Към педагогическото образование в България, за дълъг период от време (от Втората световна война), та чак до днес, се прилага противоположна на световния опит система за подготовка на учители: кандидат-студентите кандидатстват за приемане в педагогически специалности, и понеже, те по правило не са особено желани - поради нисък обществен престиж, трудни условия на работа, ниско заплащане и т.н., учителството в крайна сметка се формира в резултат на продължителна остатъчна селекция.
През т.н. „период на интензивно капиталистическо развитие”, когато ДЪРЖАВАТА чрез Министерство на народното просвещение, е взимала ПРЯКО участие в професионалното образование и обучение на бъдещите български учители, организирането на педагогическото образование у нас би могло да послужи за пример на българската Национална стратегия за прилагане на „Европа 2020”, относно специалната професионална подготовка на бъдещите учители:
През септември 1882г. в София и Търново започват работа женски учителски семинари. През следващата учебна година -1883/84 по поръка на К. Иречек, тогава инспектор към Министерството, се открива малко образцово училище, където ученичките от семинарията в София да се упражняват практически. След Съединението (учебна 1888-1889) всички педагогически училища започват да учат по единен учебен план. Специфичното в тези училища са педагогическите дисциплини, които се изучават: в V клас Антропология, Педагогика, Психология, История на педагогиката с по един час седмично; в VІ клас Дидактика – 2 часа, Специална методика – 2 часа, Хоспитиране – 2 часа, Практически занятия – 4 часа, Фрьобеловата метода – 2 часа, Хигиена – 2 часа. (30). В следващото десетилетие – 1901–1910 г. гимназиите стават седмокласни и се състоят от долен петгодишен курс и горен двугодишен курс, разделен на педагогически и общооб-разователен отдел. В долния курс се изучава само предметът „Начала от науката за възпитанието” в рамките на 3 часа са седмично в V клас, а в горния курс се изучават Логика, Психология и Педагогика – в VІ клас 6 часа, в VІІ клас – VІ часа седмично.
„Реформата цели НАМАЛЯВАНЕ претовареността с ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ ПРЕДМЕТИ и ЗАСИЛВАНЕ на ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА на бъдещите народни учители” (реформата на Омарчевски).
Педагогическата практика се осъществява чрез четири типа занятия: хоспитиране – по два часа/седмично във ІІ курс, реферати – по 1 час във ІІ курс, упражнения в преподаване – по три часа в ІІІ курс и конференции – по един час/седмично в ІІІ курс.
Към практическото обучение се предявяват специални изисквания. Упражненията в преподаване се делят на два вида: общи и по групи – два пъти седмично. Конференциите за общите упражнения се водят лично от директора на училището в присъствието на учителя. Един от стажантите води подробен протокол за часа и докладва основно, а останалите допълват неговото изказване. При упражненията по групи стажантите се делят на четири, така че във всеки клас преподава по един човек, а останалите го наблюдават заедно с учителя. Директорът следи работата в четирите класа и се намесва, където е необходимо. Темите и указанията за следващата седмица се дават от учителя на класа.
Според Бракалов реформата на Ст. Омарчевски от 1921г. довежда до засилване на професионалното образование, но се ощетява педагогическата практическа подготовка на учителите. Те изучават само един предмет „Педагогика, психология, логика и етика” осем часа седмично в последните два класа.
Класните учители, наричани след реформата на Н. Мушанов прогимназиални, след 1912г. биват подлагани на държавен изпит (теоретичен и практически) при кандидатстване за работа. Практическият изпит се състои от два пробни урока по различни предмети, изучавани в прогимназиите и от една конференция върху двата урока. Единият от двата урока се излага писмено пред комисията, а другият – в някой от класовете, посочен от комисията. Устният урок трае един учебен час, а писменият – пет. По време на конференцията след устния изпит, кандидатът трябва да покаже, че:
§ владее научните основи на предмета, по който е изнасял урок;
§ може да обясни методическите похвати, с които си е послужил при разработването на пробните уроци;
§ при оценяване на писмената работа в еднаква степен се обръща внимание на езика, метода и съдържанието на изложението.
Теоретичният изпит се държи по предметите, изучавани в една от двете групи специални предмети, изучавани във висшите педагогически курсове. Темата се задава от Министерството, като тя е еднаква за всички кандидати. След провеждането на писмения теоретичен изпит се провежда и устния. Въз основа на успешно положените 3 изпита на кандидатите се издава свидетелство, с което те могат да постъпят на работа.
