалификацията на учителите се оценява като елемент на държавната политика на Министерството на образованието младежта и науката, ориентирана към професионално развитие и управление на човешките ресурси, заети в образователната система."

Национална стратегия

за развитие на педагогическите кадри

(2014-2020 г.).

Документът определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение и за професионално развитие на педагогическите кадри, задава модел на цялостен подход и на политики за подобряване качеството на образованието в страната, създава условия за повишаване на авторитета и социалния статус на учителите.

Стратегията предвижда изграждане на единна система за образование и продължаваща квалификация, финансово и информационно-техническо обезпечаване на образова-телната система, равнопоставеност и конкурентност на квалифициращите институции и организации. Предвиден е комплекс от мерки за актуализиране на механизмите за оценяване и самооценяване на учителя и неговия труд, както и специални мерки и политики за младите педагогически кадри – за мотивирането, привличането и задържането им в професията и за осигуряване на възможности за професионалното им развитие.

Стратегията предвижда създаване на единна нормативна уредба за държавно регулиране на първоначалната подготовка, за продължаващата квалификация и за професионалното развитие на педагогическите кадри. В нея е залегнало също актуализиране на учебни планове и програми на висшите училища, по които се обучават студенти за придобиване на професионална квалификация „учител“, съгласуване на продължаващата квалификация на педагогическите кадри по професионална подготовка с изискванията на бизнеса, разработване на система на модулен принцип за дистанционно обучение на педагогическите кадри.

Стратегията въвежда единна система за контрол при подготовката, продължаващата квалификация на педагогическите кадри, както и система за контрол на качеството на труда, професионалното и кариерното развитие, водеща до диференцирано заплащане на педагогическите кадри и до включване на учителската професия в списъка на регулираните професии в Република България.

За постигане на целите на стратегията се предвижда приемането на план за изпълнение на дейностите със срокове, отговорни институции, източници на финансиране и очаквани резултати. Той ще се актуализира на всеки две години като ще отчита постигнатите резултати и при необходимост в него ще се въвеждат допълнителни мерки за подобрение на изпълнението.

На 29 октомври 2014г. Правителството приема и Национален план за изпълнение на дейностите по Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014-2020). Стратегията е приета в средата на 20014 год. и определя рамката на държавната политика за образование и обучение и за професионално развитие на педагогическите кадри, задава модел на цялостен подход и на политики за подобряване качеството на образованието в страната, създава условия за повишаване на авторитета и социалния статус на учителите.

Планът обхваща периода до 2016 г. включително и в него са посочени отговорните институции за изпълнението на мерките, източниците на финансиране и очакваните резултати. Заложените дейности са свързани с въвеждането на единна система за контрол на качеството при подготовката и продължаващата квалификация на педагогическите кадри. Предвидена е система за контрол на качеството на труда, на професионалното и на кариерното развитие, водеща до диференцирано заплаща-не на педагогическите кадри. Учителската професия се включва в списъка на регулираните професии в България.

Очаква се изпълнението на плана да допринесе за реализирането на РЕФОРМА, която обхваща целия времеви диапазон от кариерното консултиране на завършващи ученици през университетското обучение на студентите по специалностите „Педагогика” и „Педагогика на обучението по...”, мерки за професионално израстване на учители и продължаващата квалификация на педагогическите кадри.