Е. Милошев споделя, че „кандидатите не умеят да се мотивират психодидактично, не са в състояние да изразят своите мисли ясно и задълбочено; често използват шаблонни формулировки”.
За жалост гореизложеното е актуално и за съвременното състояние на педагогическата компетентност на студентите по време на учебната им педагогическа практика (текуща и държавна). Не може да не отбележим обаче друг факт. Оказва се че в началото на миналия век българското педагогическо образование е „ориентирано към изходящи параметри, т.е. към резултатите от обучението, представени като знания, умения и компетенции”, че се стреми да осигури „по-добра лична, социална и професионална реализация на завършилите, защото българската държава възприема „основополагащата роля на образованието и обучението за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.
В първата половина на ХХ век Просветното министерство се придържа към регионалния принцип - създава малки педагогически гимназии в пограничните райони (Силистра, Казанлък, Лом), т.е. опитвало се е да поддържа връзката между ученика и неговото родно място. В това има нещо много рационално, защото бъдещият учител получава професионалната си подготовка в условията, при които ще работи и така се осигурява естествено навлизане в практиката. Освен това в малкото учебно заведение по-лесно се създава атмосфера, която психологически и организационно съответства в по-голяма степен на обществените разбирания за призванието на учителя. Социологическите проучвания сочат, че обществото очаква учителят да е отзивчив, благоразположен, внимателен, склонен към взаимопомощ, отговорен и т.н. В университета следването е съпроводено с анонимност, а при-добиването на педагогическа правоспособност е нежеланият резервен вариант за реализация. В специализираното учебно заведение студентът постъпва с предварително изяснени професионални цели, а взаимоотношенията между хората са белязани от почти непрекъснат социален контрол.
След Втората световна война се въвежда образователния модел на тесните специализации и квалификации. От тесните специалисти се очаква бързо да възстановят стопанството на разрушената от войната Европа. Възприетият съветски модел на подготовка на учители с висше образование довежда до създаване на провинциални висши педагогически институти (през 1961г. – в Кърджали, през следващата – 1962г. – в Смолян, през 1971г. – в Силистра) и до въвеждане на учителски профили в университетските специалности (през 1974г. се създава Висшето педагогическо училище в Шумен, през 1975г. Факултетът по педагогика в Софийския университет, през 1975г. в Благоевград се създава Филиал на СУ, който през 1983г. е преобразуван във Висш педагогически институт).
За научно обосноваване на подготовката на новите учители възникват катедрите по методика на обучението. Основен учебен предмет в тези катедри става „Методика на обучението” (по отделните предмети) и се написват съответните учебници. Двете институции съществуват в продължение на две десетилетия и би трябвало, според автора, да илюстрират различни модели на придобиване на педагогическа правоспособност. Де факто това не се получава. Педагогическата подготовка се свежда до изучаването на педагогика, възрастова и педагогическа психология и методиките по съответните дисциплини. Лекционните курсове обхващат около 60-90 часа в зависимост от основната специалност (в природо-математическите дисциплини този хорариум е по-голям отколкото в хуманитарните), продължителността на държавната практика е около 6 учебни седмици.
Постановление на МС № 12 / 18.01.1995г. е опит за преодоляване на негативизма в педагогическото образование. В него се посочват минималните изисквания към организирането на учебната работа в институциите, подготвящи учители (чл. 3. „...специалностите от историко-филологическото, природонаучното и инженерно-педагогическото професионално направление и направление „Педагогика”). Задължителните дисциплини са: Педагогика – 60 часа, Педагогическа психология – 60 часа, АВИТО – 60 часа, Методика на обучението по… - 120 часа. Безусловно необходими са формите на практическо обучение – Хоспитиране, Текуща и стажантска практика, възстановява се комплексният Държавен теоретичен изпит по психология, педагогика и методика.
Още по-добре е формулирана взаимовръзката теория – практика в педагогическото образование в Наредбата за Единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация “учител” от лица с висше образование” (Постановление на Министерски съвет №162 / 17 април 1997 г., в сила от учебната 1997/1998 г. , Наредба за Единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация учител):
§ чл.1. "Професионална квалификация "учител" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба." (чл.2).
§ В чл. 3 се отбелязва, че "професионална квалификация "учител" може да се придобива от студенти по специалности от образователно-квалификационна степен "специалист по", „бакалавър" и "магистър", а чл.4 конкретизира:
§ "Професионална квалификация "учител" по реда на чл. 3 може да се придобива: 1. едновременно с подготовката за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен; 2. „след дипломирането."
§ В Наредбата са фиксирани общи задължителни учебни дисциплини и хорариум за подготовката на учителите в цялата страна: чл.5, ал.1 “Обучението включва единен образователен минимум за теоретична и практическа подготовка при редовното обучение и 40 на сто от него при задочното обучение", като "теоретичната подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини” (чл.6).
§ В чл.7 се определя “минималният брой на задължителните учебни дисциплини и техният минимален хорариум в учебни часове”, съответно: “1. педагогика (теория на възпитанието и дидактика) - 60 часа; 2. психология (обща, възрастова и педагогическа) - 45 часа; 3 аудио-визуални и информационни технологии в обучението - 15 часа; методика на обучението - 60 часа."
§ В чл. 8 се фиксират изискванията за “избираемите учебни дисциплини”: с хорариум не по-малко от 15 учебни часа за всяка една”. Те се разпределят в зависимост от характера на специалността в две групи, както следва:
o първа група - педагогически, психологически и методически;
o втора група – интердисциплинарни и приложно-експериментални дисциплини, свързани с професионално-педагогическата реализация на учителите. Обучаващите се задължително избират по една или две учебни дисциплини от всяка от посочените в ал.1 групи."
§ Чл. 9 е посветен на основните “форми на обучение с минимален хорариум в учебни часове” за “ПРАКТИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА” НА СТУДЕНТИТЕ: “хоспитиране – 30 ч.; текуща педагогическа практика – 45 часа; пред-дипломна педагогическа практика – 75 часа”. В Наредбата се обръща специално внимание на преподавателския състав, който трябва да осъществи обучението: “Лекционните курсове за задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, като не по-малко от ¾ от тях трябва да бъдат на основна работа в съответното висше училище.” (чл. 7, ал. 1)
§ В чл.15 е фиксиран и начинът на завършване на обучението: “Обучението за придобиване на професионална квалификация “учител” завършва с интегриран практико-приложен държавен изпит.” (ал. 1); “Държавният изпит по ал.1 се състои от изнасяне и защита на разработен от обучавания урок.” (ал. 2) В чл.16 се посочва съставът на държавната изпитна комисия: “Държавният изпит се полага пред държавна изпитна комисия, чийто състав се определя със заповед на ректора на висшето училище.” (ал. 1);
§ “В състава на комисията по ал.1 задължително се включва учителят, при когото е провеждана преддипломната педагогическа практика” (ал. 2). В чл. 17 на Наредбата се отбелязва и начина на удостоверяване на придобиването на професионалната квалификация “учител” - “със свидетелство към дипломата за завършена степен на висшето образование”. Според &2, Преходни и заключителни разпоредби: “Висши училища, които не отговарят на държавните изисквания, опреде-лени с наредбата, не могат да организират обучение за придобиване на професионална квалификация “учител” и да издават свидетелства по тази наредба”.
Смеем да твърдим, че това е нормативен документ, който обслужва професионалното педагогическо образование. Проблемът е, че в Параграф 1. от „Преходни и заключителни разпоредби” е написано: „Наредбата не се прилага за подготовката на студентите, обучавани по специалности от професио-налните направления “Педагогика” и “Педагогика на обучението по...” „Професионалната квалификация „учител” за тези студенти се придобива в съответствие с държавните изисквания за тези направления и специалности”, т.е. за „Педагогика на обучението по...” остава валидно гореописаното Постановление № 12 / 18.01.1995г. на МС.
Според автора на настоящия текст прекъсването на традицията (професионалното обучение на бъдещите учители) и теоретизирането на педагогическото образование оказват негативно влияние върху студентите. Теоретичните курсове по педагогика стават абстрактни и идеологизирани, хоспитирането и практиките се провеждат формално, липсват програми за провеждане на наблю-денията и указания за провеждане на практиките, базовите учители отсъстват от обсъждането на уроците (конферен-циите), а план-конспектите се приемат като свръхнатоварване от студентите. Коментариите на методиците и базовите учители са схематични и повърхностни, асистентите се отнасят към практиките като към най-неприятната част от задълженията си, а публикациите, свързани с метода „учене чрез гледане”, „учене чрез правене” са рядкост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!